Димо Генов с ретроспективна изложба – „Да бъдеш разпознаваем, е най-голямата привилегия.“
Не сте ли разгледали още юбилейната изложба на Димо Генов в Художествената галерия? Ако не сте, побързайте. Погледът ви ще обиколи отляво надясно на входната врата в залата развитието на един от емблематичните за Стара Загора художници. Картината на котлона от бедните студентски години загатва, че младият художник е с хубаво чувство за хумор, с което възпява оскъдицата на бита от младостта. После се появява Музата на художника, любовта и светлината и, нежното зарево на една жена, която в годините и досега е до своя любим. После…калейдоскоп от картините на живота, детството, съзряването, приятелите…Докато неусетно стигнем до последния цикъл на художника – картините „Насаме“ с Ел Греко, Гауди, Майстора, Ван Гог… Неподражаем класически стил, отвесен и категоричен, никакви компромиси с чистия рисунък. Димо Генов не е правил ретроспективна изложба от 10 години. Радваме му се, че събра вдъхновението си в тези платна, с които ни зарадва по повод своя 70-и рожден ден. Невероятно, но факт! (А синьото в очите му е на има-няма 30-ина години.). С дух на 30-годишен Димо ни зарадва на откриването и с една красива реч, която сайтът ни помества с удоволствие.
Побързайте да разгледате изложбата! Отделете си този час самота и тишина за зареждане с красотата на безкомпромисната класика!
„Какво да ви кажа – път… учене, жени, семейство, деца, картини и току виж, отзовал се човек по средата на жизнения си път! Какво пък, следва почти същото, дай Боже! Отново деца – внуци, картини и жена – единствената. Благодаря на всички, които са успели да ме уважат! Сигурен съм, че повечето ме обичат в различна степен. Обичам ви много! Благодаря и на тези, които не ме долюбват, защото са ми мярка, че моят път не е успореден с техния и означава, че съм им направил много добро! Тези, които ме познават отдавна, знаят че съм имал множество съблазнителни професионални предложения. Предпочетох да се върна и работя в родният си град, за да докажа правотата на библейската мъдрост, че никой не е станал пророк в родното си място. Работих за Стара Загора, старах се в нея и без излишна скромност, мисля че оставих диря – каква, ще определи времето! Щастлив съм, че дишах въздуха на велики български художници. Първите, които видях като дете бяха Майстора и Атанас Михов. До ден днешен си ги спомням като икони. По-късно като ученик в гимназията се прехласвах пред веждите като метли на Дечко Узунов, стъкления поглед на Илия Петров, от лудостта на Генко и Нерон. Моето поколение видя плеяда корифеи на четката и длетото. Може ли да се каже, че това е без значение? Не случайно създадох серията „насаме със”. Изкуството се ражда от изкуство, както човекът от човека. Няма нищо по-естествено от това. И ако някой си мисли, че всичко започва от него, или че той е алфата и омегата на модерното изкуство, просто той не е в него. Всичко в този свят е правено многократно. Важното е да вървиш по своята пътека, тази която е само твоя. Да бъдеш разпознаваем, е най-голямата привилегия. Малцина я притежават. Лаская се от мисълта, че макар с една, а може би с две картини, да остана в съзнанието на хората. Другото е излишен суетен каприз и нездрав разум. В едно от писмата си до Тео, Ван Гог пише: „ Много хубаво е да се радваш на една картина, като рожбата на една майка, но недостойно е да вдигнеш полата и, за да видиш с цената на колко кръв е родено!” Разбира се, всичко има своята цена. Тя никога не е еквивалентна на паричните знаци. Това е на втори план. Картина може да се назове творба, едва когато в нея има душа. Другото е сръчност, имитиране на философия, блудство със зрителя, в най-добрият случай кокетиране и флирт с него. Моето изкуство е автопортрет – толкова умен и толкова глупав, колкото съм аз. Нито повече, нито по-малко.
В тази изложба съм се постарал за пръв път да покажа какво съм рисувал като малко момче и какво рисувам сега, минавайки през Художествената гимназия в София, като студент и първи дипломант на знаменития и легендарен преподавател Янаки Манасиев, на който правя пореден поклон. Мисля си, че не всичко детско у мен е загубено. Досещате се, че това е малка част от създаденото през годините. Много от творбите отлетяха в различни посоки, и се радвам, че разговарям с хора от много страни по света за красотата. Практичността, според мен е тази, която бавно и сигурно ни разделя с мечтите. А не мечтаем ли, просто сме обречени! Позволявам си да мечтая, че ще направя още изложби, за да ви поканя на тях! До тук нямам дeфектирали гръбначни прешлени, защото ходих изправен, нямам мазоли на ръцете от галенето на бюро, ръцете ми миришат на бои, терпентин и тичинков прашец от многото цветя в живота ми. Подарявам ги на всички вас! Щастлив човек съм с извървяния път. Бъдете щастливи и вие! Прекланям се пред нежната ръка на съпругата ми, държаща ме винаги при хлъзгаво време!
Благодаря на съдбата, че имах възможност да работя повече от три десетилетия в Художествени галерии! Ежедневната среща със стотици и хиляди майстори на четката са школа, която няма равна с други. Благодаря на всички с които съм работил през годините, и на всички, съпричастни към настоящата изложба!“ – вълнуващи думи на художника Димо Генов.
