В навечерието на 60-годишнината си големият Орлин Горанов пред dolap.bg: “Хайде да загърбим суетата, да живеем живота си позитивно и хармонично и да се обичаме!“

Орлин Горанов е роден е на 8 август 1957 г. в Берковица. Възпитаник е на хор „Бодра смяна“.  Музикалната му дарба и великолепните гласови данни са открити от композитора Стефан Диомов по време на военната му служба в Ансамбъла на строителни войски, чиито солист е до 1985 г. През 1990 г. завършва оперно пеене в Българска държавна консерватория  в класа на Констанца Вачкова. От 1989 г. е солист на Пловдивската опера. Има постоянни ангажименти във „Фридрихщатспалас“ в Берлин от 1994 г. Изпълнява теноровите партии в много италиански опери: „Травиата“, „Трубадур“, „Аида“, „Риголето“ и „Отело“ от Верди, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ и др. от Пучини.  По това време поддържа своята популярност в България главно чрез дуета си с Кристина Димитрова, с която има издадени няколко албума.

През годините се утвърждава сред водещите певци в българската популярна музика. За създаването на елегантния му стил допринася и сътрудничеството с композитора  Александър Бръзицов. Едно от емблематичните му изпълнения е песента „Светът е за двама“ по музика на Мария Нейкова. Носител е на десетки национални и международни награди. Музика за него са писали почти всички известни композитори. Осъществява концертни турнета в СССР, Австрия, Италия, Унгария, САЩ и др. През 2010 г. участва във филма „Мисия Лондон“  като Президентът, един от главните герои. В последните няколко години участва успешно и в театрални постановки. Орлин Горанов е ангажиран и с обществена дейност. През 2009 г. става член на Ордена на рицарите-тамплиери.

На 11 юли 2017 г., в Летния театър – Стара Загора Орлин Горанов и приятелките му Кристина Димитрова, Маргарита Хранова, Тони Димитрова и Мариана Попова с голям концерт слагат началото на Национално юбилейно турне по случай 60-годишнината на артиста.

Господин Горанов, как се чувства един „лъв“ на попрището жизнено в средата?

– Прекрасно, защото все още съм активен мъж и това ме мотивира да продължавам да работя пълноценно с удоволствие, да експериментирам, да провокирам себе си, да сбъдвам мечти – такива простички неща от живота.

Кога и кой Ви посочи пътя към музиката?

– Не мога да кажа точно, но явно съдбата ме е избрала през далечната 1965 г., когато кандидатствах в „Бодра смяна“ и станах член на този прекрасен детски хор. Имах щастието да работя  с Бочо Бочев. Полека -лека всичко започна  – на шега и така до днешния ден.

Пътят ми продължи заедно с Недко Трошанов, Стефан Димитров, Стефан Диомов в Ансамбъла на строителни войски. Преди това се занимавах повече с класическа музика, тъй като бях в хора като войник,  а една година работих в октет „България“. Междувременно, като всички млади хора си бяхме направили една групичка, в която си свирихме и пеехме поп-парчета… Реших да опитам. Беше се освободило място в естрадата на Ансамбъла. Те ми гласуваха доверие и така продължи ходенето по концерти, по фестивали, по конкурси, докато през 1974 г. спечелих Гран при за изпълнители на „Златният Орфей“. После реших „да погаля“ старата си краста – оперното пеене. Класиката е в основата на всичко. Бях на 10-11 години, когато в хор „Бодра смяна“ се запознах с произведенията на Моцарт и Монтеверди, Бетовен, Брамс… Няма как да се забравят тези неща. От друга страна вуйчо ми беше тромпетист дълги години и имам влечение към този инструмент. Отделно малко китарка, малко пиано… После следване в консерваторията оперно пеене…

Кога разбрахте, че можете да изпълнявате всякаква музика с Вашия красив божествен тенор?

