„19 юли 1877 г. – в спомени и образи” едно ново издание, посветено на 140-годишнината от боевете за Стара Загора
Дипляната включва подбрани откъси от спомените на Грозьо Грозев и Стефан Момчилов. Те са деца по време на героичните и трагични събития от 19 юли 1877 г. И двамата преживяват ужасите на старозагорското клане и виждат как Стара Загора е обхваната от пламъците на пожара. През 1900 г. на страниците на местното списание „Надежда” са публикувани техните емоционални разкази.
За илюстрация на събитията са използвани картини и графики от фонда на Старозагорската художествена галерия .
Първият автор Грозьо Грозев е роден през 1870 г. в Стара Загора. След Освобождението работи като учител по френски език, алгебра, геометрия и рисуване в Девическата и Мъжката гимназия в родния си град. Член е на дружество „Кавал”. Той е и един от основателите на местното туристическо дружество „Сърнена гора”. Неговият спомен е озаглавен „По време на Старозагорското клане”. Той се връща назад във времето и описва собственото си оцеляване, а ужасът от тревожните и трагични събития оставя дълбока диря в паметта на седемгодишното тогава дете.
„19 Юлий 1877 година! Как болезнено се свива сърцето ми, като си спомня тази ужасна дата! Как настръхвам, като си представя страхотиите, прекарани този ден! Колко мрачна ми се представя сега тази хубава, гореща утрин на 19 юли1877 година.
Без никакви претенции на белетрист, ще разкажа това, което видях.
Аз няма да опиша, как стана посрещането на освободителите, на което бях заведен; няма да опиша как 4—5 дена след това ходихме заедно с баща ми и много други хора да гледаме на открито место пред нашия двор надвечер огньовете, които обкръжаваха хоризонта на Старозагорското поле и които били запалените от наближаващия ураган села. Как угрижени бяха мъжете! Как братушките, на които сочеха огньовете, викаха «Ничево!» Аз треперех, като слушах бащите ни тъжно да си говорят и с наведени глави да си отиват по домовете си! Не, аз няма да опиша всичките признаци на приближаващата се буря, а ще опиша разорението, което видях от нея, когато тя дойде на 19 юли 1877 година.”
Вторият автор е Стефан Момчилов. Биографичните сведения за него са оскъдни. След като напуска Стара Загора през юли 1877 г. следите му се губят. През 1900 г. заедно с Атанас Илиев издават на списание „Надежда”. По този повод, във връзка с финансирането на издателската им дейност, Илиев пише: „Голямата надежда, която възлагах на помощника Ст. Момчилов в това отношение, тъй също не се оправда. Аз смятах, че той като американски възпитаник все ще е взел някой урок от сметкарство при инките. Ала той… в събирането на сумите [за абонамента – б.м.] се показа от мен по неподготвен.” Неговите спомени са със заглавие „Из пламъците на Стара Загора”. Той се връща към детството, към безгрижните летни игри и онзи преломен момент, който преобръща съдбата на старозагорци.
«Бягайте към Балкана!» трябваше да се пише тука, но такова нещо нямаше, не може и да се пише. Боят при Стара Загора и съпротивлението на незначителната руска войска и една шепа българи опълченци против тия безчислени диви орди, колкото храбро и да беше, не послужи за целта, за която вероятно се направи — да задържи турците за неколко часа, за да се даде случай на населението да избяга. Обаче до последната минута на отстъпването имаше и такива заблудени нашенци, които вардеха с пушки и не пущаха ни- кого да бега. Храбростта и жертвите на нашите освободители в боя при Стара Загора послужи може би да ожесточи още повече дивите варвари…
През повечето време на сражението аз бях в турските гробища — сега станционната градина — между гробовните камъни, които ни закриляха от куршумите. Последната минута, когато турците насилиха много и щяха живи да изловят и руси и опълченци, ако продължаваха да се сражават, братушките обърнаха конете към града, снишиха главите надолу и препуснаха в отстъпление, като извикаха и нам: „Бежайте, братушки, бежайте“! Ние избягахме, но не подир братушките, към Балкана, а у дома!
На 19 юли 1877 г. съдбата отправя жестоко предизвикателство към Ески Заара. Животът на местното население се залага хазартно в паметната битка между армиите на ген. Гурко и Сюлейман паша. Хилядите жертви, военни и цивилни, се превръщат в изкупление на очакваната свобода. А спомените от ужаса оставят дълбока следа в съзнанието на очевидците на събитията.
Тъга, безпомощност и покруса съпътстват погрома над града. Обезлюден и разрушен, той дочаква повторното си освобождение през януари 1878 г.
Ески Заара, погълната от пожарите на войната, възкръсва с името Стара Загора….
И поема пътя към бъдещето.
Автор Ваня ДОНЕВА, историк