В навечерието на Деня на народните будители учителят по математика Любомир Любенов пред dolap.bg: ”Математиката е връх, от който се вижда много красота“

На 31 октомври 2017 г. от 18:00 ч. в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Съюзът на учените – Стара Загора ще обяви първия носител на званието „Будител на Стара Загора“. Номинираните за това високо духовно отличие са учителят по математика Любомир Любенов, композиторът академик Кирил Тодоров и историкът-юрист Георги Туртуриков. Според разширеното жури, обсъждало кандидатурите, най-много гласове е получил Любомир Любенов.

Любомир Любенов е роден в гр. Павел баня на 6 март 1960 г.  Бил е учител по математика в старозагорски училища, преподавател във ВНВУ „Васил Левски“ – Велико Търново и в Тракийския университет – Стара Загора. Бил е директор на Центъра по математика и информатика (1986 – 1991 г.) и началник на Регионалния инспекторат по образование – Стара Загора (2002 – 2012 г.). Председател е на Управителния съвет на Педагогическа асоциация „Образование без граници” от 2001 г. до момента и член на редакционния съвет на списание „Математика и информатика“ (Сингапур). През 1991 г. – 2004 г. издава вестник „Математическа  поща“. От 1991 г. до 1995 г. е секретар на Световния турнир на градовете по математика. През 1991 г. е член на редколегията на сп. „Математика и информатика“, издание на МОН.  От 2016 г. е вицепрезидент на математическата федерация AIMO на Хонг Конг. В откритото първенство на Азия по математика и в Сингапурската олимпиада на предизвикателството, проведени през август 2016 г. в Хонг Конг и Сингапур, негови ученици от Стара Загора спечелиха 1 златен, 3 сребърни и 2 бронзови медала. През 2017 г. е председател на организационния комитет на турнира „Математика без граници”, в който се включиха 18000 ученици от 8 до 18 годишна възраст от 33 страни на света. На финала на турнира в Несебър се явиха 1200 ученици от 12 страни. През 2017 г. той координира българското участие в 4 международни състезания: „Формула на единството”, организирано от Международната фондация „Леонард Ойлер” и Санкт Петербургския университет (ноември 2016 и финал 26 февруари 2017 г. в Стара Загора); Сингапурско – азиатска училищна олимпиада по математика – (април.2017 г. в Стара Загора и финал 14 юли 2017 г. в Сингапур), Откритото първенство на Азия AIMO (4 август 2017 г. в Куала Лумпур – Малайзия), Турнирът на шампионите (14 август 2017 г. в Пном Пен – Камбоджа). На тези състезания българските ученици завоюваха 2 купи в Сингапур, сред които носителят на сребърна купа Мирослав Динков е от Стара Загора. През лятото на 2017 г. старозагорските ученици се върнаха от азиатското си турне с 2 златни, 1 сребърен и 4 бронзови медала, и с 3 купи – сребърна от Сингапур, шампионска и „Звезда” от Куала Лумпур.

Господин Любенов, пред Деня на народните будители Ви питам какво е за Вас българският феномен „будител“ ?

Че „будител” е български феномен  няма спор. Защото да се събудиш, разбуден, след 500 години робство  е феноменален факт. Тогава будителите са имали историческата мисия да разбудят  народа ни. Изпълнили са я. Но е  имало и кого да будят. И стана юнакът балкански. Подвиг е един народ да роди такива славни хора. А и ние не оставаме длъжници. Защото си е за похвала, че тачим своите исторически „будители“. Че имаме специален празник, а това поражда и невероятното усещане да се върнеш назад в историята и да оцениш без думи подвига. Извършеното от нашите будители дава енергия и мотивация в новото време, за новите  му предизвикателства. Днес времето е друго и други са предизвикателствата. Затова „будителството” е в други орбити.

Мисля, че световната математическа наука е разпределена на няколко школи. Вие към коя се придържате и защо?

