Красимир Младенов е носителят на Голямата награда на Есенен салон на художниците
Красимир Младенов е носителят на Голямата награда на Есенния салон на художниците – Стара Загора 2017 г. Седемчленното жури е било абсолютно единодушно в гласуването си за твореца, участващ в салона с 3 малки пластики, които впечатляват с изяществото на детайлите си – „Хипокампус”, „Мелодия на живота” и „Кентавър”.
Отличителни грамоти получиха Павел Михов, Петър Петров, Елеонора Атанасова, Атанаска Янева, Росица Попчева. Журито е селектирало 94 от над 100 представени творби от 51 автори за участие в Есенния салон и тази година – интересен, ярък, отличаващ се. На откриването на Есенния салон присъстваха много от творците – от „старата гвардия” Ангел Карагьозов, до най-младите членове на Съюза на българските художници в Стара Загора като Янита Иванова на 24 години, преподавател по изобразително изкуство в училището в с. Дълбоки. Още – и художници от Казанлък и от Чирпан, чийто графики и картини също участват в изложбата. Че кой да е от Казанлък, ако не Елеонора Атанасова и кой да е от Чирпан, ако не е Владо Кондарев? Всички представени творби си заслужават разглеждане в мълчание и единение. Тази година салонът прелива от цветове. Цветен, пъстър, ярък! Няма тъга! Няма мрачни мисли, настроението е приповдигнато. Не само защото избраните картини участват в изложба по случай Празника на Стара Загора, не! Няма как художниците да са се наговорили да рисуват мажорно. Едно на ръка, че творчеството дава сила и енергия, които съзидават, не рушат. Друго е, което си мисля… може би има много светлина и много цветове за възпяване. В душите на творците. С които искат да ни облъчат. Щастливо се отдайте на облъчването. И непременно посетете Есенния салон на художниците на Стара Загора. Ще бъде в Зала „Байер” до края на месеца.
Послепис 1: Моят фаворит тази година е Павел Михов. Специално му обърнете внимание. Не заради мен. Заради светлината и самобитността му.
Послепис 2: Хипокампус (името на една от отличените творби) е тази част от мозъка, която формира, организира и извиква спомените. Структурата му наподобява тази на морско конче, откъдето идва и името, а самата дума , „Хипокампус“ идва от древногръцките думи „hippos“, която означава „кон“ и „kampos“ – „морско чудовище“. Той се намира във вътрешната област на темпоралната и е част от лимбичната система, което е особено важна в създаването на емоции. Функцията на хипокампуса е да формира дългосрочните спомени и увреждането на хипокампуса затруднява този процес. Увреждане на хипокампуса, когато мозъкът не е в състояние да вземе допълнителна информация за дългосрочната памет, може да доведе до състояние, наречено антероградна амнезия (известно още като краткотрайна загуба на памет).
Уляна Кьосева
