Инж. Петко Нейчев пред dolap.bg: „Богородична стъпка е едно от трите най-силни енергийни места в България.“
В навечерието на един от 12-те най-големи християнски празници Рождество Богородично, който се отбелязва на 8 септември, dolap. bg разговаря с инж. Петко Нейчев. Той е син на покойния бай Нейчо, отишъл си преди 8 години, човекът, с чиито усилия се облагороди сакралната местност „Богородична стъпка“ край Старозагорските минерални бани, а на върха й на 23 септември 2003 г.„кацна“ като бял гълъб параклисът „Рождество Богородично“. Сега той поддържа в приличен вид святото място, което целогодишно се посещава от много поклонници и туристи.
Инж. Нейчев има две висши образования – по архитектура и строителство и по икономика, но вече 27 години е в туристическия бранш. По собствена воля интересът му е насочен към религиозния туризъм. Обикаля цяла Европа и останалия свят, за да види всичко свързано с вярата, с Иисус Христос и всички последващи събития.
На 8 септември т.г. от 12:00 ч. отец Йордан Карагеоргиев ще отслужи молебен пред параклиса. Денят е постен и затова, който присъства ще получи парченце риба и питка.
Инженер Нейчев, как и кога се случи така, че един природен феномен с изображение на стъпка, се превърна в сакрално място с много поклонници и посетители, с много надежди, вяра и упование в силата на Света Богородица?
Нашето семейство живее на Старозагорските минерални бани 40 години. Знаехме за това свято място и ходехме от време на време. Но то беше потънало в забрава в храсталаците и дърветата. Моите родители са вярващи, така са възпитали и мен. Баща ми винаги е казвал, че ще строи манастир.
– Какъв, манастир ще строиш, татко, това е невъзможно – питам го аз?
– Не, на мен са ми казали, че съм определен от Света Богородица, да построя манастир и ще трябва да го построя.
Много добре си спомням през 1990 г. пътувахме към София. Баща ми беше с мен. Винаги идваше да ми помага навсякъде. По пътя ми попадна някакъв вестник, може би „Поглед“. И там имаше една съвсем малка дописка за „Богородична стъпка“ на баните. Тя провокира желанието ни да облагородим местността. Така баща ми започна често да ходи до мястото, да го прочиства, да му дава някакъв приличен вид. Към 1997 г. „запали“ местните набори и направиха един кръст. По точно това е една неръждавейка с изкована върху нея Света Богородица. Намира се точно на мястото, където палим свещите. Това е първото нещо, което се постави там, изработено от местен майстор. На самата скала от незапомнени времена – преди 100, 200, 500 години, има издялани Иисус Христос и Света Богородица. При социализма ги бяха намацали с червено-кафява боя, за да не се виждат изображенията. Първото нещо, което започнахме да правим, и аз се мъчих, и сега продължаваме, е да премахнем тази боя. Успяхме да изчистим Христос, но Светата Майка все още не се вижда много добре. Почна баща ми, Бог да го прости, да се бори с инстанциите, да му разрешат изграждане на параклисче. Къде ли не ходи, кого ли не моли… Тук го въртят, там го връщат по десет пъти – никъде нищо не става. Много добре си спомням, когато му дадох някакви пари с думите: “Почвай да строиш! До сега никой не е съборил църква, камо ли параклис!“ И той наистина през 2000-2001 г. го почна на своя глава. Отец Йордан ми е споделял: “Когато се запознах с бай Нейчо, гледам един старец на 75 и повече години мъкне от пътя към върха торба цимент на гърба си“. Всичко на ръка се носеше чак от долу до скалата – вода, цимент, пясък, железа, тухли… всичко. Водата беше голям проблем, носехме с туби… Когато стигна основите и постави кота нула, нещата потръгнаха. Много хора се включиха и започнаха да помагат – с материали, с труд, с пари. Когато направихме и горния паркинг, поставихме варели. Пожарната много помагаше. Дойдат момчетата, напълнят варелите с вода, ако трябва нещо да се измие – също… Архитектурният проект беше дарение от арх. Веселин Беров. Той е и в основата за осигуряване на средства по-късно за иконописта в малкия божи дом. Като се изгради параклисът, баща ми не можеше да стои на едно място, и започна около него да прави пътеки, градинки, пейки… Тогавашният областен управител Мария Нейкова, направи пътя на своя глава, без да пита никой. Благодарение на този път, колкото и да е трудно, защото през зимата се изронва, се успява да се стигне до скалата със стъпката. Категорично има нужда от истински път, но въпросът опира пак до инстанциите, а не до средствата. Пари се намират… Непрекъснато идват хора. Ако има цел за постигане, хората даряват с готовност пари. Все повече станаха вярващите и искат да помогнат…
На какво, според Вас, се дължи тази сакралност на мястото?
