„СПОМНЯМ СИ“ – ТЕАТЪР „АТЕЛИЕ 313” – СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ в „ПИЕРО“ 2017 г. – Стара Загора
С Татяна Калчева от Държавния куклен театър – Стара Загора продължаваме да ви представяме участниците в Десетия международен куклено-театрален фестивал „ПИЕРО” 2017 г.
На 29 септември от 16:00 ч. в салона на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора , театър „Ателие 313“ ще представи спектакъла „Спомням си“ в програмата на фестивала „Пиеро“ 2017. Едно тъжно послание ни изпраща постановъчният екип: „Книгите бяха моята родина, а на когото книгите са родина, животът е чужбина.“
ТЕАТЪР „АТЕЛИЕ 313” – СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ
СПОМНЯМ СИ
Продължителност: 70 мин.
Език: български
29.09.2017
16:00
Място: Драматичен театър
Сценарий и режисура: Петър Пашов-младши
Участват: Даниел Русев
Връщам се. Спомням си. Скачам. Пропадам. Пътувам. Сънувам. Изчезвам. Умирам. „Обичате ли театъра? Обичате ли театъра, така, както го обичам аз? Жадно, страстно и изящно…“ Обичах скърцането на чигите, обичах праха по сцената, обичах отварянето на завесата… „Това беше златен век.“ „Книгите бяха моята родина, а на когото книгите са родина, животът е чужбина.“ Изговарям текстовете от онова време по хиляди пъти и загубвам представа „кое се случва наистина и кое – не и сега аз буден ли съм или сънувам, буден ли съм или сънувам, буден ли съм или сънувам…“, докато повярвам, че отново съм „там“, отново съм онзи, който бях, отново настъпва „златният век“!… Телефонът звъни… Баба ми. Тя не беше ли умряла?
THEATRE “ATELIER 313”– SOFIA, BULGARIA
I REMEMBER
Duration: 70 min.
Language: Bulgarian
29.09.2017
16:00
Place: Drama Theatre
Playwright and director: Petar Pashov JR
Cast: Daniel Russev
I’m coming back. I’m remembering. I’m jumping. I’m falling down. I’m traveling. I’m dreaming. I’m disappearing. I’m dying. „Do you love theatre? Do you love it as much as I do? With thirst, with passion, with grace …”
I once loved the sounds of the fly bars, the dust over the stage, the curtains’ opening… „It was a golden century.“ „Books were my homeland and a person whose homeland is within the books, always lives abroad.“ Thousands of times, I repeat words from the past and I’m losing a sense of „what is real and what is not”. I don’t know if I’m awake or if I’m dreaming. Am I awake, or am I dreaming? Am I awake or am I dreaming…“ until I start to believe that I’m „there“ again, I’m the same again, it’s „the golden century“ again!…
The phone is ringing… It’s my grandma. Wasn’t she dead?
