Стара Загора се поклони пред жертвите, загинали от турския ятаган

На 19 юли 2017 г., Стара Загора се поклони пред жертвите, загинали от турския ятаган преди 140 години.  Храмът „Света Троица“, където зверски са избити 2500 жени, деца и старци, се изпълни с граждани, които присъстваха на вечернята, отслужена в тяхна памет от 11 свещеници от всички старозагорски църкви.

С печален камбанен звън, водени от хоругви, те се отправиха към Костницата. На скромна мраморна плоча е записано, че в малката бяла сграда са положени костите на 2000 човека.

140 години след опожаряването на града и изтребване на населението му, на това свято място все още излизат човешки костици.

Пред костницата свещениците отслужиха панихида в памет на мъчениците за вяра и свобода.

В словото на Старозагорския митрополит Киприан, прочетено от секретаря на Митрополията отец Михаил Михайлов се припомниха онези жестоки три дни  от 19 до 21 юли 1877 г.

На 19 юли  Сюлейман паша, предвождащ 48 000 турски отряд навлиза в града. Следват ужасяващи събития: мирни граждани са одирани живи, кожите им са пълнени със слама и окачвани по дърветата; българи са нанизвани на шишове и колове, за да бъдат изпичани върху огъня; други са поливани с газ и запалвани живи; бременни жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца… В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. В града и района са избити над 14 000 българи. 1200 умират от глад и гонения. Отвлечени са над 10000 млади жени, момчета и момичета. Стара Загора е изпепелена и пет месеца след клането е в ръцете на поробителя.

Това е пътят на старозагорци към Голгота – пътят на саможертвата!

„Със саможертвата си нашите съграждани, нашите братя и сестри отстояват не само родната ни вяра, но и българщината, мястото където са родени, българската земя и българския род, се казва в посланието на митрополита. – Вярата и мъченичеството са тяхната сила. Тя е която държи буден народа ни през вековното робство, през тъмните нощи на болки и ужаси, на теготи и безнадеждност.

В суетата на прагматичното ни съвремие, всичко това изглежда отдавна отшумяло, безвъзвратно преминало, не толкова нужна информация. Днешните медии твърдят, че ние българите нямаме чувство за историчност – тъжна и вярна констатация. Но тя не е ли плод на онова петвековно, системно унищожаване на род и вяра, на памет и народно самочувствие?!

Самочувствие, което народът ни през тези векове и след тях все няма.

Твърдо съм убеден, че не трябва да бъде така! Колко народи преминават през такова горнило от болки  и продължават да вървят напред. Колко от тях успяват да се противопоставят на асимилацията по единствения категоричен начин -чрез саможертвата и мъченичеството. Нашият народ го прави и то масово. Прави го не еднократно, а непрестанно през всичкото продължение на тези страшни пет века.

Всеки мъченик е знак за достойнство. Знак на българско достойнство са и хилядите жертви данени от нашия град. Това са паметни събития, които никога не трябва да излизат от паметта на народа ни, от полезрението на съвремието ни. Не от суета и не заради това, че има хора и интереси, които се опитват да ги подменят, а заради нас самите. Защото ако ние не обичаме България, няма кой друг да я обича.

Поклон пред паметта на нашите родни бащи и майки, братя и сестри, загинали мъченически под ятагана на поробителя. Поклон пред паметта на тези мъченици за вяра, род и родина“, завършва словото на Старозагорският митрополит Киприан.

С военен церемониал бяха поднесени венци от името на Община Стара Загора, на Общински съвет Стара Загора, Областния управител, Старозагорската Митрополия, от ПП „Атака“ , ПП „Възраждане“ и от граждани.

На събитието присъстваха областният управител Гергана Микова, зам.-кметът на Стара Загора Иванка Сотирова, представители на партийни и неправителствени организации, много граждани.

Росица Ранчева

Снимки Благовест Илиев