Единадесет интересни момента, свързани с Литва през погледа на Краси Василев

Красимир Василев е роден през 1960 год. в Стара Загора. Един от пионерите на бойните изкуства в България. От 2010 год. живее във Вилнюс, Литва. Той прие да бъде наш кореспондент. В първата си дописка разказва своите впечатления, усещания и изненади от страната.

В началото трябва да спомена, че когато преди десетина години (през 2008), за първи път стъпих в тази страна, аз знаех за нея твърде малко. Фактически, беше ми известно само, че е една от трите прибалтийски държави и, че столицата й е Вилнюс.

1. ИМЕТО
Първото, което ме впечатли беше името. Литовците наричат Родината си Лиетува. А ако използваме славянската традиция на названието – Литва, по-правилно е като говорим, да поставяме ударението на последната буква, т.е. ЛитвА.

2. НАИМЕНОВАНИЯТА НА УЛИЦИТЕ
Следващата ми искрена изненада беше свързана с вилнюските улици. Вървейки по една от главните пътни артерии на столицата – «Саванорю» (т.е. «Доброволец»), и периодично следейки номерата на домовете, изведнъж се сепвам, че неизвестно по каква причина се намирам на съвсем друга улица! «Йонас Басанавичюс»! И то без да съм се отклонявал ни на крачка от проспекта!
Впоследствие се оказа, че в Литва една отсечка от улицата може да носи едно название, а друга отсечка от същата улица – друго.

3. ЛИТОВСКИ ЕЗИК
В литовския език няма среден род. Нещата са или мъжки, или женски род. Кафето е «една». Слънцето също е «една». (А бирата е «един». Луната също.)
Балтийска група индоевропейски езици. Сложно!

4. ИМЕНА И ФАМИЛИИ
Литовците използват навсякъде две имена. В смисъл, лично име и фамилия. Без значение дали става въпрос за отразяване в официални документи или за някакви дела в ежедневието – използват се само личното име и фамилията. Мнозина (на основание на католическата традиция) освен личното си име имат и още едно или две лични имена, които се знаят само в тесен кръг от близки хора.
В началото ми беше много сложно да се ориентирам в литовските фамилни имена и възможните връзки между мъжете и жените от едно семейство. Например, трудно ми беше за разбиране отначало, как г-н Паулаускас, г-жа Паулаускиене и г-ца Паулаускайте са членове на една и съща фамилия. Е, после разбрах, че в Литва има такава нееднородна система на фамилните имена. Тоест, всички омъжени жени носят фамилията на съпруга, плюс суфикса «-ен» (-ене), а неомъжените – фамилията на баща си плюс суфикса «-айт» (-айте). Има и още няколко други суфикса, но да не усложняваме и без това сложните неща.

5. ИСТОРИЯ
Отначало, разбира се, не знаех, че в Средните векове е съществувало Велико Литовско княжество, простиращо се през тия години от Балтийско до Черно море. Нито знаех за литовската династия Йогайла, към която се оказа, че принадлежи и известният у нас Владислав III Варненчик. Не бях чувал също и за униатския съюз между Великото Литовско княжество и Полското кралство, който съюз бил управляван от съвместно избран крал, а държавните дела се решавали в общ Сейм.
С течение на времето разбрах, че по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 год., Литовският лейбгвардейски полк се сражавал под Телиш, при обсадата на Плевен, и особено се отличил при боевете край Пловдив (битката при Караагач).
Постепенно научих, че след Освобождението, в областта на медицината в Лом и Варна е работил д-р Иван Басанович (лит. Йонас Басанавичюс) – литовски учен и общественик. Също с приятна изненада узнах и за Борис Шац – известен скулптор от еврейски произход, че е роден в Литва. Същият, в началото на миналия век е придворен художник на княз Фердинанд, а по-късно е един от основателите и първите преподаватели в Българската художествена академия. (В юношеските си години си бях купил една книга – каталог «Българска скулптура», та там за пръв път се бях запознал с изкуството на Борис Шац.)

6. НАСЕЛЕНИЕ
Разбира се, в Литва живеят преобладаващо литовци – по официални данни 84,16% от населението. Живеят също поляци – б,58 %, руснаци – 5,81 %, белоруси –1,19 %, украинци, евреи, караими, татари и др.
Общата численост на населението по данни от 1 юли 2017 е малко над 2 800 000 души.

7. ПЛОЩ И МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
По площ Литва е приблизително два пъти по-малка от България. На север граничи с Латвия, на изток с Беларус, на юг – с Полша, и на югозапад – с Русия (Калининградска област).
От трите Прибалтийски страни, Литва е най-южната.

8. ПРИРОДА
В началото също силно ме беше впечатлил фактът, че в Литва няма планини. В замяна на това – много езера (над 3 000 на брой, най-различни по площ), много реки, много блата, много гори, много зеленина.
Най-високата точка в Литва е около 300 м над морското равнище.

9. КЛИМАТ
В първата ми зима имах някои недоразумения относно отбелязването на температурата навън. Местните казват примерно «5 градуса, или 10 градуса, или 15 градуса», при което аз питам – «Плюс или минус?». При което те ме поглеждат учудено и също питат: «Е, как може зимата да е плюс?»!
После в личен опит и самонаблюдения се научих, че ако мустаците ми замръзват на улицата, значи имаме налице поне минус 12 градуса.
Лятото е приятно прохладно, без присъщите за юга жеги. Средно около 20-ина градуса. Плюс! Ако забележа обаче, че всички прозорци и люкове в автобусите са отворени, и местните хора носят със себе си шишета с вода, значи жегата е достигнала до високата точка (според тукашните разбирания) от 28 градуса, примерно. По-висока лятна температура не си спомням да съм забелязвал.
Като цяло, климатът е изключително променлив и непостоянен. Често вали дъжд.

10. КЕХЛИБАР
Кехлибарът безспорно е един от литовските символи, присъстващ както в традиционната бижутерия, така и в ръчно изработените произведения на изкуството. Според една местна легенда, изхвърлените на брега на морето късчета кехлибар са вкаменените сълзи на морската принцеса Юрате. Затова, че Юрате се влюбила в обикновен рибар, била жестоко наказана от гръмовержеца Перкунас.
Най-разнообразни изделия от кехлибар могат да се видят едва ли не на всяка крачка и във всеки дом. Вероятно всяка жена в Литва има поне по едно кехлибарено бижу, и всяко едно семейство може да покаже някаква кехлибарена реликва, предавана от поколение на поколение. (Аз съм виждал например, подобен кехлибарен къс с големината на мъжки юмрук, намерен преди около 100-ина години от един от предците на една фамилия, и пазен като семейна ценност.)
Накратко, отношението към «литовското злато» е ясно представено със словата на един местен поет – «Ние сме прибалти и в жилите ни тече кехлибар!».

11. КИСЕЛО МЛЯКО И ЛИТОВСКИ ТАРАТОР
А вероятно най-слисан останах, когато се запознах за първи път с еквивалента на нашия таратор – литовският «шалтибаршчиай». И с киселото им мляко «ругпиенис». Тази среща, разбира се, наруши закратко увереността в родната ми изключителност. Но като видях, че правят таратора си с кефир, краставици, яйце и червено цвекло (от което и «шалтибаршчиай» добива характерния си розов цвят), се успокоих и приех нещата такива каквито са. (Освен това го ядат с варен картоф в лявата ръка, така че мисля си, това не е съвсем таратор…)
Иначе киселото им мляко има вкус като нашето. Или почти …

С уважение към читателите:
Краси Василев