Първи септември – Да ви е честита Новата Църковна година!
Според еврейското летоброене месец септември е седмият месец от годината. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие. Още в Стария Завет Бог заповядал всяка година с особено тържествено да се празнува настъпването на седмия месец. Това е написано в Моисеевите книги: „рече Господ на Моисея, думайки: кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте почивка… никаква работа не вършете… по всичките ви жилища. и принасяйте жертва Господу.“(Левит 23:24-25). Както някога Сам Творецът, в шест дни създал света със Словото Си, благословил и осветил седмия ден, почивайки си от всичките Си дела; и както впоследствие дал и на човека заповед: „шест дена работи… а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог, недей върши в него никаква работа“: така Той благословил и осветил седмия месец и заповядал на хората в това време да почиват от светските си дела. За това Господ повторно заповядал на Моисей, казвайки: „от седмия месец, кога прибирате земните произведения, празнувайте празника Господен“.
По каква причина бил установен този празник?
В този месец, когато водите на потопа започнали да намаляват, Ноевият ковчег се установил на Араратските планини. В месец септември свети пророк Моисей слязъл от планината, осиян от Божествена слава, носейки скрижалите на Закона, даден от Самия Господ. През септември е построена Скинията в стана на израилтяните. И пак през септември първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася служба, „и то не без кръв… за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание”.
Църквата установява обичай да празнува началото на индиктиона на първи септември. В деня на новолетието – първи септември, Господ Иисус Христос дошъл в Назарет, влязъл в синагогата и сред учителите започнал да чете пророческите книги. Подали Му книгата на пророк Исаия; и Той прочел думите: „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година“. Затворил свитъка и казал на събралото се множество, че тези думи са се изпълнили в този ден, че Той е Месията, пратен от Бога Отца за спасението на хората. „И всички Му засвидетелстваха това, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му“.
Да, първи септември, освен че е начало на Църковната Нова Година, е денят на първата проповед на Христос. Господ е почел този ден, празнуваме го и ние.
Самото название на месец септември произхожда от латинската дума „septem”, което в превод значи „седем” – месец септември е именуван седми. Думата „индикт” също е с латински произход и означава „обявление”. В дадения случай обявяване на началото на Новата богослужебна година. Самият празник на Църковната Нова година е установен от отците на Първия Вселенски Събор в Никея през 325 година в памет на официалното прекратяване през 313 г. от страна на равноапостолния цар Константин Велики три вековно гонение на Християнската Църква. Това решение на първия римски император-християнин последвало след неговата чудесна победа над римския тиранин Максенций, чиито войски и злоба значително превъзхождали силите и войските на Константин. Това се случило именно на 1 септември 312 г. Затова светите отци от Първия Вселенски Събор установили празнуването на новолетието като начало на християнската свобода, при това без да забравят Старозаветната традиция. От това време годишният кръг в Римската империя започва от септември. Това летоизчисление било господстващо почти в цяла Европа до средата на XVІ век, когато папата реформира календара. Заедно с християнската вяра Византийската църква предала своето летоизчисление на всички останали Православни църкви, сред които и Руската, която и до днес го съхранява. От времето на Кръщението на Русия Новата година се отбелязвала на първи септември чак до царуването на Петър I, който през 1700 г. пренесъл началото на гражданската година на 1 януари. Църквата не следва изменчивия дух на този свят, а се съобразява с библейската традиция и продължава да смята за начало на Индикта, тоест за Църковно новолетие първият ден на седмия месец от Сътворението на света – 1 септември по стар стил (14 септември по нов или граждански стил). Календарът, това е ритъмът, който свързва всеки човек с Бога и се явява историческа памет на цялото човечество. С всяко начало на богослужебната Нова година Църквата свидетелства пред света за Христовото Пришествие, за Неговото свято Въплъщение от Дева Мария, за Неговото Небесно учение за жертвената любов, към която и ние сме призвани, за Неговата Божествена Жертва на Голгота за човешките грехове, за Неговото славно Възкресение и Възнесение, а после и за изпращането от Отца на Всеосвещаващия и Възраждащ ни за вечен живот в Бога Свят и Божествен Дух. Да ви е честита Новата Църковна година, скъпи братя и сестри!
( По „Сибирская Православная газета“)