Още много време ще изтече, докато Музей „Литературна Стара Загора“ отвори врати
След 25 скиталчески години – немил и недраг, най-сетне, в края на първия и в началото на втория мандат на кмета Живко Тодоров се заговори да се даде дом на бездомния уникален музей „Литературна Стара Загора“. Като малко и неудобно, първото предложение за настаняване – бившият кино-фото клуб, беше заменено със сутеренното помещение от западна страна на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Миналата година бяха завършени строително-ремонтните дейности, както на помещението, така и на улица „Димитър Наумов“, която минава край него.
„Проектът за пространственото оформление на Музей „Литературна Стара Загора“ дело на арх. Татяна Радева е готов. Но преди да започне реализирането му, трябва да се изпълнят редица предхождащи го изисквания, обясни за dolap.bg ресорният зам.-кмет Иванка Сотирова. – Необходимо е да се промени сегашното дежурно осветление. За всяка от витрините трябва да има друг вид художествено и насочващо осветление. Следва да се проектира и изпълни специална климатична инсталация за поддържане на необходимата температура и влажност за експонатите. Трябва да се синхронизира пространственото оформление с проекта на арх. Петър Киряков за външното оформление на улицата, в т.ч. и премахване на бетонните шестограми, предназначени за градинки. Наложително е препроектиране на усвояването на витринното пространство, разположено по цялата източна страна на помещението с лице към улица „Димитър Наумов“. Всичко това е заложено във вътрешния интериорен проект на арх. Радева“, обясни г-жа Сотирова.
„Относно задачата ни се наложи да се съобразяваме с даденостите, които имаме – едно полуподземно помещение със съществуващо вече интериорно решение, с изградени инсталации, непредвиждащи реалното предназначение на обекта, като изискването на Възложителя е да се запазят максимално в този си вид, коментира за dolap.bg арх. Татяна Радева. – Друг съществен проблем е големият фонд на Музея – над 4000 експоната, които трябва да бъдат представени пред обществеността в подходящ вид, акцентиращ върху важните документи и събития около тях, взаимовръзки между отделните автори, литературни течения и кръжоци. Тези две главни изисквания подведоха смесването на двете системи за експониране – коридорната и свободния тип. Така се появи „гръбнакът“ на експозицията, който хронологически проследява творческия процес през два основни корпуса – Късно възраждане и Съвременна литература. Предвидени са няколко основни автори и групи творци. Директорът на музея Иван Матев се занимава с това да напълни „тялото“, което създадох, с „дух“– сподели арх. Радева.
Според зам.-кмета първата задача е извършване на дигитализация на всичките над 20000 музейни единици. Директорът на музей „Литературна Стара Загора“ Иван Матев работи вече няколко месеца по този казус. Това е необходимо, за да бъде вкарана информацията в софтуерния продукт.
Всички налични експонати не могат да бъдат изложени на показ. Част от тях, преобладаващите текстове – трябва да бъдат въведени в софтуерните продукти, които ще се ползват. Целта е посетителят да има възможност за избирателност според интереса си и сам да получи необходимата максимално изчерпателна информация.
Когато всички детайли по експозицията са в състояние на готовност, трябва да се направи пълно описание, което да се защити пред Министерство на културата, което е дълъг процес.
Г-жа Сотирова заяви, че до м. ноември 2017 г. всичко това трябва да се случи, за да се прогнозират необходимите средства за реализирането им, които да бъдат заложени в Бюджета на Общината за 2018 г.
Според проекта на арх. Радева, експозицията условно е разпределена в няколко къта, посветени на различните емблематични автори и литературни периоди.
Например Веселин Ханчев ще бъде представен с всичко най-стойностно от неговото творчество, както и вещите му, притежание на музея, но заедно с това и другите старозагорски автори, живяли и творили през този период. На това място ще бъде поставено и съответното устройство с дигитализирани текстове, изследвания, снимков материал и пр. на другите съвременници на Ханчев.
В Музея ще има също така зала за провеждане на срещи и на дискусии, което е необходимо да се случва, със съответните прожекционни апарати.
Иванка Сотирова съобщи още, че е възложено на млади информатици, поднасянето на информацията да стане по атрактивен начин и с игрови елементи, за да могат децата и подрастващите да участват активно в процеса на възприемане.
Росица Ранчева