Стара Загора е домакин на Първата национална среща по библиотерапия
На 24 и 25 октомври 2017 г. в Регионална библиотека „Захарий Княжески” ще се проведе Първата национална среща на консултантите по библиотерапия. През двата дни ще се представят иновациите в областта на библиотерапевтичното консултиране. Ще се споделят добри практики и опит и ще се обменят идеи за бъдещото развитие на библиотерапевтичното консултиране в България. Организатори на форума са Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора, Българската библиотечно-информационна асоциация, Фондация „Глобални библиотеки – България” и Фондация „Институт за съвременна психология”. По време на форума над 50 библиотекари от обществени и училищни библиотеки от страната, книжари, университетски преподаватели и представители на НПО сектора ще изслушат доклади, свързани с тенденциите, развитието или прилагането на библиотерапията в страната и чужбина, ще дискутират по работата с конкретни случаи и групи от деца или възрастни.
Идеята за прилагане на този вид терапия възниква у библиотекари и психолози от Стара Загора в процеса на обсъждане на нови услуги за потребителите. Тази дейност е нова за нашата общност. Следващата стъпка е проектът „Обучение на библиотекари за предоставяне на иновативна услуга за приемни родители, деца и семейства в риск” на библиотеката, финансиран през 2015 г. от Фондация „Глобални библиотеки – България“. Като резултат от този проект през 2016 г. фондацията издава първия Наръчник за консултанти по библиотерапия (библиотекари).
Към днешна дата, в национален мащаб има сертифицирани над 150 консултанти по библиотерапия чрез Центъра за продължаващо образование на библиотекари към Българската библиотечно-информационна асоциация. Така основите на библиотерапевтичното консултиране у нас са поставени. Обучените досега библиотекари вече провеждат първите си консултации и през личния си опит се убеждават, че библиотерапията е един изключително достъпен и работещ метод за подкрепа.
Библиотерапията е метод на лечение при алтернативната медицина. Тя не се практикува самостоятелно, а като част от психологическото лечение на пациента. Основава се на вродения стремеж (подсъзнателен), склонността на човека да се идентифицира с другите, в случая с литературни герои. Прилага се в случаи като агорафобия (страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства), алкохолизъм, депресия, дислексия (неспособност за четене и разбиране на прочетеното), невроза, ниска самооценка, стрес, сексуални отклонения, тревожност, хранителни разстройства. Целта е човек да разбере, че не е единствен със съответния проблем, да отвори душата си, да заговори за проблемите си. Неслучайно в Евангелие от Йоан е казано „В началото бе словото…“. Библиотерапията е подходяща не само за възрастни, но и за деца. Помага на децата в случаи на развод в семейството, лишаване от свобода на единия родител, смърт на близък роднина или приятел, осиновяване. Библиотерапията съществува още от времето на Древна Гърция. Според гърците литературата и четенето са от полза за мисленето на човек и неговото психологическо равновесие.
За „баща“ на съвременната библиотерапия се счита Николай Александрович Рубакин (1862-1946) – руски издател, книговед, писател, библиограф, популяризатор на науката. Получава образованието си в Петербургския университет едновременно в три факултета – естествознание, историко-филологически и юридически. Участва в Руската революция 1905 – 1907 г. От 1907 г. живее в Швейцария. Автор е на 280 книги и брошури (вкл. на „Въведение в библиологичната психология“ 1924 г., „Психология на читателя и книгите“ 1928 г.) и над 350 статии във вестници и списания. Създател на библиопсихологията – наука за възприемане на текста. През 1919 г., в Института по библиопсихология в Лозана започва да изследва реакциите на отделните читатели. Любопитното за нас е, че Николай Александрович поддържа много близки контакти с български учени. Сред тях е академик Иван Дуйчев (1907 – 1986 г.) – историк и палеограф.
По-късно, през 1930 г., в САЩ, специалисти започват да прилагат лечението с книги предимно върху войници. Методът придобива популярност след Втората световна война, когато много хора имат психични проблеми. В наше време едни от най-големите привърженици на библиотерапията са англичаните и по-специално – лондончани. Но не всяка книга е подходяща за използване в библиотерапията. И тук вече е подготовката и отговорността на специалиста – психолог, библиотекар.
Сред най-добрите съвременни работещи изследователи е Юлия Николаевна Дрешер, доктор на педагогическите науки, професор в Казанския държавен университет по култура и изкуства, директор на Републиканския медицински библиотечно-информационен център в Република Татарстан, живее в град Казан, автор на над 300 книги, монографии, учебници, речници и статии, сред които и на тема „библиотерапия“.
Срещата е отворена както за консултанти по библиотерапия, така и за всеки, който работи или проявява интерес към темата. Материалите от срещата ще бъдат публикувани на сайта на Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора https://www.libsz.org/ и в сборник. Още информация http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_6hk37ens
Снежана Маринова
на снимките – моменти от обучения по библиотерапия в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора
