Божи благодат даряват духовните центрове на Румъния

Група старозагорци с две коли направихме петдневно поклонническо пътуване до няколко румънски манастири и най-вече до град Яш, за да се поклоним пред чудотворните мощи на Света Параскева Епиватска, наричана още Света Петка Българска и измолим изцеление за близки и за  себе си.

Пътят от Стара Загора до Яш е около 800 км. Първоначалното решение беше да преспим в манастира в град Нямц, който е на около 250 км от Яш. Но случи се тъй, че обиколният път на Букурещ, който е около 40 км, ни отне, поради задръстване и тапи, 4 часа. Тогава приехме с благодарност предложеното гостоприемство на старозагорката Мариана  и съпругът й Дими Чобану. През лятото те живеят в село Фарастрал, близо до град Онещи, където имат прекрасна 100-годишна къща в самото сърце на Карпатите. В късната вечер, очарователната домакиня ни нагости с кисело зеле със свинско и типичния румънски качамак, с хубаво вино и сладки приказки. На сутринта поехме към Яш, за да присъстваме на Светата литургия, посветена на св. Петка, която се отслужва всяка сряда. Стотици богомолци в поклонение и отдаденост, бяха изпълнили не само катедралния храм, на площада пред него. Впечатляваха младите хора и децата, които ничком на земята се молеха благоговейно. Много от тях четяха молитвите си от  таблети и GSM-ми. Подредени в дълги редици хората чакаха смирено да докоснат ковчежето с мощите на Светицата, да оставят за минутка върху него памуче, което ще „попие“ от силата и благодатта на Св. Петка. А наистина Тя прави чудеса и помага за изцеление на тежки болести. Официално документиран е един мистериозен случай през 1888 година. Тогава в параклиса, където било съхранявано ковчежето с мощите, избухнал голям пожар. Всичко изгоряло. Огънят подхванал и раклата с реликвата. Изпепелена била дори възглавничката, върху която лежали мощите на Св. Петка, но самите те останали непокътнати. Дори не миришели на дим.

След Втората световна война в Румъния настанала нечувана суша. С благословията на покойния патриарх Теоктист ковчежето с мощите било изнесено от храма и с процесия започнало да обикаля градове и села. След като светинята излизала от населеното място, руквал дъжд. Поклонници, които са посещавали църквата на Света Параскева в Яш, твърдят, че на празника й, на 14 октомври, се е случвало пред града да вали, а в него не капвала и капка. Сякаш светицата искала да предпази богомолците.

Според житието й Параскева се родила в градеца Епиват,  днес Селимпаша, в Тракия. Брат й приел монашеството. Един ден девойката чула в църквата думите: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста и да ме последва.“ На излизане от храма Параскева съблякла богатата си дреха и я дала на бедняк. От този ден нататък често дарявала свои вещи на просяци. Когато родителите й умрели, раздала наследственото имущество. Преместила се в Ираклийското предградие на Цариград, където живяла 5 години в молитва и пост. После се заселила в Йорданската пустиня. Когато косите й побелели, й се явил ангел Господен. „Напусни пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята, а с душата си да минеш при Господа“, казал ангелът. Параскева се прибрала в родния Епиват, където не след дълго починала. Погребали я в околностите на града. След няколко години до гроба бил захвърлен труп на моряк. Местни жители започнали да копаят, за да го заровят. Били шокирани, когато намерили запазено тялото на Параскева.В паниката оставили моряка в гроба и побързали да си идат. На следващата нощ мъж от Епиват на име Георги сънувал девица, облечена в царствени дрехи, заобиколена от войници. Един от тях попитал: „Защо тъй презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го от смрадния гроб и го положете в ковчег“. Вярващите побързали да изпълнят заръката. Не след дълго мощите започнали да вършат чудеса – слепи проглеждали, болни оздравявали, изпълнявали се съкровени желания.

Преди да попаднат в Яш, мощите на светицата се съхранявали във Велико Търново в църквата „Света Петка Търновска“. След падането на града под турско робство били отнесени във все още свободния Бдин, столица на Видинското царство. Когато обаче османците завладяват и него през 1396 г., реликвата е пренесена в Белград, а по-късно – в Цариград. Оттам на 13 юни 1641 мощите заминават за новопостроения храм „Свети Три светители“ в Яш. От 1888-а се намират в митрополитската катедрала в града.

