Театралната режисьорка Надя Асенова пред dolap.bg: „Не е страшна сушата по земята. Тя минава. Страшна е, когато е у човека!“

На 12,13 и 18 септември 2017 г. Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора ще открие новия си творчески сезон с премиерния спектакъл „За сушата и сватбите“ по три разказа на Елин Пелин. Драматургичната адаптация и постановката са дело на режисьорката  Надя Асенова.

Госпожо Асенова, с какво Ви привлече творчеството на Елин Пелин?

Светът на Елин Пелин е богат и приказен. Свят, в който сериозното и смешното се преплитат, рисувайки богатата българска душевност. Свят, в който всяка тема е вселена. Ние избрахме вселената на любовта. Любовта при Елин Пелин е проява на огнената сила на живота, но и на великата Божия промисъл.Ще я покажем в три разказа в три нейни проявления: млада, непокорна и завладяваща; непозволена, но мечтана; зряла и мъдра, способна да променя света. Два от разказите “Ветрената мелница“ и „Пролетна измама“  са много популярни и се изучават в училище. Третият „Кинозвездата от Трополково“ е по-малко известен. Търсейки противоречието между любовта и сушата, реших, че ми върши работа. Драматизацията е моя. Това беше поръчка от страна на директора на театъра Ивелин Керанов, защото той поиска от мен българска класика, която да бъде многоспектърно представена. Т.е. да може да привлече, както учащите се и млади хора, така и традиционната по-зряла публика, която обича българска литература. 

Как сглобихте в едно тези прекрасни творби на мъдрия шоп Елин Пелин?

Самата аз съм родом от шопско – от Перник. Близки ми са много и диалектът и отношенията, които описва. Елин Пелин е признат за един от върховете в българската литература. В последните години като че ли спряхме да обръщаме внимание на нашата литература. Искахме да бъдем модерни. Навлезе много западна драматургия, в което няма нищо лошо. Според мен, изключително важно е да поддържаме българската драматургия, която би израснала върху класическата. Това е важно за нашата идентичност, за възпитаване на вкуса в българската традиция. А тя е прекрасна. Фолклорът ни е великолепен. Цял свят го признава и ние трябва да му се радваме. А това за мен е и единственото спасение от чалгата. Защото чалга има и в модерното.

Какво е общото между трите разказа?

Общото е любовта, която показваме в три различни нейни проявления: Любовта на Христина от „Ветрената мелница“, която още е неосъзната, но много силна, спонтанна, завладяваща; Любовта мечта. Тази, която Попът не може да си позволи, но във фантазиите му съществува копнежът да изживее такава любов; Любовта на зрялата жена в „Кинозвездата от Трополково“. Тези три любови се развиват на фона на една криза. Сушата е метафора на кризата в нашето представление. Това, което се опитваме да кажем е, че любовта побеждава всяка суша.

Кои са действащите лица и изпълнители в постановката?

Работя с 10 актьори от щатната трупа на театъра, като някои от тях изпълняват по няколко персонажа. В емблематичната роля на Лазар Дъбака се вживява Иван Калошев, която много му подхожда. Дядо Корчан сме поверили на Ивалин Димитров – добре познат и обичан от местната публика. Може би най-голямата роля в представлението е обединяващата фигура на попа, който „преминава“ през трите разказа. Всъщност това е обединителният драматургичен ход. Изпълнява се от Христофор Недков. Участват също така Жоро Райчев, Стефан Борисов и Илчо Димитров и четирите дами Светла Тодорова, Мария Енева, Мария Пенчева и Миленка Сотирова. Всяка от тях има по една по-голяма роля в отделните разкази, а Мария Енева партнира на попа в пролога и епилога.

В крайна сметка зрителят каква любов ще гледа – усмихната, кахърна, тъжна… Един поет беше прозрял, че има тъга без любов, но няма любов без тъга?

Тъгата е дълбочина. Разбира се нищо не е дълбоко, ако няма болка. Моментът с тъгата присъства може би единствено при Попа в „Пролетна измама“, защото тази негова любов е невъзможна. Тя е копнеж по невъзможното. Като цяло, обаче, сме поднесли нещата с много хумор и живот. За мен Елин Пелин е много потентен във всичките си произведения. Опитваме се да пресъздадем онова богатство на неговите разкази, което говори за пролет, за живота, който побеждава.  Тази потентност, и в житейски и в сексуален смисъл е много важна, за да продължи да оцелява животът, въпреки всяка криза. Търсили сме лекота и усмихнатост на спектакъла, ритъм който носи повече радост и по-малко тъга.

Кои са другите участници в постановъчния екип?

Музикалната обработка на автентични фолклорни парчета направи Ангел Чакъров. А идеята е на хореографа Христо Иванов – и двамата от Общинския ансамбъл „Загоре“ – Стара Загора. Така че в този случай екипът е изцяло местен. Сценограф на проекта е Тодор Райков, с когото работя от много години. Сестра му Анелия Райкова, която също е сценограф, е автор на идеята за костюмите, които се изпълниха в театъра.

В края на горещото лято какво е посланието Ви към публиката?

Във времето на глобализацията, в която живеем, изключително важно е да запазим идентичността си. Едното не пречи по никакъв начин на другото. Колкото по-добре познаваме нашето, българското, корените си, толкова по- достойно ще се впишем в глобализирания свят и Европейския съюз. Това за мен е важна тема. Освен това, въпреки всички перипетии, през които минава всеки човек през всичките си възрасти, любовта е по-силна като еманация на живота. Т.е. има оптимизъм. Трябва да го търсим и да го показваме оптимално.

Коя е репликата, която е лайтмотив на постановката?

Тя е в устата на Ивалин Димитров като дядо Корчан: “Не е страшна сушата по земята. Тя минава. Страшна е, кога е у човека!“

Въпросите постави Росица Ранчева