Всъщност аз не твърдя да познавам всички школи, но такива наистина има. За мене водеща е руската школа. Ако въобще може да се определят нещата така. И нека все пак разграничим понятията математик и учител по математика. Преди 30 години имах шанс да стана математик, може би. Тогава имах и одобрена тема на дисертация – „Системи диференциално – операторни уравнения с авторегулируемо отклонение на  аргумента и силно осцилиращи решения”. Имах и много публикации на тази тема. Та тогава бях много повлиян от украинците – от Шевело, от Липшиц, от грузинеца Кигурадзе… Спомени… Но… реших да се отдам на онова, което пише в дипломата ми за висше образование – учител по математика. Къде успешно, къде не… поне до ден днешен  се старая.

Как поддържате формата си при тези бурни темпове на растеж в точните науки?

Всъщност нищо по-различно от закона на Хекел, че индивидуалното развитие е повторение на историческото развитие. Та всичко по реда си от теоремата на Питагор до  шедьоврите на  Игор Шригин, формулите на  Франсоа Виет до предизвикателствата на унгареца Пол Ердюш, от неравенството на Коши до неравенствата на арменеца Садрекян… И много, много натрупвания… Нещата не втасват толкова бързо. Ежедневна работа, ежедневна… и понякога усилията са всуе, но… все пак всичко е и до възможности. Пък и колкото повече работиш, толкова повече усещаш колко много има за научаване.

С отдадеността Ви на математиката станахте популярен на петте континента. Кога и откъде тръгнахте по този съвсем не лек път и връх?

Когато ти липсва предизвикателство, си го търсиш. Не бива да униваш, когато ти показват червен картон, а трябва да продължиш напред.  Поемаш въздух и … в краткото време изработваш рефлексията. Е, времето не започва да тече от показването на червените картони. И преди, и сега – алгоритъмът е ясен. Правиш каквото искаш и тайно се надяваш да се получи. Затова съм написал много статии – три от тях са в далечна Австралия, други – в Сингапур, Китай, Румъния,  Германия, естествено – много в България, публикувал съм авторски задачи в Полша, Канада, Русия и Германия. А първата ми статия беше в далечната 1981 година в списание „Математика”. Много вълнения бяха тогава- човещинка. Това си беше цяло постижение. Имах закваската на казанлъшката математическа гимназия, на моя вуйчо – Кънчо Цветков, който ми беше и преподавател по математика до 9 клас. После реших да експериментирам. От 9 клас преминах направо в 11. През лятото на далечната 1976 година положих всички изпити за 10 клас и хоп – в 11 клас. След това в университета и на 21 години бях вече с висше образование. На 24 години пък бях редовен асистент по висша математика във висшето военно училище във Велико Търново… Абе има за две книги материал. А това, че говорите за връх – връх е самата математика. Оттам се вижда много красота!

Разкажете повече за азиатските си математически контакти. Имате книги на китайски и други езици?

Да, с Азия  тръгнахме като на шега. Но се оказа , че крушката си има опашка. В далечната 1990 г. организирах конкурс по математика „Дружба”. Списанието на световната федерация  в Канбера – Австралия на длъж и на шир го отрази, а интересът на австралийците към това събитие бе отразен от Митко Буюклиев по националната телевизия. Спомням си беше в новините между две заседания на Великото народно събрание през 1990. Та в това състезание участваха  и китайци от Шанхай. Изумително беше. Имаше една моя задача, едно мое неравенство, с което много се гордеех – по подобие на неравенството на Ердюш – Мордел. И получавам решенията на китайците – на китайски. Тогава Станил Йотов, известният сега журналист, го натоварих с мисията да отиде до китайското посолство за помощ. Удоволствието от решенията на китайските ученици никога няма да забравя. Всичко това го документирах в моята статия в списанието „Математически състезания” на Световната федерация. Може да се прочете. И представете си след 24 години в Несебър идва учителят на тези китайци – на турнира „Математика без граници”. Самият Ни Минг. И той ми показва грамота от 1991 г. на негов ученик с моя подпис. Впечатляващо! От 1991 г. до 2015 г.  – доста време беше минало. Ни Минг  се оказа и директор на едно от издателствата в Шанхай. С негова помощ миналата година излязоха две книги, в които е публикувана английската версия на задачите от турнира „Математика без граници”. Сега предстои издаването на следващите- със задачите от 2016 – 2017 г., отново на английски. Азия свързвам и със Сингапур – там бях през 2000 година по покана на Уили Янг, който издава математическо списание. През 2000 г. се озовах на огромното летище  в Сингапур. Посрещнаха ни  Уили и Елена Арабаджиева, ученичка на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и шампионка по математическа лингвистика. След 15 години отново в Сингапур – отново на летището беше Уили, но този път мисията ни беше свързана с участието ни във финала на Сингапурската олимпиада. Мога да говоря безкрайно и за трите си пътувания до Казахстан през 1988,1989 и 2013 г., в приказния Узбекистан през 2014, 2015 и 2017 г. и все по математически работи, но това ще стане друг път.

