„Жените от портокаловите градини“ – пиеса за страшното отсъствие
„Жените от портокаловите градини“ на Куклен театър – Стара Загора е сурово-нежна пиеса от изповедно-есеистичен тип. Три жени-емигрантки разказват за своето безвремие, за настоящето си, за спомени си, за липсата на безтегловното бъдеще. За тежестта на непоносимото настояще.
Пиесата разказва какво се крие зад следните, например, безжалостни цифри на статистиката. „Емигрантите отново се превръщат в топ инвеститор. За цялата 2016 г. сънародниците ни зад граница са изпратили в България над 1,667 млрд. лв., показват данни на Българска народна банка (БНБ). Сумата е с 14 млн. лв. по-висока спрямо 2015 г., когато емигрантите са превели на близките си тук малко над 1,653 млрд. лв. Според данни на Института по икономика при БАН работещите зад граница българи са над 2,5 млн. души, а по данни на НСИ заетите в страната са около 3 млн. Най-много средства идват от българите в САЩ, Испания и Гърция.“
„Жените от портокаловите градини“ разглежда най-страшната от хилядите емигрантски истории – тази на жените, може би най-многобройната част от емигрантите, които напускат родината, за да работят навън и да пращат пари на свои семейства. Не зная дали другаде има такъв феномен като самоотвержените българки в емиграция, които издържат фамилиите си тук. За да я няма в семейството Жената, Съпругата, Майката, Сестрата, Дъщерята – означава, че го няма Слънцето, опорният център, тялото, около което се движат планетите на всички други, на всички останали. Да, няма го Слънцето, кръгло и оранжево като зрял портокал…
Огромна е смелостта да не знаеш или полу-знаеш език, да загърбиш предишния си статус, да оставиш роднини и близки и да се хвърлиш в непозната страна, при непознати хора. Трите жени от пиесата са такива – смели и решителни през деня и мечтателни и пишещи писма нощем, когато могат да останат насаме със себе си.
„Важното е писмата да са кратки и точни, да няма много емоции. Важното е работата да върви“ – казват гласовете в пиесата. И трите героини на актрисите Деница Янакиева, Биляна Райнова, Латина Беровска са живи, ярки и образни, създават индивидуалност дори само с гласа си, защото пиесата е монологична в основата си. Режисурата на Любомир Колаксъзов, сценографията на Виктория Андрекова, музикалният фон на Христо Намлиев, хореографията на Мария Димитрова са чудесно свършена работа. Супер интересно хрумване с големите кошове, които стават на лични клетки, но стават и на люлеещи се кошчета за бебета, и на самар, и на какво ли още не…
Изповедната пиеса на Оля Стоянова, спечелила първа награда в конкурс на Кукления театър и СНЦ “Пиеро“ за написване на съвременна драматургия – получава на сцената на Куклен театър възможно най-добрата интерпретация за подобен драматургичен текст. Ако не беше възможно най-добрата, щеше да звучи като рецитал.
Не знам дали въобще е възможно, но може би с европейски нормативи може да се ограничи емиграцията на жените по икономически причини. След като вътрешно в страната си не успяваме да направим така, че жената и майката да са на достатъчно уважение.
Но дотогава темата на „Жените от портокаловите градини“ няма да престане да ни вълнува. Защото означава огромно Отсъствие от живота на семейства, от съдбите на деца, които растат без присъствието на майка. Тепърва ще се създават пиеси и за порастването на тези деца. И ще бъдат страшни пиеси!
Уляна Кьосева
Послепис: Има един много лъчезарен, много слънчев пътепис на авторката на пиесата Оля Стоянова в сайта на сп.“Жената днес“ от 2012 г. със заглавие „Градините на светлината раждат лимони“ https://www.jenatadnes.com/pateshestvia/gradinite-na-svetlinata-razhdat-limoni/
Пожелавам си, когато жена пише за чужбина, тя да споделя само приятни и слънчеви мигове! Но съзнавам, че едва ли е възможно. Особено ако живееш в тази чужбина.