„Дамасцена“ – филм за българския характер

Излизаме от премиерата на  ,,Дамасцена”, прожектиран в залата на Държавна Опера – Стара Загора. Първото ми впечатление, силно усетено на няколко пъти по-време на филма е, че не си спомням скоро толкова силен и прекрасно направен български филм. Без фалш, превземания, опити за актьорска игра. Изключителна игра от актьори, режисьорско и операторско майсторство. Изключителна музика от Румен Бояджиев – син. Румен Бояджиев – баща няма нужда от представяне. Не знаех обаче, че има такъв син. За мене вече също без нужда от представяне.  Това, което остава след всяко едно  произведение обаче са посланията. А тук те бяха много. Историята на човек от плът и кръв, представена с блестяща актьорска игра, предаваща ни посланията на сценариста – поетесата и писателка  Мария Лалева (поклон пред тази жена)  и  на истинския герой в този прекрасен български филм.

Не случайни бяха думите на Веско Плачков, изпълнителя на главната роля във филма, на когото с огромна благодарност стиснах ръката, казани накрая на сцената:

• Г-н Стоян Стоянов (първообразът на героя във филма) пожела да Ви помоля всеки един от вас да потърси себе си във филма.

Да, всеки един от нас има свободата да избира в живота си кой да бъде – Течо, който не се предава пред никого и пред нищо и вижда свободата във възможността за избор; ,,братчеда” – който не може да понесе, че служи на лъжци и лишени от морални принципи хора – ,,Какво можеш да направиш, нищо?!”; г-н Колев за когото парите са всичко или всеки един друг от безкрайно интересните персонажи във филма.

,,Когато държавата я няма, ти ставаш държавата, колкото и да не ти харесва”

,,Ако нещо може да те спре да мечтаеш или да направиш нещо, то това си ти самият”

,,Той така и не разбра, че парите не са за това да създават други пари, а за това да създават красота”

Режисьорът Тодор Анастасов го определя като един филм за българската мечта. Аз бих го нарекъл един филм за българския характер. За характера на едно българско момче с отворени очи и с отворена душа. Само силният и вярващият в себе си човек може да мечтае.

Филмът завършва по прекрасен начин, с думи които остават в теб, думи за розите. Розите, които дори в смъртта си създават красота. Никой от нас няма да се размине с нея. Колко успокояващо е обаче, че дори смъртта може да ражда красота. А какво да кажем за живота. Той най-вероятно за това ни е даден – да подарим на хората до себе си красота.

,,Ти нямаш нищо, това, което имаш е споделяне, споделяне на красотата”

Огромна благодарност за всички, които са работили за филма, благодарност за прекрасните послания, благодарност за човека, родил с живота си идеята за филма.

Не се съмнявам в огромния успех на филма. Желая му го от сърце!

Христо Рашев