 Разкажете повече за Вашето „изобретение“ „Математика без граници“. Какви са очакванията Ви?

„Математика без граници” е  проект, който възникна на основата на два предишни – единият от далечната 1989 година с казахите в Алма Ата, а другия от 2003 г. с колегата ми от университета Мустафа Озтюрк, който 10 години беше кмет на квартала Гьорече в Измир. През 2013 г. бях в Казахстан и тогава с Алия Искакова и Галина Белянская обсъдихме новата идея, която вече живее 5 години: Проведени са 17 състезания  с над 3200 задачи преведени на много езици – руски, английски, азербайджански, казахски, турски, ирански, испански, китайски, македонски, виетнамски. Проектът включва състезание по математика в три дистанционни кръга в учебната година – есен, зима и пролет и един финал  – лято в Несебър. Състезават се ученици от 7 до 18 годишна възраст. Състезанието има своя програма по групи, съобразена с изучаваното в различните страни. Има вече и над 3200 задачи като образец. Децата решават задачите  60 минути и получават точки – за първите 10 задачи по 1 точка за верен отговор, а за следващите 10 – по 2 точки за верен отговор. За финала има определени квоти за участниците. От около 14 000 участници финалистите са около 1200. На финала се определят носители на медали от самия финал, както и носителите на купи – по сбора от двата най-добри резултата от дистанционните кръгове и удвоения  резултат от финала. Всъщност в четирите кратки филма в you tube може да се усети всичко – една невероятна приказка, която се започва в утрото на 1 юли в красивия Несебър и завършва с лаврови венци на главите на щастливите победители. Много млади хора, много култури, много талант – събрани на лазурния български бряг. За мен това е сбъдната мечта… Дано приказката продължи.

Как се подрежда българската математика сред европейската и световната наука?

На този въпрос не мога да отговоря, не се чувствам компетентен, пък и…все едно да давам оценка на Леонел Меси. Не мога. Само знам, че ние българите все още нямаме Филдсов медалист – това е най-престижната награда по математика.  За Нобелова награда не говорим, защото Алфред Нобел е пропуснал математиците . Казват, че причината е норвежкият математик Абел. Ама само казват. Иначе споделям напълно мнението на академик Кендеров, който е категоричен, че сме ненадминати като организатори на математически състезания.

Вие сте ментор на нова, съвсем млада математическа вълна в Стара Загора. Как се работи с тези надеждни ученици? Какви са прогнозите Ви за новия сезон?

Да, имах късмета да попадна на взискателни родители, които имат търпението да дочакат резултати, на талантливи и мотивирани деца. Пък има и още талантливи деца. Понякога се упреквам, че нещо не правим като хората, за да ги откриваме и да им посочваме правилния път или да им даваме възможност да направят информиран избор. Под „не правим” разбирам и моите колеги от училищата, които, без да ги упреквам, има какво още да направят. Все пак сме учители, за Бога. На всички казвам, че освен заниманието с математика трябва да се занимават със спорт. Защото състезанията са емоция, а бъдещето изисква не само можещи, но  и психически устойчиви хора.

Кои са критериите Ви за стойностен човек?

Животът е по-разнообразен от въображението. Стойността като житейска категория  едва ли може да се дефинира. Затова малко клисаво и клиширано ще математизирам отговора: Бих желал стойността  на всеки да съвпада с абсолютната му стойност, тогава всичко ще е наред.

Всеизвестно мнение е, че математиците са „сухари“. Вие, обаче, разбивате на пух и прах това възприятие, защото сте широко скроен човек, с трайни интереси към изкуство, култура, спорт. В коя посока все пак натежават везните?

