Полярният изследовател проф. Христо Пимпирев пред Dolap.bg: „Мечтите могат да се сбъдват!“

Проф. Христо Пимпирев е български учен и полярен изследовател. Роден е на 13 февруари 1953 г. в София. Получава магистърска степен по геология през 1978 г., избран е за асистент през 1981 г. През 1984 г. е вече старши асистент. През 1987 г. получава научно-образователната степен „доктор“. От 1988 г. е главен асистент. В периода 1994 – 2004 г. е доцент, а от 2005 г. е професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2017 г. защитава дисертационния си труд на тема „Стратиграфия и геоложка еволюция на о. Ливингстън през кредния период“ и придобива научната степен „доктор на науките“. Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктида и председател-учредител на Българския антарктически институт от 1993 г. до сега. Директор е на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. до сега. Участвал е в научни експедиции до връх Ама Даблам, Непалските Хималаи, в спелеоложка експедиция в китайското карстово плато, в проект за търсене на злато във Виетнам, в научни изследвания в колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров Елсмир, Канадска Арктика. Преподава исторична геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Великобритания, Франция, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др. Автор е на 7 книги, 7 документални филма и над 250 публикации в реномирани български и чужди списания. Той е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс на 8 януари 2013 г. Проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. „Пимпирев ледник“ и „Пимпирев бряг“ на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика носят неговото име.

На 29 септември 2017 г. проф. Пимпирев с част от екипа си гостува на Нощта на учените в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора.

Уважаеми професоре, какви са откритията Ви за тази далечна полярна земя?

Това е изключително красива част от нашата планета. Това е Космосът, който е близо до нас. Не случайно сравняваме Антарктида с Марс. Не случайно цялата подготовка на експедициите до Луната са правени  там. Тя е най-далечният континент, най-високият , най-студеният, най-ветровитият, най-късно откритият, най-девственият и за мене най- красивият. И което е най-важно, защото има част от нашата малка земя, която не сме замърсили, не се срамуваме, че живеем на тази планета. Там все още е чисто и се надявам, че ще остане така чиста и девствена и за следващите поколения. Към това се и стремим, защото неминуемо когато хората някъде живеят и работят оказват въздействие на околната среда. Но все пак нека това въздействие е минимално, защото не може да остане без хора. Човекът е част от тази планета в това число и от тази малка земя, така че той трябва да бъде и на Антарктида. Горд съм, че ние българите, повече от четвърт век сме на този континент. Благодарение на нашата полярна база и научни открития, България е уважавана полярна нация и заедно с 28 държави управлява 1/10 част от нашата планета- континента Антарктида. Фактически тези 29 държави представляват правителството на ледения ни континент. Така че за първи път в най-новата си история България управлява нещо, което е извън нейната територия. Там където е нашата база вече е едно малко селище. Започнахме от две малки къщички, два фургона още от 1988 г. От 1993 г. всяка година правим експедиции. Базата ни се разраства…

Как изглежда сега?

Базата ни има основна постройка с кухненски бокс, две нови пирамидални къщи със спални помещения. В едната има малка научна лаборатория. Най-старата ни къщичка е така нареченото „Куцо куче“. Построена е през 1988 г. Поставена е върху варели от нафта, тъй като ветровете са много силни, пренасят сняг и ако е върху земята – се засипва. За да се продухва я качихме върху варели. Но единият беше по-къс от другия и затова е леко наклонена, като куцо куче. Най-важното е, че тази къщичка преди три години беше обявена от правителството на Антарктида за културно-историческо наследство на целия континент. Това е най-старата запазена постройка на целия остров Ливингстън, където се намира българската база. Тя е паметник на историята на този континент. Така че България има културно-историческо наследство и на далечния континент Антарктида.

Вие изучавате историята на Земята, нали? Кои са Вашите открития?

Да, аз съм специалист по история на земята, но Антарктида е най-голямата природна лаборатория. Там са направени едни от най-големите открития, които касаят цялата планета. Там се разбра, че имаме изтъняване на озоновия слой, което е пагубно, тъй като ни предпазва от убийствената слънчева радиация. Но взеха се мерки, спря се производството на фреон, така че в момента озоновият слой започна да се възстановява. Антарктида е лакмусът на климата на цялата планета. Каквото става в Антарктида с климата се отразява на цялата планета. В последните 50-60 години отчетливо се вижда как ледниците на Антарктида се топят. Само преди месец едно парче от шелков ледник с големина колкото половин България се отцепи и отиде на север към по-топлите региони, където се разтопи. Това разтапяне на колосалната ледена маса ще доведе до повишаване на морското ниво. Има изчисления, че ако продължи топенето на ледниците с този темп, в края на този век глобалното морско ниво ще се повиши с няколко десетки сантиметра. Това ще доведе до колосални наводнения, особено в крайбрежните части на континентите, които са и най-плодородни. Там живеят милиони хора, които ще започнат да мигрират, да търсят храна. Повишаването на морското ниво води до промяна на посоката на морските течения, които са изключително важни за климата на огромни области. Ако топлият Гълфстрийм промени посоката си, Великобритания ще има полярна зима. Така че всичко е вързано. И ние българите да не мислим, че това, което става в Антарктида нас не ни засяга. Това е континент, в който живеят специфични микроорганизми, които не се срещат никъде другаде. Те произвеждат специфични ензими, които се изследват и от тях се правят нови антибиотици, нови лекарства. Даже съвсем скоро чилийските учени извлякоха от такъв микроорганизъм лекарство, което патентоваха срещу рака. Там се крие разковничето да лекуваме много болести. Българските учени преди 15 години откриха ензим, който се използва в производството на нов вид антибиотик. Да не говорим, че единствено там живеят пингвините.

