„Забравени спомени” на старозагорец разказват за неосъществения план за освобождаването на Левски в началото на 1873 г.

Авторът на мемоарите – Минко Минев – е роден в Стара Загора. Завършва местното класно училище, след което става даскал в с. Арабаджиево (Коларово), а по-късно в с. Ахиево (Бъдеще). Участва в комитетските дела и в сформирането на една от селските чети по време на Старозагорския опит за въстание през 1875 г.  За тази си дейност е арестуван и прекарва няколко месеца в Одринския затвор. Освободен е през 1876 г., без право да учителства. Работи като писар при братя х. Вълчови в Стара Загора, след това сам се заема с търговия.

След Освобождението е служител в Старозагорския административен съвет, работи като счетоводител, главен бирник и финансов  началник.  Деен член на Народната партия. Поради русофилските си убеждения при управлението на Стамболов  емигрира в Турция и Русия. След завръщането си в България  работи като адвокат и се занимава с обществена дейност.  Кмет е на Стара Загора (1912-1915). Умира в родния си град на 7 януари 1932 г.

През 1927 г. започва да пише спомени за живота си, които остават недовършени. Предадени са от сина му Стефан Минков на Старозагорския музей.

***

„Васил Левски, след като през месец ноември 1872 г. е бил в гр. Стара Загора и в някои села от Старозагорска околия, за да урежда частни революционни комитети, заминал за Троян и оттам за Ловеч и Севлиево. По пътя останал за нощува в с.Къкрина в ханчето. Издаден от поп Кръстю из Ловеч на турската полиция, последната  на 24 декември 1872 г., е заобиколила ханчето и Левски се опитал да избяга, но закачила му се дрехата на дворния плет, той увиснал с главата надолу; полицията стреляла върху него, ранила го в ушите и главата и го заловила. На 5-и януари 1873 г. Левски бил отведен в София, където един извънреден съд го съди на смърт и на 6-и февруари 1873 г. /стар стил/ той биде обесен на същото място, гдето след освобождението на България се построи паметникът.

***

След залавянето на Левски от турската власт, Централният революционен комитет изпрати Атанас Цвятков Узунов (Атанас Узунов (1851-1907) – български революционер, сподвижник на Апостола. След смъртта на Васил Левски БРЦК го определя за негов заместник и ръководител на ВРО) от гр. Одрин да продължава делото на Левски. Узунов, тогава 20-22 годишен момък, едва свършил гимназия в Русия, възпитаник на пансиона на Т. П. Минков в /Русия/ беше още много млад за важната мисия, с която беше натоварен.

Като се предполагало, че Васил Левски ще бъде отведен в Цариград, между гарите Каяджик (Каяджик, днес е село в Гърция, а до Балканските войни е населено изцяло от българи) и Търново-Сеймен (дн. Симеоновград), на най-тясното място между  река Марица и хълмистата горичка, да се планирало да се избие стражата и да се избави Левски. Узунов тръгнал за вербува из някои села на Старозагорска околия хора, които под негово водителство да извършат горния подвиг.

Около 28-и януари с.г. надвечер дойде в училището един млад човек, облечен в селска носия, каквато носят в с.Черково (Дн. с. Братя Кунчеви) (Старозагорска околия), в което село тогава беше учител Тачо Сяров от гр. Ст. Загора (сега притежател на сапунена фабрика в гр. Пловдив) и ме повика да отида в общата стая. Там ме попита за поп Минчо – дали е в селото и като му казах, че той придружаваше дядо Иларион (Митрополит Иларион Макариополски през януари 1873 г. отишъл в Стара Загора, където се заел да уреди административно-църковното ръководство, избрано от гражданството, състоящо се от четирима духовници-свещеници и четирима миряни, и по желание на гражданството поставил свой архиерейски наместник.), но имам известие, че тази вечер ще си дойде, той ме отпрати и ми даде писмото от Старозагорския революционен комитет, адресирано до поп Минчо и до мене. Помоли ме да съобщя на посветените в революционното дело лица през нощта да се съберат в училищната стая. Независимо от това дали поп Минчо ще си дойде или не, заседание трябва непременно да се състои, за да се изберат по жребий и от с. Арабаджиево (Дн. с. Коларово, Старозагорско) двама души, които да участват заедно с избраните от друго село хора в нападението на трена (влака) за отърване на Левски. Понеже беше дошло време, аз пуснах учениците и казах на поп Минчовото момче да каже на баща си, ако си е дошъл, да дойде веднага в училището, а ако не, по което време да се върне, непременно да дойде в училището. Не се мина много време и поп Минчо се появи, запознаха се с Узунов, прочете и той писмото. Излязохме с него двамата по дюкяните да събираме посветените в революционното дело лица, за да дойдат през нощта в училището на събрание. То се състоя и по жребие се избраха за гореозначената цел: Добри Димитров пехливанина и Руси бакърджията. В заседанието Узунов каза, че Старозагорският революционен комитет е изпратил човек да вземе с восък формите на бурмите, които съединяват траверсите, за да се приготви ключ за развинтването им. После научих, че тази мисия е била възложена на Димчо Стаев (Куриер на Старозагорския революционен комитет,  заловен след Старозагорското въстание (1875 г.) и обесен в Одрин (1876 г.) от Ст. Загора, който сполучил за извади и донесъл в града две бурми. От Арабаджиево Узунов замина за селата  Джамбазето (Дн. с. Калояновец, Старозагорско) и Гьокпала (Дн. с. Михайлово, Старозагорско) все със същата цел.

Към 12-и февруари 1873 г. стана известно и в село, че Левски е обесен в София и тогава Узунов е зае с уреждането на частни революционни комитети в селата. Тогава формално се състави и комитета в с. Арабаджиево, защото посветените дотогава в революционното дело се подведоха от поп Минчо под клетва, записаха се и нови членове, които също се заклеха. На второто си идване в с. Арабаджиево Узунов престоя 5-6 дни; денем стоеше в моята стая, а нощем се правеха събрания.”

Из  „Спомените на Минко Минев”

Редакция и обяснителни бележки: Ваня Донева