Директорът на Старозагорския Куклен театър Дарин Петков пред dolap.bg: „Формулата на успехите ни е да гледаме в една посока и да сбъдваме мечтите си!“

Дарин Петков е директор Държавен куклен театър в Стара Загора от 1 април 1998 г. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1988 г. и десет години работи като актьор във Варна. Под негово ръководство Старозагорският куклен театър става водещ в страната и Европа. Той и екипът му са носители на десетки престижни регионални, национални и международни награди за високо художествено майсторство, както и за най-високи показатели сред институтите за сценични изкуства.

• Господин Петков, 2017 е година на две специални събития – честване на 60 години куклено-театрално изкуство в Стара Загора и 10 години от първото издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“. Преди 6 десетилетия като весело приключение заиграват първите кукли в града на липите. Кои са първите артисти, режисьори, композитори, спектакли? Върху каква база започва да се гради днешният най- добър български театър?

Има три важни момента в историята на театъра. Първият е идеята за неговото създаване и намиране на хора, които да я прегърнат. Тогава първопроходчиците не са си представяли, че слагат основите на бъдеща културна институция. Искали са само да правят куклено представление, т.е. да развият това изкуство в Стара Загора. Това е групата начело с Петър Александров – актьор и режисьор в Драматичния театър „Гео Милев“, неговата съпруга Лидия Александрова, Денка Димова и Добрина Бунарджиева.  Тези ентусиасти са нямали понятие как се създава това изкуство, но са имали огромно желание да се докоснат до него. От това се ражда първата пиеса „Мечо турист“ . Първото представление на пиесата на 7 декември 1957 г. считаме за рожден ден на Кукления театър в Стара Загора.

Представлението е изиграно в сегашната камерна зала на Драматичния театър. Артистите си спомнят, че всичко е било много примитивно. Прожектори са нямали. Правили са ги от консервени кутии, но с огромен ентусиазъм и мерак. Другите първоапостоли са Петър Добчев, който е и пръв директор, Коста Вълков, Марин Павлов, Катя Загорова и Добрина Василева.

От 1 януари 1962 г. театърът става държавен . Към актьорския състав се присъединяват артистите Мариана Христова, Александър Темелков, Георги Монев, Здравко Калпакчиев-Зико, Анастасия Луканова, Здравка Михайлова. Близо 10 години по-късно в театъра постъпва и първата възпитаничка на кукления отдел във ВИТИЗ Анастасия Ботушарова.

Слава Богу, че ги е имало тези хора. Слава Богу, че са компенсирали липсата на професионализъм с огромно желание. Създавайки продукция за деца те полагат основите на бъдещия Държавен куклен театър Стара Загора.

Дълбок поклон на всички, които са направили първата стъпка. Прекланям се пред тях, пред труда и всеотдайността им, благодарение на които честваме 60 години куклено изкуство в града на поетите.

Следващият важен етап е идването на група актьори с висше образование под ръководството на Васил Апостолов. Т.е. истинската професионализация на театъра започва по времето на Васил Апостолов, с бликащата като шампанско негова енергия и висок естетически критерий, всеотдайност и любов към хората, с които е работил. Тогава театърът започва да става истински културен институт, естествено със силния художник Любомир Цакев. Тандемът им – режисьор и художник налагат неповторим за времето си естетически образ на кукления театър в Стара Загора. Те създават стил и респектиращ репертоар, имат върхови постижения на фестивали и конкурси.

Третият момент е съвременният етап на театъра. Той е свързан основно с промяната на държавата, в която живеем. Това са процеси, които се отразяват във всички сфери на живота, в частност и на развитието на един театрален институт, какъвто е нашият.

• Близо 20 години Вие ръководите Старозагорския куклен театър. Какво заварихте, какво и как надградихте и издигнахте на най-висок пиедестал кукленото изкуство в страната и Европа?

Не съм анализирал точно какво съм надграждал. Когато пристигнах от Варна през 1998 г. заварих театъра в криза от към репертоар и начин на работа. Това е време след напускането на Васил Апостолов и заболяването на Любомир Цакев. Тъй като съм човек, който обича да мечтае, съумях да постигна част от моите мечти с помощта на колегите. Най-напред трябваше да създадем екип. Театърът е колективно изкуство и сам нищо не можеш да постигнеш, дори да си най-талантливия. Тогава и законът ми даваше възможност да освободя хора от работа, тъй като 85% от тях бяха на временни трудови договори за една година. Много бързо, още първата година, успях да подменя основно актьорския състав, който е най-важен във всеки театър. За късмет привлякох две абсолвентки на Академията Гергана Василева и Диляна Димитрова, които бяха първите лястовички с друго отношение към работата, с друг критерий към самите себе си. Така театърът се върна на място, където идват млади хора, после продължават по пътя си. Това постоянно опреснява кръвта на театъра. Най-трудно беше да се създаде постоянно ядро от актьори, които носят на гърба си репертоара и всички  отговорности на това, което става в театъра.Това се оказа, че при нас се случи за 11 години, а бях сигурен, че ще стане да 2-3 години. Сега имаме стабилно актьорско ядро.

