Кметът на Стара Загора Живко Тодоров пред Dolap.bg: „Стара Загора е млад град на сърцето ми“

Живко Тодоров е роден на 21 септември 1981 г. в Стара Загора. Завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“ с английски и немски език и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Европеистика“. Работил е като експерт в изготвянето и управлението на проекти за кандидатстване по програми на Европейския съюз в Община Стара Загора и Областна администрация  Стара Загора. Избран е през 2009 г. за народен представител от ПП ГЕРБ, 27-ми Старозагорски избирателен район. До 2017 г. е и областен координатор на партията. От 29 юли 2009 до 5 май 2010 г. е заместник-председател на Комисията по външна политика и отбрана, като от 5 май 2010 до 2 септември 2010 г. е неин председател. От 2 септември 2010 г. до 2011 г. е член на Комисията по външна политика и отбрана. От 4 септември 2009 до 26 януари 2011 г. е ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Участвал е в разработването и е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България и на  проект на Изборен кодекс. На 30 октомври 2011 г. Живко Тодоров печели изборите за кмет на община Стара Загора, с резултат на балотажа 67,12% от гласовете на старозагорци (41 006 валидни гласа). На длъжността кмет на община Стара Загора встъпва след полагане на клетва на 7 ноември 2011 г. по време на първата сесия на Общинския съвет на Стара Загора за мандат 2011 – 2015 година. На изборите през 2015 г. е преизбран на първи тур за кмет на града с резултат 79,04 %.

Господин Тодоров, в навечерието сме на 5 октомври, когато Стара Загора за 30-а поредна година ще чества своя ден. Преди повече от 1800 години римляните, живели по днешните ни земи са наричали „Августа Траяна“ „преблестящият град на траянците“. Покойният митрополит Панкратий казваше, че Стара Загора е перлата на Тракия. Вие как наричате Стара Загора? Какво е за Вас градът, в който сте се родил и който успешно управлявате вече шеста година?

За мен Стара Загора е уникално място, което не бих заменил за никой друг град нито в България, нито в света. Стара Загора е невероятна комбинация от уют, топлина и същевременно младее. Бих го нарекъл млад град. Той е с много древна история. Има много драматична съдба, но в себе си носи вечния млад дух. Спомням си годините, през които като студент съм се връщал от София. В момента, в който влизам по магистралата в Стара Загора, ми става приятно, топло и радостно. Нашият град е красив и романтичен. Хората му са топли по характер. Има някаква пленителна идилия, която топли сърцето. Нито е много голям, нито малък град, което да отблъсква по някакъв начин. Ако трябва с няколко думи да го опиша, за мене Стара Загора е млад град на сърцето ми. Мисля, че това е усещането на всеки старозагорец.

Как се стигна до всеобщото признание, че Стара Загора е най-доброто място за живеене в България? Как стана нашият град Европейска столица на спорта?

Не искам да абсолютизирам нещата. Много хора ще кажат, че това не е така. Но ние получихме признание, защото Стара Загора го заслужава. Това не е нито признание към мене като кмет или пък някакво политическо отличие. Това е признание за града ни, който е дал толкова много за културата, за историята, на науката на България и на света…Не случайно от десетки години е известен навсякъде като град на поетите, на липите и на правите улици. Ние не сме град, който може да бъде подминат и забравен. И затова смятам, че след като толкова години се даваха признания на София, Бургас, Варна, на Велико Търново, как може Стара Загора да не получи полагащо й се звание. Защото градът е сред водещите в България и дава много на държавата – и като икономическо развитие и като човешки потенциал. Толкова много старозагорци има и по света и по върховете на държавата ни с постижения и успехи в частния бизнес, в културата, в спорта… Езиковата ни гимназия „Ромен Ролан“ е на много високо ниво. Сред първите е Тракийският ни университет. В медицината имаме десетки изтъкнати специалисти. В София виждам толкова много старозагорци на високи постове, че определено трудно друг град би могъл да ни конкурира и в това отношение.

