Петковден е! Да почетем Света Петка Българска!
На 14 октомври Българската православна църква почита светицата Параскева Българска. Тя живее в края на Х и началото на ХІ век. Покровителка е на брака и плодовитостта.
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от народа ни Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят. Светицата е известна с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина. Завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи продължават да извършват многобройни чудеса. Оттам започват и нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, а българи, сърби, румънци и гърци я признават за „своя“ светица. Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което в превод от гръцки означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден. Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това става през 1238 г. по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. патриарх Евтимий. Светите мощи остават в Търново до падането на българската столица под турско робство през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците завладяват и тази твърдина, през 1396 г., реликвата отново е пренесена – този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година. С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в днешния румънски град Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу. В този параклис избухва пожар, но мощите на светицата по чудо остават невредими. На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска, Петковден е известен и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата в народните вярвания. Зимният Петковден дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници, правят се оброчни курбани и сборове.
В народните легенди светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия-пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми. Според народните вярвания от Петковден до Димитровден – 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът вярва, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
На Петковден за здраво и честито име трябва да почерпят Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун, Петя и техните производни. Името Петко произлиза от славянската дума „петък“, петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името „Параскев“ или „Параскева“ („петък“, в смисъл на подготовка за празника, от гръцкото „Παρασκευή“).
Dolap.bg