• През 2000 година организирате и провеждате уникално за България събитие – първият Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“. На кого принадлежи идеята? Какви са целите? Постигнахте ли ги на прага на 10-то му издание?

Идеята дойде на сладка приказка с приятели и съмишленици. Хубавите идеи се раждат „с опрени лакти на масата“, когато има за какво да си говориш и най-важно – за какво да мечтаеш. Стефан Янков – наш приятел и известен театрален критик, който тогава беше шеф на Дирекция „Театър“ в Министерство на културата, подхвърли идеята да направим фестивал. Ние с Таня Калчева – моята изключителна заместничка и  дясна ръка, я прегърнахме и считаме, че това е наша рожба. Без да имаме някакъв опит как се организира такова международно събитие се втурнахме към реализирането му. Учихме се в крачка от грешките. Постепенно успяхме да превърнем „Пиеро“ в доказано авторитетна емблема за театъра, за Стара Загора, за България и Европа.

Целта на фестивала беше основно да бъдем полезни на колегите в България, т.е. да започнем в театрите да продуцираме куклено изкуство за възрастни. Исторически погледнато кукленото изкуство е предназначено за възрастни. По времето на социализма то става за деца и се превръща в патерица на партийната идеология. Тогава са създадени, даже не по естествен път, на много места в страната куклени театри, които да работят с децата. Добре е, че това се е случило, защото сега имаме театрална мрежа в България, каквато малко страни притежават. Това ни помага да развиваме това най-синкретично  изкуство. На пазара на труда на младите актьори, които завършват висше професионално образование, могат да реализират своите мечти.

За мене едно от най-високите ни постижения е създаването и провеждането на фестивала „Пиеро“. Той прави значим градът ни и театъра. Отваря ни вратите към цял свят. Постоянно можем да се съизмерваме, да общуваме с други култури и естетики, независимо дали ни допадат или не. При всички положения това се обогатява.

• Кое е най-специфичното на Старозагорския куклен театър?

Това, което ни отличава от всички театри в България – и драматични и куклени е, че във времето в което е наложен примитивен вкус за задоволяване на зрителските потребности с цел правене на приходи, нашият театър безкомпромисно работи в обратната посока. Той не си позволява да работи по вкуса на публиката, а продължава да се опитва да възпитава вкус у нея. Това изисква много повече усилия – физически, психически, финансови и пр., но това дава резултати. Работата ни придобива смисъл, че вършим нещо значимо за социума, в който живеем.

Другата ни характерна черта е, че театърът не се страхува като културен институт , да търси нови изразни средства, да експериментира. Той не стои в познатото. Много е лесно още 20 години напред да създаваме репертоар с доказани клишета като режисьорски и сценографски решения ,особено в детския театър. Да правим  репертоар, който не изисква особени творчески предизвикателства и търсения. Много често новите форми, които откриваме, после се ползват от всички в нашето съсловие.

Тъй като кукленото изкуство е най-синкретично, в развитието на нашия театър постоянно разтваряме ветрилото като търсим нови изразни средства и нови форми на развитие на кукленото изкуство. Това води до създаване на спектакли, често без кукли. Но те отново са   куклени, защото имат такова мислене, работят с не жива материя, работят с тялото.

• Господин Петков, за изминалото последно десетилетие, кои са творческите върхове на Старозагорския куклен театър?

Последният категоричен творчески връх като художествено постижение е спектакълът „Страх“. Категорично се доказа не само от старозагорската публика. Ние обиколихме половин България с него. Получихме три награди „Икар“ и наградата „Стара Загора“. Той се роди по нов начин на работа, който ние създадохме, благодарение на така наречената творческа лаборатория, която стартирахме през 2003 г. С нея създаваме условия на артисти, режисьори, сценографи, композитори да творят и да раждат,  а не да работят в график, бързайки да изкарат продукт. По този начин, засега поне, има възможност да се раждат иновативни сценични представления, които са различни от всичко друго, представяно на българска и на световна сцена. Това отприщва въображението на творческите и на техническите екипи. Нашите техници стават също съавтори на продукта. Най-важното е, че възпитаваме и у публиката  необходимост да гледа необичаен продукт, нещо което не е характерно за другите театрални пространства в България.

• На предстоящия фестивал „Пиеро“, който стартира от 24 до 29 септември т.г., с какво ще изненадате публиката и многобройните гости?