Аз не съм математик, нито се занимавам с истинска математика, нито пък съм гениален. Така е решил Бог. Просто се стремя да достигна в подножието, а може и до върха на моите възможности, и нищо повече. Моите човешки пристрастия са в твърде големи граници- от Лайма Вайкуле до Адел, от солистката на „Филип Кутев“ Нели Андреева до виртуозния Ибряма. Всеки разбира от красивото. То и затова е красиво. Просто трябва да насочим сетивата си към това. Нищо повече.

Според Вас, каква е връзката на математиката с изкуството?

За мен всяко нещо е изкуство – и математиката  не прави изключение. Една от много често използваните от мен думи е „красиво решение”. Може би това е нашето изкуство. Да не говоря за златно сечение от удивителния свят на геометрията. Който се опита да извлече само математика от изкуството, рискува да стане смешен. Дори само пред себе си.

Кои са правилата, които спазвате в живота?

Аз съм най-нерационалния човек. Все се сещам за нещо, което вече е минало и по въпроса нищо не може да се направи. Съдба. Все се сещам, че някой неща могат да се направят по по-кратък начин, ама постфактум. Покрай  теоремите и аксиомите…и търсенето на логичното и практичното, понякога изпадам  в нерационален  цайтнот.

От кои свои качества се срамувате?

Знам си отрицателните качества, но се стремя да извлека само полза от тях, примерно.  Трябва само да ги разгледам по една абсолютна стойност. Колко малко е необходимо?!

Какво не можете да простите на никаква цена?

Оказа се, че първо не прощавам, но после без да разбера съм простил. Има един протокол  на Върховния административен съд от заседанието през октомври 2011 г. Там пише много неща, които мои колеги казаха за мен.  Но се сещам за всичко това с тъга, не с желанието за мъст, защото това е част от живота ми. То не може да бъде изтрито ей така и продължава да горчи, независимо от прошката. А за невидимия, видим враг, ами има и защитни механизми. Понякога те сработват, но много често се стремим да минимизираме последствията. Ако това е възможно.

Каква е философията Ви за живота?

Като че ли моята философия е много елементарна, примитивна… И повечето е свързана с работа… понякога не дотам продуктивна – опити, грешки, отново опити,  отново грешки… Та може да се каже, че нямам дефинирана теза,  а поведение, което е функция на дивата ми интуиция.

Какво Ви радва най-много?

Какво ме радва? Е, например, победите на Гришо в тениса  много ме радват. Защото това е нещо много трудно – първо да те допуснат, след това да се докажеш, и накрая да победиш. Радвам се и на всеки ден… и на времето, когато имам  възможност да развихря фантазията си в някои задачи. Радват ме талантите на България във всички сфери и все се питам – къде ли са. Ето например спомням си за една Гергана от нашето музикално училище, която така изпя „Караджа дума Русанки”, че просто настръхваш и нямаш сили и думи да изразиш възхитата си  – радост е.

На успял човек като Вас, как Ви се струва съвременното общество?

Не приемам това, не защото не е вярно, а защото трябва да кажем какво е това „успял човек”. И тогава…  При толкова срутвания по трасето, многоуважаваната не само от мен Росица Ранчева да ми задава въпроси и аз да й отговарям – това си е постижение. Преди месец  Нели Филипова ми каза – „виж с кого те сравняват, това си е постижение”. Успяването  може да значи  конкретен факт, конкретно постижение. Ако считаме многото неща, които съм успял да финализирам – да успял съм. Но искам още да успявам и затова не искам да се считам за все още успял… Имах възможност за три години да мина по пътя на коприната Самарканд – Бухара – Хива.  Срещнах се с много мъдри хора. Чух различни мнения. Край непокорната Амударя в пустинята Каракум чух един разказ за съвремието ни, които никога няма да забравя. Натъжих се…  но въпреки всичко нищо не пречи да желая  стремежа ни  да направим света по-добър да продължи. Друга версия няма. Друг път няма.

Ако златната рибка предложи да Ви изпълни три желания, какво ще си поискате?

Бих желал да поправя всички многобройни мои грешки отпреди. Почти всичките ги знам, осъзнавам и наистина ми трябва златна рибка. Бих желал да бъдем по-добри един към друг. И се сетих, че не вярвам на златни рибки. Но вярвам в дядо Коледа!

Въпросите постави Росица Ранчева