Фестивалът „Здравей, Здраве“ – животът е дар, а здравето е отговорност
И така, първото издание на Фестивала „Здравей, Здраве” в Стара Загора със завършването си вече е факт и е „забодено” с шарен кламер на картата със стойности събития в града ни. С нетърпение ще очакваме следващия епизод през следващата година.
Висок интерес още в първите часове на откриването му, в 9:30 часа ранобудни старозагорци бяха оформили прилична група пред стълбите на Читалище „Климент Охридски”, където имаше истинска церемония с мажоретки и приветствие от заместник-кмета Иванка Сотирова. С отварянето на вратите хората се втурнаха към базара, лекциите и заниманията в различните зали. Да се чудиш къде да отидеш по-напред? Така изборът ми за първата лекция бе на Николай Сираков, действащ политик – депутат в НС, който от години се занимава с йога. „Каквото посееш сега, ще пожънеш в бъдещето” – бе есенцията на лекцията му, защитена с примери които знам, но пак ми бяха интересни. Изводът, който остана за мен „За 17 секунди мисълта слиза до сърцето, където остава като семе. Имам 17 секунди да я преобразувам, отхвърля или пусна по пътя й”.
В Зала 1 започва лекцията на Веселин Орешков. Насреща е висок възрастен господин с тибетска (като че ли) шапчица, който не иска да говори с микрофон и предпочита да си общува с хората. Лекцията му е „Почти всички на този свят сме приспани”. Говори бодро, стегнато, с уникалните ударения на Габровско-Троянския край – за приспиването ни чрез насаждане на страх, на желания и чрез само-внушението. Изводът, който остана за мен е изречение от стара, стара история с индианец, на който му показвали чудесата на въоръжение на американската армия. Индианецът казал: „Не съм знаел, че има толкова много неща, които не ми трябват”. Стегната и особено важаща за днешния ден фраза!
Атрактивен, умел и много достъпен в изказа си е следващият в залата – д-р Румен Стоилов. Бил и пребил в чужбини, опитвал се да остане в някоя, не можал (но запомнил усещанията си там), лекторът разказва за особеността на българите (само) в положителен смисъл. Казва да мислим със сърцето, но да ползваме разума. Че е особено важно да бъдем себе си. Да ползваме Его-то си, а не да го оставяме да ни води. Припомня думите на Ваклуш Толев, че на този свят сме „събожници” – парченца на Твореца, които той е разделил. Харесва ми синтезираното му изречение „Животът е изобилие, радост и творчество”, достойно е за личен лозунг. И също това, че българите сме „млечно-киселата бактерия на Земята”, че сме ключът към сейфа на тези земи, че където и да сме по света, ние се различаваме от другите и привличаме хората към себе си. Вместо извод, ще използвам едно интересно описание на доктора. Той каза, че Планината Кайлас, Тибет е мъжкият енергиен център на Земята. Че в Южна Америка, езерото Титиката е женският енергиен център и че Балканите са третият енергиен център, отрочето, детето и че ще стават все по-важни занапред.
И още едни такива любопитни неща, но няма как да ги разказваме всички и за всички…
Важното е, че Фестивалът – кауза и вдъхновение на една решителна жена, Боряна Узунова, се случи, защото намери в града много приятели и съмишленици. И публика, разбира се. Стара Загора е с „езотерична насоченост”, тук има добри медицински услуги за тялото и добри възможности за развитие на другите тела (ментално, енергийно, духовно, психическо) чрез различни практики. Има добри образователни услуги, но и предлага алтернативни образователни форми. Има силно развита аптечна мрежа, но и много възможности за алтернативната медицина и лечение.
Какво по-хубаво от това! Още с първото си издание един Фестивал да събере толкова много приятели и публика! Общото за хората, които идваха в тези дни в читалището бе тяхната осъзнатост. Не видях зяпачи и сеирджии. Да мислиш и работиш за здравето си е дело отговорно. Лицата на хората бяха усмихнати, всички се усмихваха. И излъчваха отговорност.
Надявам се следващото издание да бъде само с част лекции, да не се застъпват с практиките и разбира се, нека си има и детски кът.
И нека завърша с едно любимо изречение от лекцията на д-р Румен Стоилов: ”Всичко в живота ви е дар. Ако се научите да го виждате по този начин, ще прекарате живота си, разопаковайки подаръци”.
Уляна Кьосева