Модерна приказка за морското градче Ахтопол
Добро утро, скъпи приятели!
Днес ще ви разкажа една съвременна приказка…
„…Имало едно време, има и сега морско градче в България на име Ахтопол. Намирало се доста на юг и не било от най-популярните курорти. Защо ли? Градчето попадало под три забранителни режима (сред тях и НАТУРА) и земи, имоти и т.н. трудно, дори невъзможно се търгували. Тоест нямало инвестиции. В градчето нямало нито един банкомат, защото не било рентабилно (?! За Банката ДСК, която го затворила преди време). Градчето се свивало и свивало, хората му бягали към големите градове, малцина останали постоянно да живеят. Обаче пък те имали дух, не се давали, управата се мъчела и печелила проекти, колкото може. Имали си кей и алея за разходки край морето за чудо и приказ. Лятос щъкали люде не от най-заможните, но пък с отношение към спокойната почивка, далеч от врявата на известните курорти…
Дотук всичко изглежда прилично. Ако го посетите и останете за ваканцията си, поне 5 дни, може и да се влюбите в мястото и градчето. Със сигурност. Има жив дух от хората си – стоици, които не просто си живуркат и събират пари от курортисти, а се мъчат да надмогнат режими, ограничения и самоограничения. Опитват се да поддържат културен живот. Създават забавления.
Тази година от 12 до 18 юни градчето Ахтопол предоставило част от стените на сградите си за декориране с красиви фасадни графити. Фестивалът We All Write („Ние всички пишем“) на 140 ideas (140 идеи) показал Ахтопол като интересна и различна дестинация за арт туризъм по нашето Черноморско крайбрежие. Българските и чуждестранни участници SUNSHINERS, ESTEO, Rag Filth, Erase & Arsek, Sve-, Filthy Rags, Tretze, Rocket01.co.uk, Manolo Mesa, Faunagraphic, GLOW/XPOME, Sten Duc, Jasir/Neli Drumeva/Ozone Cms, SPIT, Pyrotechnix Crew (40 артисти от 4 държави) – се заели със задачата да вдъхновят чрез енергията на изобразителното изкуство града и да претворят 30 от сградите му в открита галерия. Изразходвани били 1 тон фасадна боя и 800 спрея в палитрата от над 100 цвята. Спонсори на фестивала били Оргахим, Йегермайстер и АТМ хотел – Ахтопол. Организаторите специално за събитието отпечатали карти, които да водят посетителите към изрисуваните фасади, разпръснати из целия Ахтопол. Обиколката по маршрута траела между час и половина и два и предлагала прекрасни гледки към Стария град, фара и пристанището.
Дотук всичко изглежда повече от прекрасно. Научихме от местен жител, че инициатор на фестивала е момиче от Ахтопол. Колко хубаво да учиш, работиш и израснеш в столицата и да си останеш детето на родния си град! Да искаш, да можеш и да направиш такова силно събитие!
Само че приказката не свършва тук.
В края на лятото бяхме с приятелки за изобилна на време и емоции ваканция в Ахтопол. Тръгнахме „на лов за графити”, както и местните ни казваха. Всяка вечер искахме да снимаме по един и по колкото намерим. Къде да ги намерим? Из града никъде нямаше карта на къщите – ни на флаер, нито на табела, никъде… Някои се виждат от крайбрежната алея за разходки. Повечето са скрити из улиците.
Толкова ли е трудно картата на графитите да се отпечата в по-голям тираж и по-четливо?! Невъзможно ли е да се намерят спонсори (местни хотели), с които да се организира игра с награди и който намери и снима (селфи със себе си или по друг красив начин графитите) – да получи Голямата награда?! Примерно – 3-4-7 дни в най-хубавия хотел. За другите, намерили 20 от графитите – вечеря за двама в най-хубавия ресторант. За третите – намерили 15 от графитите – картина от местната чудна Галерия Алтер Его. Например! Така цяло лято се поддържа интересът към красивите графити на Ахтопол. Младите хора са заинтригувани и търсят и се снимат. Не толкова младите – и те снимат. Наградите са много, всички водят обратно към Ахтопол. Защото градчето наистина си заслужава. В него има база на Художествената академия, Музей на котвата, Крепост Агатополис, Възрожденска църква от 1796 г. На един малък пръст (не на една ръка) разстояние са Варвара, Синеморец, Резово, съвсем наблизо е Царево.
Има древна легенда за селището Ахтопол. Според нея в района се били скрили Делфин, син на Посейдон и Агата, дъщеря на Зевс. Те се обичали, но връзката им разгневила Зевс. Той изпратил армия след тях. Двамата млади били потънали в сън докато тази армия се приближавала. Тогава обаче един бухал надал писък и ги събудил. Делфин унищожил армията и основал град Агапи-полис (град на любовта).
През следващите векове градът попаднал в пределите на Римската и наследилата я Византийска империя. Между 1 и 4 век от новата ера се казвал Перонтикус. Между 5 и 7 век е многократно плячкосван от нахлуващи племена – авари и славяни. След тези набези селището е възстановено от византийския пълководец Агатон. Това е другата версия за произхода на името Агатополис – Агатон го кръстил на себе си.
През следващите векове градът многократно преминавал ту в Българското царство, ту във Византия. През 14 век станал част от Османската империя. Флотата на генуезците го обстрелвала през 1352 година. След Балканските войни (1912-1913 г.) градът бил присъединен към България. Последният път, когато Ахтопол преживял премеждие е през 1918. Тогава градът бил почти изцяло унищожен от пожар, като изгоряла и старата катедрала „Успение Богородично“.
Това последното бе за любителите на историята. За модерните хора е историята (по-горе) на Фестивала за графити в Ахтопол.
Дано догодина да намерим картата на графитите и забележителностите в града и да участваме в игра, и да спечелим почивка. Пак в Ахтопол.
Ако имате път на 22-24 септември – в Ахтопол ще има Фестивал на паламуда. Отивайте направо, без да му мислите!
Ще откриете едно малко градче с хубав дух и жажда за живот. Жажда, която морето и животът може да утолят. Стига животът да се живее със страст и с малко повече въображение.
Уляна Кьосева
Послепис:
Повече за Фестивала на графитите, „избухнал” медийно в дните на провеждането му и затихнал през останалата част на лятото – може да видите ТУК.
https://www.youtube.com/watch?v=PeY-Vi8by_g
Снимките са мои и от интернет