– Ако трябва да бъда точен – още не съм разбрал. Нашата работа е експериментаторска. Всеки момент, в който се потапяш все по-дълбоко в музиката откриваш, че си в самото начало на този бездънен океан. Защото възможностите на музикалното изкуство са огромни. А възможностите на човешкия глас са безлимитни. Ако човек иска да слиза все по-надълбоко, няма по-прекрасен момент от този. Защото всеки ден можеш да откриваш все нови и нови хоризонти.

Маестро Горанов, сценичното изкуство днес позволява и оперно и поп пеене, и участие в театрални постановки, във филми и клипове и какво ли още не. Вие се занимавате с всичко това, но кое е водещото?

– Не може да се каже. Сценичното изкуство в момента е отворено. Колкото по-интересен е проектът за нас изпълнителите и артистите, така е и за публиката. Ние имаме възможност да експериментираме най-различни неща и това е донякъде хубаво, донякъде – не чак толкова. Защото жанровите граници  по някакъв начин определят видовете изкуства. Но когато не се спази мярата често даден проект ми идва като тюрлю-гювеч. Вместо някои колеги творци да направят нещо оригинално, често прекрачват границите. Но какво да се прави?! Времето ще покаже кои от всичките проекти са били качествени и са останали във времето.

Всяка песен е послание. Какво искате да кажете с изкуството си на многобройната публика, която Ви обожава?

– Едно единствено нещо: Хайде колкото може по-бързо да загърбим суетата, да живеем живота си хармонично и позитивно и да се обичаме! Само тогава имат смисъл усилията ни.

Какво показва личната Ви равносметка почти на 60 години?

– Още съм скандално млад, за да се обръщам назад и да си правя равносметка.

Имах възможност да живея в различни времена, каквато привилегия не всекиму се дава свише. Дори се шегуваме с мои връстници, че ние не само стъпихме в два века, но и в две хилядолетия. Живяхме в един обществено-политически строй, преход, друг строи и пр. Слава Богу, че все още не сме видели най-лошото – война, но като че ли тя чука на вратата ни. Сума години целият свят се е побъркал. Не знам този тероризъм до къде ще докара нещата… Животът ми е интересен.

Най-важното в нашата работа е да се постараем в минутите, в които публиката е в залата, да я откъснем от ежедневието, да я направим малко по-специална, да помечтае, да се опита да намери себе си и радостта. Това са моментите, в които се чувствам щастлив – след последния акорд. Стига ми след падането на завесата да видя няколко усмихнати лица, които да кажат едно благодаря.

Според Вас кой е най-големият Ви успех до сега?

– Всяка награда ми е стъпка нагоре по стълбицата, която се опитвам да изкача. Така че всяка е важна в даден период от моя живот. Без значение каква е тя. След като някой ме е забелязал и оценил, значи съм си свършил работата.

Коя е най-голямата Ви грешка?

– Няма безгрешни хора. Чак много големи сякаш не съм правил. Благодарение на моите родители  спазвам правилото „Помисли преди да направиш каквото и да било!“. Така съм възпитан в принципа на стария шивач: “Три пъти мери и тогава режи“. Като зодия Лъв може би понякога съм бил груб, избухвам, хващат ме бесовете… Ние сме живи хора. Всеки от нас прави грешки. Важно е после да намериш пътя на опрощението и да се извиниш.

Може би един от големите ми пропуски, който не мога да върна е, че съм професионален пътник и не съм отделял достатъчно внимание на дъщеря ми, на  съпругата ми, на приятелите и роднините ми. Но такъв е животът.

Как през годините се промениха възприятията Ви за света?

– Много е хубаво, когато  на човек  полека-лека започва да му се качва диоптърът. Това е така нареченото избирателно виждане. Много го адмирирам. Понякога виждам само хубави неща или само това, което искам да видя. Опитвам се полека-лека да игнорирам онова, което ме дразни, на което съм обръщал внимание като по-млад. В годините, на които съм сега, има нещо много красиво в усещането и вкуса, в отношението към хората. Ако човек съумее да намери този поглед, тази гледна точка е великолепно постижение.