През 14 век св. Патриарх Евтимий Търновски пише слово, което е част от пространното житие на Св. Петка. Той превежда името на преподобната от гръцки (параскеви  от старогръцки означава „петък“ на български) и от тогава се нарича преподобна Петка. Той също променя в църковния синаксар датата на честването на паметта й на 14 октомври – датата на пренасянето на мощите й в Търново.

Преизпълнени с духовна благодат, заредени със светена вода, памучета, престояли върху мощите на светицата и нейни иконки, се отправихме към град Нямц,  в чиито околности се намират десетки средновековни светини, част от които са под егидата на ЮНЕСКО. Това беше вълнуваща и незабравима среща с невероятно красивите  манастири в Молдова и Буковина: „Секу“, „Сихастрия“,  „Нямц“, „Агапия“, „Варатек“, „Бистрица“ и др.

За  най-големия манастирски комплекс в Румъния „Нямц“ за първи път се споменава през ХІV век. След падането на Търновското царство много духовници от покорените земи, най-известният от които е Григорий Цамблак,  са били приютени в манастира „Нямц“. В началото Цамблак е служил в столицата на Княжество Молдова – Сучава, като бил радушно приет от княз Александър Добрия. След дълго странстване като митрополит на Литовското княжество и след това от 1418 г. до смъртта си през 1420 г. пребивава в манастира „Нямц“. В музея на манастира и до днес се пазят трудовете на  наши монаси, написани на български език. Тук се намира и най-тежката в света 46-килограмова Библия, украсена със скъпоценни камъни. Видяхме печатарските машини, на които са се печатали библейски текстове, написани на български езика, мастилата и хартиите, десетки безценни икони, златната корона на Стефан ІІІ Велики, който е построил църквата на манастира и пр.

Манастирът “Нямц” не само е приютил много наши духовници след падането на България под робство, но е създаден от трима български монаси, побягнали от столицата Търново във времето на османското завоевание. Една румънска версия отдава основаването му на св. Никодим Тисмански (български монах от Македония, работил във Видинското царство, после във Влахия), което обаче няма опора в съвременните запазени извори. Един от първите игумени на тази обител бил Григорий Цамблак.

Днешният манастирски храм “Възнесение Господне” е изграден от Стефан ІІІ Велики през 1497 г. – сграда, която се превръща в образец за много молдовски църкви през следващия ХVІ век. През ХV-ХVІ в. манастирът е своегорода наследник на Търновската книжовна школа. Именно от неговите хранилища произлизат голяма част от познатите днес ръкописи с произведения на св. патриарх Евтимий и други старобългарски автори. В “Нямц” през ХVІІІ в. работи прочутият руско-украински монах и книжовник св. Паисий Величковски. Вдясно от входа на църквата са положени мощите му, а в самата църква е изложен мраморният саркофаг, в който е бил погребан. В храма има голяма чудотворна икона на Майката Божия със сребърен обков, а от другата й страна е също така голяма икона на св. Георги, под които се преминава за здраве. Любопитна е огромната костница. В нея са положени черепите и костите на монасите, извадени от гробовете им 8 години след погребението им. Ако черепите са бели, каквито много видяхме, значи са водили праведен и богоугоден живот. Днес мъжкият манастир е действащ, с над 200 монаси. Към него има и Духовна семинария с над 150 семинаристи – бъдещи свещеници или монаси. В комплекса има хотел, който на прилична цена (25 лв. на човек), предлага всички удобства.

На другия ден започнахме обиколка на манастирите, които се намират на километър-два един от друг. Най-напред посетихме „Секу“. За него в историята на тези манастири е отразено, че името му произлиза от думата „суша“, „пресъхнала река“. Основан е през 1602 г. в чест на Отсичане пречестната глава на св. Йоан Кръстител. В църквата са положени мощите на големия румънски просветител и чудотворец Варлаам, както и на Св. Йоаникий, който е бил техен духовен водач. Св. Варлаам е трябвало да се бори с католицизма. Едновременно с това е бил автор на духовни книги и полиглот. Много силно се усеща благоуханието, което се излъчва от мощите му. Дори от всички монаси, които преминаваха покрай нас, се усещаше  благоуханието на дрехата  им. В началото си помислихме, че този аромат идва от мирото. Но когато ни миросаха, мирото имаше аромат на розово масло. Както във всички румънски манастири и „Секу“ притежава големи мощихранителници и мощи от всякъде.  Стенописите тук са изцяло във възрожденски стил. Манастирът се състои от сгради, ограждащи потопения в молитвена тишина вътрешен двор с централната църква в средата и кръгла беседка за посетителите.

