Изложба в Художествена галерия – Стара Загора, творби на художника Иван Пенков
На 22 август 2017 г. (вторник) в Художествената галерия – Стара Загора, западна зала, от 18:00 часа ще бъде открита изложба „Иван Пенков (1897-1957)“. Свързана е със 120-годишнината от рождението на художника и 60 години от смъртта му. Ще бъдат представени 45 творби – живопис, рисунки, сценографски проекти от фондовете на Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия – Казанлък и Софийска градска художествена галерия, създадени между 1921 и 1957 година. В експозицията ще бъде и емблематичното за художника платно „Декоративен паун“ (1921 г.) от фонда на старозагорската художествена галерия, характеризиращо сецесиона в България!
Иван Георгиев Пенков е роден на 30 април 1897 г. в Казанлък. Второ дете в семейството на Георги И. Пенков – книгоиздател и фотограф, и Мария Владева – учителка. В Казанлък най-близки приятели на бъдещия художник са бъдещите художници Иван Милев (1897-1927) и Дечко Узунов (1899-1986), а също така и бъдещият композитор Петко Стайнов (1896-1977). През 1917 г. прави първата си самостоятелна изложба в Бургас. От 1919 до 1922 г. учи в Художествено-индустриалното училище в София. През 1922 г. организира изложба в София съвместно с Дечко Узунов и със събраните средства заминава в Художествената академия в Мюнхен и през 1922-1923 г. учи там, при проф. Маерсхофер и проф. Хенгелер. В 1926 г. става член на дружество „Родно изкуство“, а през 1927 г. е съосновател на Галерията на шестте в София. През 1929 г. прави стенописите в сградата на Търговската камара в Бургас. През 1930-1932 г. – стъклописите в ректората на Софийския университет, които са изпълнени в Германия. Завършва декоративния отдел на Художествената академия в София през 1933 г. при Дечко Узунов. През 1936 г. оформя българския щанд на международния панаир в Бреслау (Вроцлав), а през 1937 г. – българския павилион на световното изложение в Париж. Преподава декоративно изкуство и сценография в академията от 1939 до 1955 г. Основател на катедрата по сценография. В периода 1939-1941 г. изпълнява поредица от важни монументални реализации: стъклописите в Министерството на правосъдието, БНБ, Съдебната палата в София и в Русе, мозайката „Темида“ в Съдебната палата в София, стъклописи за българското посолство в Белград. Председател на Съюза на българските художници. Умира внезапно в София на 28 ноември 1957 г. Баща е на Боян Пенков – математик (1927-2016) и Георги (Джони) Пенков (род. 1933 г.).
Информация за живота и творчеството на Иван Пенков може да бъде намерена в книгите, издадени през 2013 г. – на Розалия Гигова „Художникът Иван Пенков (1897-1957)“; „Художниците на Казанлък“ с автор Марин Добрев; „Наздраве, маестро!. Бохемските часове на Иван Пенков“ с автор Милена Георгиева. В монографичния очерк на Кирил Кръстев „Иван Пенков“ с 20 репродукции, издаден през 1958 г. А също и в оригиналните дневници на Иван Пенков (1939 – 1957 г.) и Автобиографията от 1952 г., съхранени в архива на художника.
Снежана Маринова