Вместо помен за отец Иван Катранджиев!
На 3 септември 2017 г. (неделя) от 10:00 ч. в църквата „Св. Отец Паисий Хилендарски“ в старозагорския квартал „Зора“ ще бъде отслужена панихида в памет на новопредставения преди 6 месеца свещеноиконом Иван Катранджиев. Поканват се неговите енориаши, приятели и съидейници да присъстват на службата.
Изминаха шест месеца откакто напусна този свят отец Иван Катранджиев, а е толкова жив в съзнанието ни и е част от битието ни, че продължаваме да го чувстваме сред нас… Трудно се обръща мисленето, за да пратиш в миналото един толкова витален човек, който събираше около себе си духовни следовници, колеги, приятели и близки…
Беше ми колега от Института. Спомням си ги с Росито бяха прекрасна двойка – красиви и влюбени. Тя беше в напреднала бременност, а той нежно я прикрепяше. Вървяха бавно и тържествено по безкрайния коридор на института. А ние по-малките не откъсвахме очи от тях – толкова бяха впечатляващи. Нали знаете малките помнят големите и остават в спомените им. Така е в училище, и после и в институт.
След години работата ни събра – беше ни сътрудник. Той, синът на потомствени свещеници – баща и дядо, беше изневерил на традицията, притискан от пресата на общественото мнение и на тежката стигма, която го беше отхвърлила като трето качество човек и работеше в културата. В разговори след години с огромна болка споделяше: “Представяш ли си – цялото училище строено и директорката изнася слово за атеизма и гледа – право в мен! Говори за религията, която е опиум за народите и нейните слуги поповете как мътят главите на хората и пак гледа в мен. А аз съм се свил и ако може да ме няма… аз, едно дете, което трябва да се срамува от баща си. И тогава си казах: “Никога няма да причиня това на децата си! У дома имахме тежък разговор. Баща ми ме утеши, но на другия ден дойде в училище. В разговор с другарката Панайотова й обяснил, че не е престъпление човек да е свещеник – Паисий Хилендарски е бил монах, Софроний Врачански е епископ, Левски е дякон и редица още други видни българи – можем ли да се отречем от тях!? Разговорът е бил продължителен и нелек. В него са говорили и други неща, които не мога вече да си спомня“. И затова, след години разбираемо беше да тръгне по път, който го правеше равнопоставен на останалите. Но винаги си оставаше синът на свещеника, на попа… А толкова обичаше и ценеше и баща си и дядо си.
Веднага след промените не се учудих като го видях с расо… Това беше неговият бунт, да отиде там, където му е мястото… Да продължи семейната традиция и да бъде трето поколение свещеник.
Отец Иван тихо и кротко служеше и гласът му се извисяваше в храма на Света служба или на треби… Беше дошло времето да бъде себе си. Този бунт го отведе и на гражданските протести, на митинги, на дебати, на срещи. Съвсем естествено стана и общински съветник от листата на угнетените и оскърбените, към които се числеше самият той. И това не му го простиха докрай… Жалко! За никого не каза лоша дума. Никого не укори… И като го срещна отдалече му викам – Как си, Дядо попе!? А той с ведрата си усмивка ми кима: „Благодаря на Бога! И по-добре може да бъдем! – а ръката ми потъва в две топли сърдечни големи длани, които сякаш ме окуражават и ми дават от силата и от куража, и от вярата, и от надеждата си…
Дойде при нас в храм “Св. Паисий Хилендарски“. Макар и за толкова кратко спечели сърцата и душите на всички… За съжаление беше време, колкото да се запознаем, да се сприятелим и той да стане един от нас.
Отиде си внезапно! Не се сбогува с никого. Навярно, за да продължи пътя си в молитва с всеки и за всеки.
В деня, когато се прощавахме с отец Иван Катранджиев църковният двор беше изпълнен с многоброен народ. Всички идваха да се сбогуват и да се простят като засвидетелстват почитта и уважението си пред смъртния му одър.
През годините внезапно са си отивали от този свят мнозина мои близки… леля ми си отиде така едва на 57 и тогава сред болката и тъгата един ден баба въздъхна и рече: “Изглежда на Господа е била по-потребна, че си я прибра при себе си!“ Каква вяра, а?!
Навярно и ти, Отче Иване, на Бога си бил по-потребен, че те прибра толкова рано и толкова млад, за да служиш там горе сред ангелския сонм и да се молиш за нас!
Нека Бог да те прости и да упокои душата ти там дето няма болка, скръб и въздишка, а има живот безкраен!
А ние ще знаем, че има една добра душа, която ще ни срещне в уречения ден и час.
Бог да те прости, приятелю! Бог да те прости, отче Иване!
Гинка Михайлова