Току що беше починал татко на 29 август 2009 г., в параклиса дойде един гръцки богослов Нихоритис. Беше рано сутринта към пет часа. Той ходеше нагоре-надолу като лъв в клетка и ми казва: “Гаранция давам, че тук има скален манастир! Търсете го! Ако това място е в Гърция, не магистрала, но асфалтов път ще има до тук.“ В Средна Украйна между Киев и Лвов има едно малко градче Почаево с 10000 души население. Там има същата легенда, че Света Богородица се явява на хората и върху скалата оставя стъпката си. Обаче населението там какво е направило? Сега има огромна лавра с място за преспиване, с 3-4 големи църкви. В огромната църква има чудотворна икона на Света Богородица, която стои постоянно на високо. Всяка сутрин в 6:00 часа има литургия, по време на която свалят иконата. Тогава можеш да й се поклониш. Когато отидохме в 5:30 ч. за да сме първи, не можахме да влезем в църквата от стълпотворение от народ. Според мен имаше поне 3000-4000 човека. Т.е. това са поклонници от цяла Украйна… Не можахме да се поклоним… Мисълта ми е – какво нещо са направили хората за същата легенда… Не само според Нихоритис, но и според преданията и легендите, и според условията, които виждам, много вероятно е действително да има на това място скален манастир. През Х – ХІ век, стотици хора, които са искали да се изолират от света и да се отдадат на пост и молитва, да станат монаси, са нямали друга алтернатива, освен да се усамотят в скални манастири. За това има предпоставка, защото мястото е върху скала. Предположението на Нихоридис е потвърдено от десетки ясновидци, които твърдят, че тук има скален манастир. На 90 % съм сигурен в посоченото място. Даже преди 5-6 години ни беше обхванал ентусиазъм да го търсим. Копахме 2-3 дни, но има 10 метра насип, където си мислим че е. Стигнахме до метър и нещо и се отказахме – на ръка с кирка не става. От години се е трупала тази пръст. Чувал съм, че на 1000 години един метър се вдига нивото на земята само от прашуляка. А от тогава са минали 2000 години. Значи само от прашуляка имаме 2 метра. Според мен скалният манастир е затрупан. Когато открихме саркофага, който се намира на 20 метра от скалата, от него се виждаше само едно парченце. Всичко беше затрупано. Най-интересното беше, че предните, малките части, бяха отзад. Според мен има нещо. Няма как така нареченият саркофаг да попадне случайно до скалата и да стои и до ден днешен. Според мен, това не е саркофаг, както казват археолозите, а е жертвеник. Саркофагът предполага някакво погребение. Такова не е открито. За силата на това място са знаели още преди времето на траките. Те са били езичници и са правили жертвоприношения. Самият факт, че „саркофагът“ е там, говори, че има и друго и ще се открие, ако се разрови нагоре. Не е само този голям и тежък предмет.
Какво друго заварихте в началото?
Трънак и пущинак, стъпката и частта от саркофага, която се виждаше една педя.
Какви са легендите, свързани с това място?