На 3-4 км. от „Секу“, навътре в планината е манастирът „Сихастрия“ . Известен е като „манастир на мълчанието“, защото е основан от монаси исихасти около 1650 година. Стотици години се говори за този манастир, че в него са живели монаси отшелници. Тук има две църкви. Дървената църква „Рождество Богородично“ била построена през 1656 г. и е горяла няколко пъти по време на различни нашествия – татарски, турски, докато през 1825 г. е построена каменна църква, т. н. „лятна църква“. „Зимната църква“ е посветена на св. Йоаким и св. Анна. Тя е изцяло стенописвана с евангелски сцени от украинския художник Йоан Проченко с монашеско име Ириней. Той е изписвал иконите след продължителен пост и молитви, практикувал е сърдечната молитва. Тук се намират килията и гробът на стареца Клеопа Илие – един от духовните бащи на Румъния.  Дошъл  на 17 години, подвизавал се и завършил земния си път в дълбока старост на 86 години и починал през 1998 г. Той  всеки ден служел св. литургия и се хранел само с нафора!  Когато комунистите започват да разрушават манастирите,  прогонват монашеството и избиват много монаси. Един от твърдите във вярата е Клеопа. Той изчезва за 10 години. Всички са мислили, че зверовете са го изяли и не е жив. След 10 години се появява на определени хора, които са били близки до него. Те започват да му носят храна и да търсят неговите молитви. Клеопа бил изключително силен молитвеник и ходатай пред Господа Бога. След неговите молитви са се извършвали чудеса. Същото се случва на гроба му и в неговата килия. Бяхме, както в килията му, така и в параклиса му, където бяхме миропомазани. Там изпяхме тропара на Света Богородица и изрекохме молитвата „Отче наш…“ Усещането на вярващия е изключително, защото се чувства благодатта, както на Стареца, така и на молитвеността на монасите. Гробът на стареца Клеопа се намира в гробището на отците, което се поддържа безупречно. Върху всеки гроб да разцъфнали обилно бегонии. На всеки гроб гори кандилце. Гробът на стареца Клеопа се отличава от останалите моментално и не би могъл да се сгреши, дори и да не вижда човек надписа с името му. Някаква невидима сила  те води напред – до неговия гроб,  за да поеме болката на сърцето и душата ти и да я предаде на Бога. Монасите споделиха, че и днес хората, като се молят с вяра на гроба му, измолват Божията милост.

От там се отправихме към женския манастир „Агапия“, в който служат 230 монахини. Игуменката майка Олимпиада е 50-годишна юристка. Там се намира и семинарията за девойки, които се подготвят за монашески живот – красиви, високообразовани, интелигентни, отдадени на вярата. Всяка от тях с достойнство и преданост изпълняваше послушанието си. Много от момичетата на колене почистваха храма, с блага усмивка и достойнство. Около манастира са построени десетки малки къщички, потопени в цветя и зеленина, в които са килиите на монахините. Каскадите от цветя в манастира са невероятни. Те не могат да се опишат, а само трябва да се видят.

