„Дон Карлос“ – нов бисер в диадемата на Старозагорската опера
Премиерният спектакъл на един от шедьоврите на Джузепе Верди „Дон Карлос“ на Държавна опера – Стара Загора, който се състоя на 19 октомври 2017 г., наистина е нов бисер в поредицата от заглавия, за които тепърва ще се пише и говори у нас и в чужбина. Решението му от постановъчния екип е дълбоко премислено. То изцяло, и певчески и актьорски, е подчинено на навлизане в душевността на героите от драмата на Шилер, сполучливо извеждане и показване на човешки емоции и поведение, създаване на вълнуващи платна от покъртителни събития и сцени.
Новата постановка на „Дон Карлос“ не е инцидентно постижение, а тенденция, която извежда на по-високо творческо ниво, работата на цялата трупа – не просто изиграване, изпяване и изсвирване на представлението, а майсторско разкриване на характери и съдби, провокиране на въображението на зрителя, превръщането му в голяма степен на съпричастен съдник на действието на сцената.
Отлична е работата на младия режисьор Славчо Николов, който по думите му 5-6 години е обмислял как да „преведе“ на съвременен език вечните теми за живота и смъртта, за властта и страданието, за любовта и самотата, за ревността и омразата, за приятелството и жертвоготовността, за дълга, честта и предателството, все категории, които ни населяват през всичките минали векове и до днес. Браво на артистите, които перфектно изпълняват творческите актьорски задачи. Запомнящи са образите на Иван Момиров в ролята на Дон Карлос. И гласово и актьорски той пресъздаде темпераментния влюбен до края на дните си принц в избраницата на сърцето си Елизабета, която съдбата отрежда да му стане кралица-майка. Нежна и обаятелна Елизабета на младото сопрано Велина Божилова извая сложния образ на влюбената млада жена, която в името на мира на народа си, жертва любовта си. Подложена на всякакви изпитания и унижения от съпруга си крал Филип, тя гордо отстоява честта и достойнството си. Силен образ на принцеса Еболи създаде Мирослава Йорданова. Без никакви гласови притеснения тя беше фриволна девойка в свитата на кралицата, влюбена жена в Карлос и разярена пантера поради несподелената от него любов, интригантка и предателка на Елизабета и в крайна сметка силна личност, която признава вината си, покайва се и иска прошка.
Александър Крунев отново разкри не само богатството на баритоновия си глас, но и създаде богат модел за приятелство, за честност, за жертвоготовност.
Нашумелият през последните години в различни TV-шоу предавания Юлиан Константинов отстоя линията на властелина, на тиранина, на човека, който за да запази властта си подписва смъртната присъда на единствения си син. Актьорът успя да внуши и другото, вътрешното състояние на героя си. Той живее в самота. В сърцето на младата му съпруга няма място за обич към него. От едната страна е народът, който ту въстава срещу него, ту го слави. От другата – „тронът“ му винаги трябва да коленичи пред „олтара“ в лицето на Великия инквизитор.
Както винаги и сега Димитър Станчев пресъздаде внушително Великият инквизитор. Своите макар и по-малки роли защитиха Александър Марулев, Яница Нешева и др.
Обезателно трябва да се кажат много добри думи за хористите и хормайстора Младен Станев. Те и музикално и актьорски бяха на изключително ниво във всички картини. Режисьорското решение за масовото обезглавяване на народа е силно въздействащо и запомнящо се платно.
Аплодисменти за изчистената функционална сценография на Тодор Демеров, за елегантните костюми на Цветанка Петкова-Стойнова, за оркестъра и разбира се за маестро Ивайло Кринчев, който изведе успешно четиричасовия спектакъл.
На финала, като черешка на тортата, се състоя церемония по отбелязване на 30-годишната сценична дейност на Александър Крунев. Директорът на операта Огнян Драганов връчи на юбиляра Кристален плакет и благопожеланията за нови празници по оперните сцени.
Росица Ранчева