„Моши моши, Япония“ е книга, която привлича, увлича и променя
Колко интересно стигна през жежкото лято тази книга до мен! „Моши моши, Япония” на Юлияна Антонова-Мурата е толкова разхладителна, така живителна, толкова успокояваща, такава мила и добра книга. Все едно те пренася… в прохладата на човешката доброта, обич и разбирателство. Под сенките на човешкото уважение, зачитане, възпитание в една приказна гора от човечност. В кристалните води на планинско езеро. Под водопад от доброта, в който можеш да се окъпеш.
Няма да мога доброволно да спра със сравненията, затова ще си го наложа. За да не става сантиментално или воднисто. Разказите на Юлияна са от действителността на Япония – сега, точно в този момент. Повечето литературни миниатюри са илюстрирани с фотография – манекени на Исей Мияке на улицата, малкото нейно-внуче, което на година и половина оправя обувките в къщата, за да са идеално подредени и да сочат с носовете навън, да са готови за излизане, още какво ли не – рози, таксиметров шофьор, лекар-ветеран…
Книгата се чете на един дъх, тези малки истории зареждат с красота, доброта и човечност. Не спираш да се усмихваш – на всяка история. А след като я изчетеш, си замечтан – „Ех, защо и у нас не е така”… Дотук книгата претърпява 5 тиража! ПЕТ! Представяте ли си, какъв успех за неособено четящата ни страна! Хората имат нужда от примери за красота, доброта и човечност. Явно са доста хора. Книгата на Юлияна задължително трябва да се дава за четене, подарява, препредава от ръка на ръка.
Има доста цитати в нея, които бих искала да си препиша и да помня. Поразително е уважението, което изпитват японците, към всеки човек насреща им. Към работата си. Към точността, красотата, съвършенството. Поразителна е благодарността към живота, която ги води в делника.
Мисля че възпитанието им и човешките им качества и стремления са нещо като фантастика за нас, тук в България. Където е точно обратното на всичко, което е Япония. Да се зачудиш – човек наистина ли се ражда изначално добър, а после става… айде да кажем „друг”! Или изначално си се ражда „такъв един” …
Защо толкова много се чете у нас „Моши моши, Япония”? Сигурно има надежда, че тези хора, които я четат, не са лоши, а са добри и светли. Или се стремят към добротата и светлината.
Бих я препоръчала силно на младежите, които не четат дебели книги. Не само че не е дебела, ами се състои от отделни малки истории, които се възприемат светкавично с ума и със сърцето.
Не че преди не са излизали книги на българи за Япония, но тази е много нежна, много пътеписна, поетична, лирична, има чувственост в нея, топла е и сърдечна, има уют на огнище с открит огън. А край огъня насядали деца и слушат ли, слушат. В книгата има деца, баби, дядовци, хора в активна възраст -нежни японки, сръчни майстори, влюбени в работата си, всякакви, всякакви хора… Има цветя (рози, лилии), има острови, има и земетресения…
Непременно си купете книгата и я прочетете! А като я прочетете – я подарете! Разказвайте за нея, споделяйте мнението си. Тя е от тази серия „Предай нататък ”, която колкото повече се разраства с предадената доброта, толкова повече увлича. И въвлича!
Уляна Кьосева