Операта ни е прекрасна в момента. Мисля че тя, както сега се представя, няма друга като нея. Уникално е, че митрополитът ни Киприан влиза в ролята на диригент… Кукленият ни театър диктува естетиката в страната и не само. Драматичният ни театър е на много добро ниво. Забележителна е Художествената ни галерия с директор проф. д-р Марин Добрев, който и като изкуствовед и като учен е национална величина. Съжалявам, че преди дни общинските съветници не го избраха за Почетен гражданин. Това за мене е срамно за Общинския съвет. И на следващата сесия трябва да има някаква реакция. Аз съм възмутен от това, че съветниците не направиха г-н Добрев почетен гражданин. Същото се отнася и за математика Любомир Любенов, когото лично аз предложих за това звание поради изключителните международни успехи на неговите ученици. И им се чудя на старейшините…Има някои от тях, които разсъждават толкова елементарно… И заради някакви междуличностни конфликти, саботират това, което е толкова хубаво и е признание за града. Съжалявам искрено, че към номинираните за почетни граждани, Общинският съвет не постъпи правилно. Всеки има право на мнение и аз мога да се произнеса, след като видях протоколите от сесията. Определено смятам, че имаме личности, с които можем и трябва да се гордеем. Единствената ми препоръка към старозагорци като цяло е повече да ценим това, което имаме. Защото тези наши именити съграждани са близо до нас. Всеки ден можем да ги срещнем по улиците, да разговаряме с тях, да ги докоснем, и това е единственото, което ги отличава от всички останали, които ни изглеждат недостижими. Те са много повече личности от десетки други, които в днешно време претендират да са известни и да са фактор.

Това е Стара Загора. Тя има прекрасни хора, има много добри дадености. И хем е град с дълга история, хем е с млад дух.

Старозагорци Ви определят като наследник и продължител на делото на кмета Йордан Капсамунов. През последните 5-6 години Вие и екипът Ви действително преобразихте града. Построиха се неща, с които Вие ще останете завинаги в най-новата история на Стара Загора. Какво, от всичко сътворено, е Вашата най-голяма гордост?

Надявам се, че хората ще оценят онова, което се прави. Сигурно има и много неща, които не са направени и много грешки, но за мене е по-важно какво ще оставим след себе си. Времето ще покаже. Най-много се гордея с Новия парк. От известно време започнах да карам колело и често ходя там. Като гледам хората, които се разхождат, други, които си почиват, децата играят… Приятно ми е, че от едни изоставени казарми стана хубава паркова територия, която тепърва ще става още по-привлекателна. Сега няма още дървета. Но след 20-30 години, дърветата ще пораснат и ще бъде много по-красиво. Това е нещо ново създадено. Иначе колкото и улици да асфалтираме и междублокови пространства да обновим, те не са с такава голяма стойност, каквато е един нов парк за града. Това че успяхме да спасим парковата територия на „Бедечка“ да не се застрои, мисля че също е постижение. Щеше да е много негативно да се унищожи цялата растителност и да се построят върху нея сгради. Радвам се на парковете, на откритите площи, които сме направили за хората, защото това остава за поколенията. В бъдеще ни предстои да разширим Новия парк. Той ще стане 140 дка с всякакви атракции. Сега може хората да не го преценяват реално, защото свикваха да получават различни неща, но съм сигурен, че след 20-30 години за този парк все още ще се говори. Защото той е изключително голям парк градски тип, в сърцето на града. На Стара Загора й предстои да се разширява така или иначе и ще се осъзнае, че паркът е бил необходим.

Що се отнася до кметовете, никога не съм ги делил по партийни пристрастия. Мисля, че всеки кмет на първо място носи човешките качества и те са най-важни. Затова съм приятел с д-р Евгений Желев, който е от БСП, после от АБВ. Приятели сме, защото оценявам това, което той направи за града: операта, музея, галерията, библиотеката… Прекрасни неща направи докторът и винаги може да каже: “Това направих, докато бях кмет!“ С проф. Цанко Яблански сме си говорили, че газифицирането на града е станало по негово време, което е тежко. Да газифицираш града, значи да разкопаеш почти всички улици и после да ги възстановиш… Затова ги уважавам, защото всеки е оставил след себе си добри неща.

А какво е направено във времето от 1944 до 1989 г… Ако някой върне времето назад, за да се види Стара Загора каква калотия е била… В Музея има снимки как е изглеждала главната улица на града и докъде той е стигал. Много е направено и оценявам високо усилията на предшествениците ми. Трудно е един град да се изгражда и човек да работи с чисто човешките проблеми и взаимоотношения. Но аз съм изключително щастлив, че съм роден в този град и че живея тук.

Много ли е горещ кметският стол?

Горещ е от гледна точка на това, че в днешно време хората търсят повече материалното. Всеки иска да има нов телефон, нова хубава кола, хубаво жилище и от там има същите претенции и към Общината. Всеки иска всичко да му е подредено и направено. А истината е, че като стандарт на живот в България не сме достигнали онова ниво, което да ни позволи бързото реализиране на желанията. От там идва и разминаването. Така че това е горещото на стола: Очакванията на хората са по-високи отколкото възможностите, които имаме като цяло.

Господин Тодоров, запазихте ли приятелствата си от махалата?

Да! Запазил съм ги! Никога не съм бил човек, който да робува на някакви днешни разбирания, че едва ли не трябва да се обграждам с хора с възможности и позиции. Напротив, всичките ми приятели са обикновени хора и аз ги уважавам именно заради това. Те могат да ми кажат истината. С тях мога да споделя всичко. Опитвам се да не се променям въпреки поста, който имам.

