Защо на 5 октомври е Денят на Стара Загора?
Животът на градовете, както и на хората не върви гладко и равно. Преминава през възходи и падения, през радостта от приятелствата и покрусата от предателствата, през цъфтежи и пожари, през трудности и успокоение след постигнати победи. Разликата е само в мащабите. Ако за човек средно 80 години живот е вече добре, какво да кажем за 8-те хиляди на нашата Стара Загора. Град, определян като „малката Атина”, „преблестящ град на траянците”, „Оксфорд на Южна България”, „дойка на духа за свобода”. Ето защо обясними и разбираеми са мъката и сълзите на старозагорци, завръщащи се през зимата на 1878 година в разрушената и опожарена Стара Загора. В спомените си Атанас Илиев пише: „След двудневно пътуване на кон през прохода на Стара планина, на 2 март приближихме до Стара Загора. Отдалеч като гледахме града, виждаха се да стърчат комините, от които се правеше илюзия и за здрави къщи. Ала щом влязохме навътре, блесна пред очите ни ужасната картина на разруха. Къщи опожарени, улици обрасли в бурени, кладенци без черпила, стени попукани от пожар и недосъборени. Вечер рискуваше човек да падне в някой кладенец, или да се събори отгоре му някоя стена. Всички български къщи, с изключение тук-там по краищата, изгорели… Аз обиколих мястото на нашата изгоряла къща и със сълзи на очи поразрових с тояжка в една от избите, над която бе моята стая с хубавата ми библиотека, и вдигнах от земята късчета хартия от опожарени книги. Колко мои обширни кроежи и блянове се погребаха в това пепелище!”
Трудно, почти невъзможно изглежда възстановяването на града. Зимата се оказава много мразовита, лятото сухо и безплодно.Несломим е само духът човешки и вярата в собствените сили, в бъдещето на децата и в Бог. Всички завърнали се решават, че на мястото на руините отново ще има град. И пак така блестящ, и богат, и духовен! В това трудно време трима достойни мъже успяват да обединят и организират усилията на старозагорци. Нестор Марков – пръв префект на Старозагорския департамент; Атанас Илиев – префектурен секретар и началник на Старозагорската околия и Димитър Наумов – народен представител от Старозагорска околия в Областното събрание. Те организират съставянето и бързото приемане на нов план за застрояването на града, разчистването на останките от пожарите, събирането на средства и строителството на новите сгради, снабдяването на населението с храна и дрехи. Ентусиазмът и енергията на старозагорци се сливат с общото желание на българите родният край да заживее свободно и пълноценно, както преди, че и по-добре. В „Принос към историята на Стара Загора” Димитър Илков описва положението по следния начин: „След като се поуталожили малко работите в страната и новоучреденото румелийско управление започнало редовно да функционира, то населението на автономната област се поуспокоило доволно и отново прегърнало търговията, земеделието и другите мирни занаяти. В кратко едно време по Източна Румелия се забелязало на всъде движение, живот, кипеж. Хората един друг се надпреварвали, кой по-много да спечели, кой-по-много да научи. Запустелите през време на войната български училища се напълнили бърже с младежи, всички лакоми за наука и просвета. Училищната година се приключвала в Румелия с музика и песни, а училищните празници се посрещали тържествено и въодушевлено.” Старозагорци приемат и въздигат този ентусиазъм. Духът на съзиданието и напредъка побеждава духа на разрушението. Алеко Богориди, генерал-губернатор на Източна Румелия подписва нарочен приказ със следния текст:
“Като взех предвид желанието на болшинството жители на град Стара Загора, изложено в протоколите на Градския съвет № 3, 21 юний 1879 год; като взех във внимание, че хигиеническите правила тряба строго да се съхранят при построението на новите градове; като взех такожде под внимание, че добрите и широките пътища заедно с доволно построени помещения за общи пазари улесняват търговията и благоденствието на жителите, удобрих плана изработен от инженера Байра… И така, за туряне в действие тоя мой приказ, призовавам градский съвет да вземе под внимание гореказаното мое повеление и да го приложи в действие с крайна правосъдност и без никаква пристрастност.
Префектът на Старозагорский департамент се призовава да покаже съдействието си на Старозагорский градский съвет и строго да внимава за справедливото изпълнение на тоя мой приказ, написан в град Стара Загора в лето от Рождество Христово хиляда осемстотин седемдесет и девето в месец септемврий двадесет и петий ден, в петий месец на управлението ми в Източна Румелия.”
Няколко дни по-рано, на 23 септември 1879 година /5 октомври н.ст./ Алеко Богориди в присъствието на Търновския митрополит Климент, на кмета Стефан Ст. Салабашев (кмет на града 1879 – 1883 и 1887 – 1890), на служебни лица и много граждани полага основния камък за възстановяване на Стара Загора. Мястото е в центъра на града, на площада, наречен по-късно с името Богориди, сред неразчистените още разрушения. Днес тук е парк „5 октомври”. За бъдещите поколения е оставено послание.
“Днес двадесят третий септемврий хилядо осемстотин седемдесят и девета година след Рождество Христово ся положи от собствената ръка на Негово Сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Источна Румелия, този основний камък за възобновление на града Стара Загора в царуването на Всеросийский император Александра ІІ-й Николаевича, в князуването на българский княз Александра І-й Батембергски и в дните на Негово сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Южна България, наречена Источна Румелия, на директора на земеделието, общите сгради и пр. Доктора Вълковича, на Старозагорский префект Нестора Марков, на председателят на Старо-Загорский градский съвет Стефана Стойков Салабашев. Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-Турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на Турските войски предводителствувани от Сюлейман-паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 Българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души.
Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството.”
Ние, потомството, избрахме 5 октомври за Празник на града. Ние, потомството градим и развиваме Стара Загора, както ни завещаха преди повече от сто години и както е достойно за наследници на хилядолетна история. Ние потомството трябва да запазим чисто небето над Стара Загора, както романтично го описва старозагорецът, актьорът Никола Икономов: …никое друго небе не е така високо и ясно синьо като небето над моята родна Стара Загора. Незабравимо е това небе, под което човек израства и под което за пръв път започва да мисли и чувства…” В това небе могат да летят само птици, да се издига към него детски смях и да плуват бели облачета, чрез които, от време на време, във века на Интернет и мобилни телефони да си говорим с роднини и приятели.
Снежана Маринова