Последно за деня посетихме другия женски манастир „Варатек“.  Посрещна ни уют, доброта и цветни градини. Тук преживяхме нещо изключително интересно и приятно. Освен на мощите и чудотворните икони, пред които се поклонихме, имахме желание да се поклоним и пред паметта на изключително свят за Молдова и Буковина духовен човек – чичо Георги. Той е бил състоятелен човек. След завръщането му от посещение на Божи гроб в Йерусалим, заживява в една кула в Тетранямц, отдаден на молитви към Бога. Всички дарения, които му се носели раздавал на бедни и болни, на вдовици и сираци. Помагал е при строенето на манастири и църкви и поддържането им. Когато умира населението на цялата околност се стича, за да го изпрати до последния му пристан. 30 години след кончината му се явява на някои от духовните му чада като съобщава, че мощите му трябва да бъдат извадени и преместени. Изваждат тленните му останки с намерение да ги пренесат в родния му град. По пътя конете хукват с всичка сила и никой не може да ги спре. Те завиват по пътя за манастира „Варатек“ и спират пред портите му.  Това се изтълкува, че е събитие свише и костите му трябва да бъдат оставени тук. Тленните му останки са положени в крипта под олтара на църквата. За нас беше много голямо преживяване да ни отворят криптата. Влизайки в нея, видяхме покрай раклата с мощите, наредени 7 шишенца с елей. Монахинята много мило ни се усмихна и раздаде на седмината ни по едно шишенце с елей от кандилото на чичо Георги. Сякаш той беше ни преброил предварително да ни дари с благодатта си. Монахините обясниха, че в момента вървят процедури по канонизацията на чичо Георги Лазар, които ще бъдат финализирани през м. септември т.г. Празникът му ще бъде на 17 август.

На другия ден рано заранта посетихме малкия женски манастир в Нямц „Въведение Богородично“, който трескаво се подготвяше за някакъв християнски празник. Отново се поклонихме, както пред образа на Божията Майка, така и пред мощите на светите отци.

Следващата спирка беше манастирът „Бистрица“. Построен е от румънския крал Александър. Тук почиват тленните останки на краля и кралицата. Този манастир привлича поклонници не само с величествената си архитектура, а и с чудотворната икона на Св. Анна, която държи на ръце дъщеря си – Божията Майка. Това е много старинна икона, на която почти е изчезнал ликът на светицата и малката Мария. По думите на монасите, през последните години отново са започнали да изплуват образите, без това да бъде дело на човешка ръка. Чудотворната икона  е подарена на манастира от Ирина Комнина. Невероятно вълнуващо е преживяването пред тази светиня. Тя излъчва огромна енергия и упование.

Последният румънски манастир, който посетихме по време на нашето поклонническо пътуване е „Пангарати“. Посветен е на двама румънски светци – Св. Анфилохий  и Св. Симеон. Построен е през 1560 г. Допреди 30-40 години е бил в старинния си вид. След голямото земетресение е срутен до основи. Построен е в най-бедните години само с дарения на вярващи от областта и цяла Румъния и е осветен през 1991 г. Оформлението на храма и постройките около него са изумително красиви и боговдъхновени. Върху всички дървени части е изпълнена прекрасна дърворезба.

Пътят ни до гр. Яш премина по североизточната дъга на Румъния от единия до другия й край. Виднмо северната ни съседка е „дръпнала“ яко икономически. Жилищните сгради са или нови  или санирани. Навсякъде се строят нови църкви. Нямаше гробище, в което да не е построен храм, дори в най-малкото селце.  Не видяхме нито една джамия. Не видяхме никъде нито педя необработена земя. Огромни пространства от слънчогледи и царевица ни съпровождаха по целия път и стада, стотици стада от овце и говеда. Цените на стоките са като нашите, а за някои продукти от първа необходимост и по-евтини. Средната им заплата е двойно по-голяма от българската.

На излизане от Русе, се запътихме към село Бесарбово, за да посетим скалния Бесарбовски манастир. Води началото си от периода на Второто българско  царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от 1431 г. Най-известният обитател и вечен игумен е Свети Димитър Бесарбовски, роден през 1685 г. и прекарал целия си живот в манастира. Още Паисий Хилендарски споменава тази света обител в своята  „История славянобългарска“. По времето на Руско-турската война (1768-1774) мощите на светеца са пренесени от ген. Иван П.Салтиков в Букурещ  и поставени в митрополитската, а днес в  патриаршеската църква „Св. Св. Константин и Елена“ на 13 юли 1774 г., където те се намират и сега. През 1937 г. в манастира се настанява монах Хрисант и започва да го обновява. На 18 септември 2016 г. русенският митрополит Наум освещава новопострената църква „Свето Преображение Господне“. Манастирът се обслужва от един свещеник и един монах. За радост в горещия юлски ден имаше много поклонници.

Росица Ранчева