На този принцип сега, по време на летните жеги, ние създаваме проекта „Живота -бяс“ по творчеството на Достоевски и неговата уникална личност. Изследват се и със съответните изразни средства се представят процесите, които съпровождат един велик писател, който е направил своя значим влог в съкровищницата на световната литература.

•  От какво зависи един театър да е модерен?

Зависи от този, който го ръководи. Той трябва да има визия какъв да бъде театърът поне след пет години. Ако има визия какъв да бъде след десет години -още по-добре. Тази визия трябва да стане кредо на екипа, който е около него. Има много начини хората да бъдат убедени. Тогава, с общи усилия, се постигат мечтите. Театър се прави с любов. Всичко останало – професионализъм, безкомпромисност, вдъхновение, отдаденост са средства за постигане на целта. Няма рецепти за това, как да се работи с любов, но в нашия театър това се чувства още във въздуха.

• Кой е добрият дух на Старозагорския куклен театър.

Добрият дух е Таня Калчева. Тя е лошото ченге, но е и добрият дух. Всичко, за което говорих – за любовта, всеотдайността, за безкомпромисността в работата, тя го носи в себе си даже в прекомерно големи количества. Тя има невероятното качество да пали и другите покрай себе си, да ги води, да ги нахъсва, да им вдъхва кураж , уважение, обич …

• Господин Петков, тази година Европейската фестивална асоциация награди с втори лейбъл за качество Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“. Какво ще е уникалното на 10-то му издание?

Най-важното е, че има перфектна селекция на постановките в художествено отношение. В 90% от спектаклите в конкурсната програма, а и всички извън нея, са на много високо художествено ниво. Това ще бъде интересно даже и за хора, които не са изкушени от театъра и никога не са влизали в салона. Ще имаме театри от Русия, Франция, Чехия, Испания, Унгария, Холандия и България.

Нов момент на фестивала е, че се опитваме да го разтваряме към подобни изкуства. Отдавна правим анимационната кинопанорама, защото анимацията като начин на мислене е изключително близко до куклено-театралния начин на мислене. Сега тръгваме към нова посока : Предлагаме уърк шоп и гледане на продукция на така наречения движенчески театър. Поканили сме трупа, която ще изиграе едно представление извън конкурсната програма. Отделно Росен Михайлов и Веса Томова ще водят уърк шоп в залата на операта с хора, които имат интерес към това. Той ще бъде на тема „Партниране и конфликти между двама човека чрез тялото“. В последно време констатираме, че нашето куклено изкуство, търпи развитие към така наречения физикъл театър – театър на предмета. Т.е. не непременно куклата, която води действие. Новата форма е да използваш тялото си, неживата материя и музиката като изразно средство и всичко това, обединено в спектакъл. Реализацията е много трудна, защото най-напред трябва да има хора, които мислят по този начин, да притежават необходимите умения. Истината е, че натам се развива сценичното изкуство и ние трябва да вървим изпреварващо.

Програмата предлага много интересни съпътстващи прояви. – Уърк шопът е част от тях. Етно концертът „Сърцето на динята“ за мене ще бъде уникално събитие, което ще се реализира на Античната улица на Регионалния исторически музей. За първи път куклите ни ще нахлуят в Художествената галерия. Имаме доста кукли запазени от 80-те години на ХХ в., когато основно творят Емил Иванов и Любомир Цакев. Цели пиеси с декорите ще експонираме, проекти на художници, сценографии, костюми. На няколко плазми ще покажем цялостни спектакли от миналите години. Всеки ден в парк „5 октомври“ ще има най-малко по едно представление да децата и гражданите, за да разберат, че фестивалът „Пиеро“ не е затворен сам в себе си.

• Преди малко казахте, че добрият ръководител има визия най-малко за пет години напред. Как ще изглежда Кукленият ни театър на 70?

След 10 години театърът ще се управлява от друг мениджърски екип. Това са естествени процеси. За да се развива даден културен институт, екипът който управлява театъра трябва да има достатъчно енергия да го прави и да знае как да постига мечтите си. Надявам се да бъдат в посока на развитие, както полагаме усилия това да правим ежедневно. Така и ще бъде.

Когато пристигнах в Стара Загора през 1998 г. дойдох с респект към това, което е правено до тогава, независимо че е имало върхове и спадове. Стъпих здраво върху стабилна и респектираща история и художествени постижения. Затова нашият екип е успешен, защото с дълбоко уважение, любов и респект подходихме към това, което е било преди нас, за да можем да го продължим в съвременния живот.

Коя е формулата на големите успехи на театъра и респективно на Вас?

Да гледаме в една посока, както казва Екзюпери и да сбъдваме мечтите си!

Росица Ранчева

Снимки в. НБП, Радио Стара Загора и други медии