Фестивал „Данаил Чирпански“ – любов от пръв поглед

В неделя Стара Загора е тиха и пуста. Почти. На местата за спорт около закрития плувен басейн има известно оживление. Към 17:30 часа се събират младоци за „по мачле“. На оградата на Езиковата гимназия тройка скуул – бойс енд гърл (тройка момчета и момиче) слушат от подвижна тонколона чалга. Дъне чалгата и те се кефят. И толкова му е кеф на едното момче, че почва да свири с два пръста в такт с чалгата, пронизително. Над целия терен наоколо кънти. Удря ме направо в сърцето, макар че чалгата главно ми действа на нервите. От млади хора и то фанатично увлечени ми идва много. Сигурно ако го преживея в дискотека с тях, ще викат линейка преди да са изминали 40 минути.

Вървя към Театъра и направо ми е криво, че ми се реве заради фанатизма, покрай който съм минала преди минути. А ето – пред Театъра! Чудо! Тълпа! От много млади, много интелигентни, много арт, много модерни, толкова одухотворени, така лъчезарни, толкова красиви млади хора! Почва да ми минава… Мина ми! Има надежда, макар и числом да е в тези 238 млади хора, които чакат да напълнят салона.

Да, снощи в Града на липите започна Международният театрален студентски фестивал „Данаил Чирпански“. Дело на 7 момичета, спечелили проект пред ЮНЕСКО – Мирена Керезова, Мила Люцканова, Никея Петрова, Йоанна Темелкова, Венета Ангелкова, Максима Боева, Теодора Лазарова. Във фестивалните вечери от 1 до 7 октомври ще видите трупи от театралните университети на Гърция, Испания, Русия, Грузия, Великобритания. И България, НАТФИЗ, разбира се.

Абсолвентите от НАТФИЗ от класа на проф. Пламен Марков откриха Фестивала със спектакъла „Бай Балчо споменува“  – спечелил специалната награда на международното жури на 36-ия международен кинофестивал на ВГИК и 12-ия театрален фестивал в Москва. През месец май „Бай Балчо споменува“ бе изигран и на Голяма сцена в Театър „Българска армия“, по инициатива на театъра съвместно с Народен театър „Иван Вазов“ и ректора на Академията проф. д-р Станислав Семерджиев. То бе смях, то чудо! И тъга, разбира се. Чудесни студенти с ясна дикция, много пластични, много талантливи. Говорят на жив и сочен южняшки диалект. Много сладки! Като гроздето, което се бере тези дни. Като мед! Природни, естествени, пъргави, пъстри… Идваше ми да целувам всеки един от тях – за това, че го има и че е такова украшение на Земята. Забелязах, че през поколение „изникват“ еднакви физиономии на сцената  – едно от момичетата, по роля Драгана, толкова приличаше на нашия кино-идол от младостта Ваня Цветкова. А момчето, Балчо, цял-целеничък, досущ Антоний Генов, този красавец-актьор от моята младост. На сцената вляво имаш младеж, който попрочиташе нещо от действието на много добър английски. Младежът също беше кукльо!

Каква радост за очите, какъв мехлем за душата. До мен седеше руска, с руси опашчици девойка която нито за миг не мръдна и не изгуби интерес към пиесата на сцената, въпреки че със сигурност не й беше понятна.

Душата ми пя и ликува. Ако виждате тези дни из улиците на Стара Загора красиви и одухотворени млади хора, да знаете ТЕ са! Порадвайте им се, защото ще си заминат. Пълнете си очите с красота, докато я има в такива големи количества. Тя е като вода и въздух за мислещите същества.

Човекът е само мислеща тръстика,

най-крехкото нещо в природата,

но той е мислеща тръстика.

Блез Паскал

Мислеща и чувстваща тръстика, добавям.

На добър час, Фестивал „Данаил Чирпански“, влюбих се в теб от пръв поглед!

Уляна Кьосева