Кои са най-важните хора в живота Ви?

– Приятелите ми, жена ми и дъщеря ми. Имам компания от много близки хора, с които се виждаме често, споделяме чисто човешки неща. Обичам да контактувам с позитивни хора, независимо колко са годишни, каква професия имат. Хора, с които мога да си говоря и без думи.

Случайно да сте си водили дневник за изнесените концерти, спектакли, участия в програми, в телевизионни студия?

– Нямам такава практика. Ще го оставим като занимание на статистиците.

Маестро, как се създават вечни песни?

– Ако имаше рецепта, всички песни щяха да останат вечни! Може би съм бил на точното място, в точното време и с точните хора. Винаги когато съм влизал в студио по различни проекти, съм се опитвал да вникна максимално в това, което трябва да се прави. Няма рецепта за това дали дадена песен ще стане шлагер или ще отиде в коша. Разбира се това решава публиката. Ако съм успял да достигна до нея – нещата ще се случат. Нашата работа е много относителна. Зависи от настроения, излъчване, харизма, от ситуацията в залата и най-вече вкуса на публиката.

Кои роли в операта и кои песни в поп-а са Ваш натюрел, Вашето „аз“?

– В годините така се завъртяха нещата, че трябваше да вляза в спектакли, които бяха на дневен ред в програмата на операта. За годините, през които бях солист в Пловдивската опера, искам да благодаря на всички колеги, с които заедно правехме разкошни спектакли и обикаляхме европейските сцени. Започнах като Рудолф в „Бохеми“, минах през „Травиата“ като Алфред, направих „Дон Карлос“, после „Мадам Бътерфлай“ като Пинкертон. Може би с тази роля имам най-много спектакли в страната, в Европа, САЩ. Никога няма да забравя една много красива  опера на Римски Корсаков „Моцарт и Салиери“. Преди повече от 20 години я направихме с  големия наш бас Орлин Павлов (старши) – той като Салиери, аз – Моцарт. Играх в „Палячи“ – Арлекино, в „Петър І“ – Меншиков… За едно задгранично турне направихме „Лучия ди Ламермур“, в „Набуко“ – Исмаил… доста роли!

В театъра през последните години с Борис Панкин и Мариан Бачев направихме много сладка пиеска „Апокалипсис – кога?“, относно психозата от свършването на света. В Сатиричния театър два сезона играхме „Операцията“ – комедия от Иво Сиромахов. Миналата година  направихме в Пловдивската опера разкошен  мюзикъл – добре познатият „Човек от Ла Манча“. Беше страхотно преживяване!

От десетките любими песни, които поколения наред пея,  една остана на пиедестала – „Светът е за двама“ на Мария Нейкова.

Кажете за концерта Ви, който ще бъде тази вечер на Летния театър в Стара Загора и за Вашите дуетни приятелки?

– В концерта заедно с мене ще участват Мариана Попова, Кристина Димитрова, Марги Хранова и Тони Димитрова. С тях съм направил стъпки в моята творческа кариера. Началото беше с Марги и Криси. После се появиха Тони и Мариана.  Не се организира лесно такъв проект, защото всеки има достатъчно ангажименти и не могат да се координират свободни дати.

Защо стартирате националното си юбилейно турне от Стара Загора?

– Защото много обичам този зелен и романтичен град и защото тук е най-хубавата публика. Ще се опитаме да направим един малък коктейл от най-хубавото от това, което сме правили през годините. Нека не бъде концерт, а хепънинг. Едно приятно прекарване, една красива вечер в Стара Загора.

Усещате ли, че Господ Ви е докоснал за този талант и тази обич, с която публиката Ви дарява?

– Всеки от талантите, които човек притежава се нарича дар Божии. И ако човек успее да разгърне този талант, тогава нещата стават прекрасни. Талантът обаче е само 5-10%, останалото е труд и отдаденост. Благодаря на Господ, че имам този талант да боравя с гласа си и мисля, че това е най-универсалният път към хората.

Интервю на Росица Ранчева