Това исках да Ви попитам: Промени ли Ви най-високата позиция в града, която заемате?

Може би станах по-разумен, защото разбрах, че не винаги човек може с главата си да пробие стена. Понякога е по-разумно да размислиш, да изчакаш и да вземеш правилното решение. Но пък не искам да губя чисто човешките си качества. На мене ми е най-приятно, когато съм по анцуг облечен, да отида на разходка, да спортувам… Липсват ми тези неща и е нормално.

Оправихте ли се след тежката контузия в края на миналата година?

Слава Богу, вече съм добре. Чакам последен преглед, за да съм сигурен, че всичко е наред, но постоянно се разхождам на Аязмото, карам колело, спортувам във фитнеса, където се срещам с приятели. Тази комуникация ми е приятна, защото не ме натоварва, помага ми да си почивам и да се чувствам по-добре и на работа.

Имате ли време за четене на книги?

Честно казано рядко ми остава време, защото комуникацията отвсякъде ме притиска. Вечер се налага да прегледам във фейсбук дали ми е писал някой и дали има оплаквания, трябва да гледам новините, да съм информирам за всичко случило се през деня… Това го няма в книгите. В тях има много мъдрости заложени, които човек е хубаво да знае. Но за съжаление на мен ми се налага да посрещам всичко в движение и да се уча върху себе си.

Бяхте много близък с дядо си, лека му пръст. Какви са съветите му, които продължавате да следвате?

Че човек не трябва да изневерява на себе си. Да бъде на първо място добър човек. Дядо винаги се е борил за справедливостта и затова го разбирам. Той беше дълги години член на БКП, после на БСП, защото винаги е отстоявал справедливостта.

Когато се налага да взема отговорно решение се питам, дядо ми как би постъпил. Например сега за казуса „Бедечка“, признавам Ви нещо, което мислил съм си, какво решение щеше да вземе, ако беше на мое място. И съм сигурен, че той щеше да иска да се запази паркът. И затова въобще не се двоумих, когато трябваше да поемем посоката, защото знаех, че той винаги е слагал обществото пред личните, пред частните интереси. Да, собствениците на имоти там могат да се сърдят, че личният им интерес е нарушен. Няма да е нарушен! Ще намерим вариант да получат други терени и с взаимни компромиси да решим въпроса.

За мене дядо ми беше истински и справедлив човек и аз много си го обичам.

През последните три години, на 3 март, в Стара Загора се случи нещо необикновено. Същото се повтори, дори в много по-голяма степен на 30 юли 2017 г. на Мемориала „Бранителите на Стара Загора“, за да се почете паметта на загиналите ни предци в името на свободата и православната вяра. Как оценявате този радостен факт?

Гордея се със старозагорци. Не можете да си представите какво е усещането, когато човек види хиляди родолюбиви съграждани, които само по зова на душата си, се събират за молитва и поклонение на върха под легендарното Самарско знаме.

Благодарен съм, че съм кмет на Стара Загора и че съм роден, израснал и живея в този град. Никъде го няма този дух. Виждам какво е по другите градове. В София да накараш хиляди хора да излязат на улицата, ако не е за протест, никога няма да стане. А това е за една хубава кауза за почитане на паметта. Това показва още веднъж, че Стара Загора има уникален дух.

Когато четох за битките при Самарското знаме научих, че след като е бил изпепелен градът от Сюлейман паша, никой не си е представял, че на това място отново ще се въздигне някакво селище. Всеки е признавал, че Стара Загора ще бъде затрита завинаги. Но за учудване на всички духът, вярата и усърдието на предците ни, като птицата Феникс, го възстановяват от пепелта и виждате днес какъв зелен, модерен и красив град имаме. Представете си какво е било…! Трябва да оценяваме това! Старозагорци показват своята съпричастност с историята си.

Горд съм! Истинско чувство на гордост изпитвам от всичко това. То е неописуемо!

Какви за благопожеланията Ви за 5 октомври, Деня на Стара Загора, господин Кмете?

Старозагорци да бъдат живи и здрави! Да бъдат все така горди хора! Да отделят внимание на малките истински неща от живота, които са свързани с моралните ценности. Защото в днешно време те са позабравени. В материалния свят няма кой да победи. Той е свят на надпревара, динамика, бързина, в която искаш още и още и никога не си щастлив от това, което имаш. Докато в света на духовността са истинските ценности, които дават пълнота и свобода в живота.

Това пожелавам на моите съграждани – да имат пълнота в живота и да се чувстват щастливи!

Въпросите постави Росица Ранчева

Снимките са от различни старозагорски медии