Легендите са много, но според мен, най-достоверни са една, две. Всеизвестно е, че Дева Мария се явява на много места по света, за да покаже или правотата на вярата, или да насочи хората за нещо си, както във Фатима, в Пучаево… Тук е същата легенда. На 300-400 метра от скалата има римски път. По време на кръстоносните походи, Светата Майка се явява на местното население, за да разкрие силата на новата вяра и обречеността на кръстоносците. Тогава стъпва върху скалата и стъпката ѝ се отпечатва завинаги. В стъпката през цялата година се задържа вода, която се счита за лековита и светена. Другата легенда е, че след като Дева Мария стъпва върху скалата, тя става силно място. Под скалата има коритце. Много хора искат да приемат християнството точно на това място. В това коритце са ги кръщавали в християнска вяра. Нихоритис пък разказва, че и до ден днешен не се знае средновековна Гърция докъде е стигала е и продължават да търсят Пароре, т.е. краят. Там е било като Света гора, с много манастири. Засега версията е, че е била някъде около Сакар. Според него, колкото може да е в Сакар, толкова може да е и в Средна гора и то където е Богородична стъпка като специално оставен знак. Трябва да се направят разкопки, да се предприеме професионално проучване, а не да се осланяме само на емоцията. Може и нищо да не намерим. Баща ми казваше, че всичко ще си дойде с времето. Заради водата, която зиме и лете се задържа в стъпката, много хора предричат, че ако се пуснат сонди, ще бликне вода. Баща ми много се мъчи, пробива на много места, но нищо не излезе и накрая каза: “Докато не каже Господ, че трябва тук да излезе вода, няма да се мъча повече!“ Някой пък му казал, че скалата ще се пукне и водата сама ще излезе! Дано! Другото нещо, на което съм свидетел е, че дойдоха някакви учени от Швейцария, но не са нито поклонници, нито туристи. Намират мястото по някакъв техен геофизичен път. Те казаха, че са пристигнали специално на Богородична стъпка, защото тя е едно от трите най-силни места в България. Те не са знаели нито за легендите, нито че има построен параклис. Според тях другите две места са Демир баба теке и Кръстова гора.
Господин Нейчев, посещава ли се Богородична стъпка?
Много и целогодишно. В събота и неделя са винаги над 200 човека, а в празничните дни – още повече.
Продължават ли там да си оставят дарове за здраве?
Дълги години се мъчихме да откажем хората от този езически обичай, който не е Богоугоден за църквата. Идеята им е да оставят нещо от себе си, най-често болестта или злото и част от тях да стои на това свято място. Най-напред оставяха кърпа, дрешка, конец и пр., но с времето се изроди и започнаха да лепят салфетки, мокри кърпички и прочие боклуци. От една година нещата биват. Не зная кой сложи табели, че е забранено оставянето на предмети.
За какво най-често идват хората?
От тези 200 човека, които през уикенда ни посещават, 90% са туристи. Но има хора, които идват като крайна мярка за здраве и изцеление. Много жени са забременяли след посещение на стъпката. Създаде се традиция, която жена е родила след молитва към Света Богородица, да остави бебешка дрешка на новороденото си детенце, за да я вземе друга жена, която иска да забременее. Преди няколко дни, по време на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“, който се провежда в селището, някоя жена е оставила ританки. Поне за 7 случая зная със сигурност. Години наред един софиянец носеше големи туби с вода и ги оставяше на скалата. Той каза, че водата се зареждала енергийно и през цялото време, докато я пие, се чувства добре. В скалата има една цепнатина. Легендата е, че ако преминеш през нея и не те затисне скалата, греховете ти се опрощават. Но точно по средата на цепнатината има място, където, като застанеш е точно по тялото. Швейцарците измериха с уредите си, че това е най-силната енергийна точка. Най-вероятно там става балансиране на енергията. Що се касае до водата в стъпката, татко винаги ме караше да си напръскам с нея челото и главата за здраве – като светена вода.
Какво освен пътя трябва да се направи за това свято място?
За да се почувства силата на мястото не става за 2-3 минути и да се запали свещ. Желанието ми, моето и на отец Йордан е да се построи някаква стаичка 7-8 кв.м. за пренощуване или за предпазване при дъжд, буря и пр. Пак трябва разрешение от Общината, но не е изяснено на кого е мястото. От там не ми разрешават да вдигна със собствени сили и средства камбанария, въпреки че от доста години има закупени и осветени три камбани за параклиса.
Сега има ли човек, който да стои през целия ден край параклиса?
Докато беше жив татко, пък и аз първите години го заключвахме, за да няма посегателства. Осемнайсет катинара ми разбиха и накрая се отказах да заключвам. Сега постоянно е отворено. Има две групи момчета – от Сулица и от Остра могила, които всяка вечер крадат оставените дарения. Доскоро поне не посягаха на икони и другата утвар. Наскоро изчезна икона-гоблен. Дано Светата Майка пази от повече поразии! Дано!
Росица Ранчева