Празникът Голяма Богородица в Храм „Свети Паисий Хилендарски“
Голяма Богородица е… Август, опечен от лъчите на жаркото слънце с бостаните си, стоварени по кварталните сенки на камари, с най-големите и полепващи от захар и сладост дини и пъпеши, с доматите и чушките, които ухаят на вкусна нашенска салата, с всичко, което ражда земята ни и прави богата трапезата този ден…
Голяма Богородица е… В ранното утро камбаната на малкия квартален храм звучно призовава вярващите на тържествена Света служба и отеква в сърцата на малки и големи с трепета на едно дългоочаквано преживяване. Голяма Богородица е… Това е денят на Божията Майка, на тази, която давайки живот на Божествения си син в божествената си слава носи своя чисто земен произход, с което си остава някак близка до нас обикновените, земните и грешни хора. Затова, като че ли, толкова й се доверяваме и в дни на тегота и нужда първо към на нея отправяме молитвите си. Колко ли болка, надежда и упование има в молитвите на всяко страдащо сърце към Пресвета Богородица: “Майко Божия, моли твоят небесен Син да ни дарува здраве и сила…!“ Тази молитва е лична, тя е в различни служби и треби… Ние често обричаме в служение на Пресвета Богородица различни обети един, от които е благословената трапеза в нейна памет и с нейно благословение, наричан в бита ни още курбан или безкръвна жертва. Но затова ще се произнесат богословите, отците и старците. Тази традиция в храм “Св. Паисий Хилендарски“ в кв. Зора, гр. Стара Загора има своя малка история, но няма да се впускам да разказвам за нея през годините. Ще ви разкажа накратко за празника тази година.
Миналата неделя, след Света Божествена Литургия се приготвях да си тръгвам, когато една от жените ме спря с въпроса: “А, няма ли тази година да се прави курбан?“ и продължи “Много искам да се включа, защото миналата година не можах, а и аз и близките ми имаме сериозен проблем…“- Преди още да продължи, казах:
– Защо да няма!? Ако решим можем да го направи, просто не е ставало въпрос… Решаваме и събираме средства помежду си. Знаете как го правим… – Не бях завършила още изречението си и няколко ръце със сгъната паричка се протегнаха към мен.
Взех парите и записах имената, а при следващото подаване се сепнах:
– Ама чакайте – нямам благословение – и тръгнах към отеца.
– Отец, има предложение за курбан другата седмица, ще благословите ли!? Всъщност вече има постъпили и първите средства.
– Глас народен – глас Божий! Да бъде!
Споделих с няколко човека и до два дни парите за жертвеното животно бяха събрани…
Обадих се на редовния ни доставчик – д-р Александров, че ще искаме животно за 14-и вечерта, за да подготвим курбана за 15-и.
След още два дни имахме пари за още едно животно, а до края на седмицата – и за трето. До 14-и даренията продължиха… И се оказа, че ще можем да осигурим животно за курбан за гостуваща група от деца сираци от Русия към края на месеца, а с останалите средства ще решим още проблеми, свързани с подготовката и приготовлението на курбан при други случаи…
В храм “Св. Паисий Хилендарски“ църковната общност има интересна практика при даряване. С дарения са събрани средства за изграждане и стенописване на храма, за откупване на чудотворната икона “Събор на Светите отци“, за реставрацията й и за изработката на проскинетария й, за откупуване на други ценни икони, за построяване на социалния дом, за грижата в социалната кухня и още много други. Но с този възторжен отклик за посрещане празника на Майка Божия не може да се сравни нито един случай. Усещаше се радостта да дариш и да бъдеш съпричастен както към празника, така и към светостта и молитвата към Богородица. Това е не само култ, това е преклонение с вяра и неподправена любов.
В подготовката взеха участие и Пепа, и Наташа, и Божидар, и Наско, и д-р Александров и Роси и още много други, а Стоянка преливаше от радост, че идеята й намира очакваното изпълнение. Благословената трапеза е събитие, което включва организация от много хора – един с транспорт, друг с пряка работа, с осигуряване на консумативи, с хора, които през нощта срещу празника ще станат в 3:00 часа, за да сложат казаните с курбана и до изгрев слънце, преди началото на Светата Божествена Литургия ще отпенват, ще четат молитви и ще приготвят храната за благословение. А след това ще се приобщят към Светата служба в храма, за да изживеят всички заедно и радостта, и благодатта и светостта на празника и най-вече почитта към Пресвета Богородица. След което отец Йордан ще освети хлябовете и курбана и ще започне да се раздава на всеки, прекрачил прага… кофичка с курбан, лъжичка и хляб – за благословение за всеки…
За едни това е просто храна, за други – това е вяра, упование и надежда с благослов от самата Света Майка. Не мога да изразя трепета на тези хора. Може би ще ги илюстрира най-добре един случай преди години… Раздавам курбана и вече изгребвам последните капки от него, а на дъното е останала една цяла глава лук (слага се да ври заедно с месото за овкусяване). И една женица стои до мен срещу празния казан и ми казва: “Госпожо, бихте ли ми сложили този лук и той е осветен, за да го занеса у дома. Мъжът ми е много болен…“ Това вече е упование и подкрепа в търсене на Божията благодат, която се дава на вярващите и следващи Бога християни. Това е духовна радост и приемане на милостта от молитвата, от общението и от самочувствието да си православен, който, за да изживее пълноценно празника, ще дари, за да може с този дар и други да получат възможност да приемат радостта, надеждата и благодатта у себе си.
Над тази човешка духовна радост се извисява небесната покровителка и закрилница, към която пристъпваме смирено и с много надежда: “Пресвета Богородице, спаси нас грешните!“
Гинка Михайлова
