Магията Богородична стъпка събира духовната мощ на България
За 12-та година в продължение на два дни – 26 и 27 август 2017 г. на Старозагорските минерални бани се провежда Националният тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“. Над 4000 изпълнители на различни възрасти от цялата земя българска, пеят песни, дошли от столетия назад, играят темпераментни хора и ръченици, представят десетки обреди и обичаи. Освен на трите сцени, магията на единението и завладяващият български дух и талант се носи из въздуха на това райско кътче в страната ни, под закрилата на Света Богородица. Навсякъде се разхождат щастливи българки, облечени в шарени носии. Напети момци и зрели мъже, гордо крачат с пищови, затъкнати в силяхите им. Дечурлига припкат край големите и им подражават и в песните, и в танците, и в свирните…Току поглеж засвири гайда, след нея удари тъпан и веднага наскачат десетина мъже и жени и заиграват със сърце и душа, със самочувствието, че този красив свят е техен.
Както всяка година и тази, организаторите са се потрудили да създадат максимално добри условия на участниците и гостите в най-мащабното събитие, което се провежда в Община Стара Загора. Освен Улицата на занаятите и традиционните панаирджийски сергии, десетките места за хапване и пийване, в градината точно срещу входа на банята е подредена специална „Тракийска трапеза“ с характерни ястия и дегустация на тракийски специалитети, както и на вкуснотии на жените от няколко старозагорски читалища: десетки баници и хлябове, дребни сладки, тиквеници, кейкове, месеници, палачинки и катмички, пататник, пиле с кус-кус, нахут с ориз, кешкек, стрита бакла, „завързанки“ и пр. Някои от рецептите ще представим в рубриката на dolap.bg “Фасул.бг“.
Специална територия беше отредена за децата. За техните полезни и приятни занимания гостува Музея на открито „Етър“ с грънчарско колело. Под зоркото око на художничката Юлия Славова, отново имаше пленер за малките художници и приложници, които украсиха едно дърво и направиха изложба с рисунките си.
Още в 9:00 ч. на двете сцени започна конкурсната програма пред високо класно жури в състав: доц. д-р Наталия Рашкова и доц. д-р Валентина Райчева, от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, Мария Градешлиева, директор на Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ – Котел, акад. Крум Георгиев, член на Международната академия за традиционно изкуство, носител на световен Оскар за фолклор, акад. Кирил Тодоров – композитор и гл. художествен ръководител на Ансамбъл „Зорница“ и Христо Иванов – главен художествен ръководител на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“.
Официалното откриване на най-българското събитие започна с водосвет за здраве и благополучие, отслужен от отец Йордан Карагеоргиев.
„Не е случайно, че фестивалът се провежда под покрова на Майка Богородица, каза отец Йордан. – Майката Божия е единствена от всички божии угодници, която има най-много чудотворни икони. А чудотворните икони стават популярни, когато започват да се сбъдват отправените към тях с вяра молби. Всички имаме нужда да се помолим и за себе си, и за семействата си, и за народа си. Защото Майката Божия помага на всеки, който се обърне към нея. Милост Божия е, че съвсем наблизо е святото място „Богородична стъпка“, което носи своята благодат. По молитвите на Майка Богородица в този курорт израсна и първия храм „Св. Козма Зографски“. Ако е рекъл Бог, започваме изграждането на голям храм „Св. Йоан Рилски – Чудотворец“, който ще бъде в централната част на курортния комплект. Нека Бог да ви даде много сили и здраве, да благослови целия ни народ и всички онези, които търсят пътища към доброто, за да вървим напред с Божието благословение“, каза отецът.
„Радвам се, че от ранна утрин днес тук има толкова много участници, които с цялото си достолепие, с невероятните носии, създават настроение и правят празника толкова красив и значим, каза при откриването на феста зам.-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова. – Участието на над 4000 души е красноречив факт, че традицията на българския дух и талант у нас продължава“.
По думите й всяка година Старозагорските минерални бани създават най-добри условия за участниците във фестивала и съпътстващите събития, предназначени за всички възрасти. „Това се дължи преди всичко на изключителната толерантност, отзивчивост и работохолизъм на кмета на курорта инж. Станчо Станев“. Тази година селището чества 50 години от обявяването му за курорт с национално значение.
Поздрав към участниците на традиционния събор отправиха още Цанко Атанасов, председател на Тракийско дружество „Одринска епопея“, кметът на Старозагорските бани Станчо Станев, Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България, който сподели, че „Богородична стъпка“ е водещото събитие в културния календар на тракийци.
Официални гости на събитието бяха още зам.-кметът на Общината Красимира Чахова и секретарят Делян Иванов, председателят на Общинския съвет в Стара Загора Таньо Брайков, общинските съветници Николай Диков, Дарина Гайдарова и Явор Гънчев, народните представители Радостин Танев и Спас Панчев, членове на централното и регионалните ръководства на Тракийските дружества и други.
Цял ден в „Селския двор“ десетки читалищни състави представяха местни обреди и обичаи, на място приготвяха характерни за региона ястия, дефилираха със стогодишни носии и пр. Представители на Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур“ представиха част от своите умения.
След приключване на конкурсната програма за деня започна концертът на Общинския фолклорен ансамбъл „Загоре“ и гайдарския състав „Приятели“ с ръководител Николай Балабанов, след което последва традиционната демонстрация на нестинарски танц.
Тази година гости на събора са и гости от Подмосковието, Русия със своя програма.
На 27 август 2017 г. програмата започва в 9:00 часа .
Съборът се организира от Община Стара Загора, Съюз на Тракийските дружества в България, Тракийско дружество „Одринска епопея“ – Стара Загора, Кметство и НЧ „Христо Ботев 1952“ Старозагорски минерални бани и Общество за фолклор.
Росица Ранчева
на снимките – моменти от атмосферата на празника – участници, гости, публика