Радвате ли се на признателността и благодарността на нас българите или донякъде сте неглижирани?

По принцип българинът винаги е скептично настроен и мисли, че е най-умен, знае всичко, прави всичко най-добре…Забелязал съм, че българинът е научен да оцелява поединично. Може би е наследство от 500-годишното ни турско робство и трудно работи в екип. Като индивидуалност е много силен, прави изключителни постижения в науката и изкуството, но хич го няма в екип. Както например едни немци, абсолютно разрушени от Втората световна война, се издигнаха до най-високо европейско ниво, защото работят заедно. Но на Антарктида работим като екип, защото иначе не може. Там няма да оцелееш , ако не работиш заедно с другите. Така че българинът може, но трябва да се научи.

Вярно ли е, че на ледения континент съществува някаква мистика, както беше писал Боян Биолчев?

Да, така е. Боян Биолчев беше два пъти в Антарктида. Той е професионален писател и написа много хубава книга „Антарктида -окото на космоса“. Изключително особен е този континент . Той не прилича на останалите. С тази отдалеченост и уединеност човек се чувства по-близо до природата, до Всевишния. Поне ние, които толкова години живеем там. Особено първите експедиции са много силни, защото човек попада в един изключително друг свят. И тогава сънуваш много свои починали и близки. Те идват при тебе като живи, разговаряш с тях, виждаш ги все едно че са от плът и кръв. Лично аз многократно съм го изпитвал. Биолчев също го изпита и описа в книгата си. Друг лекар, член кореспондент Цанков, също описва това състояние. Ние се чудихме дали това се случва само с нас българите. Оказва се, че и при другите го изпитват. При нас беше един американец биолог, който работи един месец. При него също се е случило това.

Какво е обяснението Ви?

Няма обяснение. Говорили сме с психолози, с учени, които изследват сънища… Засега няма обяснение.

Преди малко споменахте Всевишния. Вие вярвате ли в Господ Бог?

Вярвам, че има по-висша сила, която ни ръководи. Вярвам също, че всеки има предначертана съдба. В това съм категоричен.

Какво да очакваме от 26-ата Ви експедиция, която започва след няколко месеца?

Ще продължим научната програма. Целта ни е догодина или по-следващата експедиция да построим една съвременна научна лаборатория, тъй като досега пробите носехме да се изследват в Европа или в други държави. Само че ,когато се вземат ледени проби, специфични образци, когато минават през тропика се развалят. Така че ни е нужно да имаме лаборатория и апаратура, за да ги обработваме на място, както всички други полярни бази на останалите държави. Вече имаме по-добри условия на живот. Това е селище, което все повече се разраства. Имаме планове да издигнем град. Може би ще сложим началото на първия български полярен град.

Кои са Вашите лични вещи, без които не тръгвате от България към ледения континент?

За мене там ми е работно място и не нося нещо специално. През първите експедиции съм носил талисмани, които ми е дала дъщеря ми, книги задължително. Антарктика е място за четене. Там се доближаваме до ценности, които отдавна вече сме забравили тук. Там нямаме мобилни телефони и телевизори. Там си говорим, свирим на китари и пеем, танцуваме… Там не можеш да видиш някой да цъка насреща ти с GSM-а. Там си говориш с човека насреща ти. И това, повярвайте, е прекрасно.

С какво се храните?

Каквото си занесем от тук. В някои експедиции имаме готвач. Когато нямаме- имаме дежурства и който е дежурен готви. Това се знае още от България. И тогава всеки ден имаме най-често приятни изненади.

Професоре, имате ли свое мото, мисъл, нещо което Ви води в живота?

Ако имаш някаква мечта, тя ще се сбъдне, ако много искаш да се реализира. Мечтите могат да се сбъдват, както при мен. Мечтата ми беше да направя база в Антарктида, България да е на този континент, да обикалям света, да пиша книги и да разказвам на хората това, което съм видял и преживял.

Росица Ранчева