Силвия Томова – директор и главен художествен ръководител на балетната трупа на Старозагорската опера пред dolap.bg: ”Балетът е начин на живот“
Силвия Томова e възпитаничка на прословутата елитна Държавна балетна академия “А. Я. Ваганова” в Санкт Петербург, Русия. Нейната успешна творческа кариера е свързана с Националната опера и балет, където е прима балерина и има над 90 изиграни главни роли в класически и модерни балетни заглавия. Участва в различни телевизионни и филмови продукции. Лауреат е на Международните балетни конкурси във Варна, Осака, Париж и Москва. Многократно е канена за член на жури на международни балетни конкурси в Добрич, Париж, Люксембург, Варна и Перм. Работила е като асистент-хореограф на Джордже Янку, Марио Пиаца, Фреди Францути, Карла Фрачи, хореограф на Жулиета Канталупи и Кристина Гюрова.
От 1996 година е председател на Националния комитет за танцово изкуство – България към ЮНЕСКО. Още като прима балерина на Софийската опера и балет, тя се занимава активно и с педагогическа дейност – преподава в Националното училище за танцово изкуство, в НАТФИЗ, Нов Български университет. Нейни ученици са едни от най-изявените български танцьори, носители на престижни награди от конкурси и успешно реализирали се на международна сцена. От 2003 до 2007 година е художествен ръководител на Националния балет. От 2005 г. е изпълнителен директор на Българска балетна асоциация. През периода 2009 – 2010 година е художествен ръководител на балета на Пловдивската опера. От септември 2013 до октомври 2016 г. ръководи балетната трупа на Държавна опера – Русе, а от ноември 2016 г. е директор и главен художествен ръководител на балета на Старозагорската опера.
През последните години е предпочитан гост-репетитор и хореограф, журира престижни танцови конкурси в Италия. Нейни авторски хореографии са високо оценени от публиката и критиката. Силвия Томова е автор и хореограф на балетните спектакли „Ромео и Жулиета” и „Полет към светлината”, балетните платна в спектакъла на операта „Кармен”, музикално-танцовия „Реквием” на Моцарт, балетния спектакъл „Снежанка и седемте джуджета”, „Делвата“ и др.
Госпожо Томова, в супер продукцията на операта „Кармен“, която на 6 юли 2017 г. Старозагорската опера представи на стадион „Берое“ с участието на звезден състав от световни имена, балетната трупа на операта, която Вие ръководите, покори следващия връх в твърде младата си биография. Вие буквално направихте нов прочит, с балетните изразни средства, на сюжета на тази най-известна опера. Как стигнахте до това успешно и впечатляващо решение?
– При мене стигането до конкретно решение като хореографска форма е дълъг процес. Винаги се случва като някакво откровение. То просто изведнъж се отваря, но след дълго слушане на музиката, премисляне на идеите, смяна на вариантите…За второ действие, което се развива в кръчмата, бях сигурна. Работила съм много с фламенко танцьори. Танцувала съм с Клод Обри, когато прави в София „Кармен“. Операта беше направена много натурално и той доведе Ромера Кончито, която си е абсолютна фламенко танцьорка и която работи с мен. Правила съм „Кармен“ в Бреген със Жером Савари, където работихме с трупата на Рафаел Гуйар, който е наследникът на Антонио Гадес… Но идеята за началото, за увертюрата – за птицата, която „върви“ напред – за Кармен, Съдбата и вечният мъж, дойде после. За интермецото също бях сигурна, че ще го разделя на две, ще покажа материалното и духовното… Коя жена не се колебае, няма съмнения в това кое е по-добре – да си по-духовна, по-смирена или да си много жена – бравурна, търсеща? И в наше време съществува проблемът за свободата на една жена, заради която трябва да пренебрегне решенията на мъжа. Ние живеем в мъжки свят. Исках да покажа, че Кармен със своя характер, личност, желание и темперамент може да бъде наистина свободна, не отхвърля просто така любовта на Хозе, което е доста посредствено селско момче. Ние жените сме обсебващи. Така е било, така и ще бъде в живота…
Увертюрата и интермецото са две картини извън текста на операта и са мое виждане. Но в какъвто и вариант да бъде направена постановката те се вписват, защото чрез тях се разказва, допълва, обобщава темата на произведението. Специално реших облеклото на „моята“ Кармен да е в червено, полугола – като нейните мисли и стремежи към съдбата и духовното. След като такова силно е влечението, Съдбата сама я изпраща. Финалът е копродукция между мен и режисьора Огнян Драганов. Според мен всяка жена е Кармен, затова след убийството й, жените трябва да са около нея. Около Хозе трябва да се обединят мъжете, защото във всеки мъж „живее“ един Хозе.
Вероятно името Ви на световно известна балерина, хореограф и педагог привлече в Стара Загора балетни артисти от много страни. Как стана така, че за 6 месеца създадохте трупа, която „хвърли ръкавица“ на редица реномирани състави в страната. С какво омагьосахте младите хора?
– Това, че балетните артисти от няколко страни, които се явиха на конкурса за попълване състава на трупата бяха привлечени от името ми, безспорно има значение. Това, че ми помогнаха мои ученици, които вече се реализират на много места у нас и по света, също има значение. Работя изключително професионално с тези хора. Те дойдоха с идеята за временно пребиваване, за конкретен проект, защото изключително привлекателно е да имаш в CV-то си „Лебедово езеро“. Започваш да бъдеш търсен на много повече места в света, като минеш през тази опитност. Но сега никой от тях не иска да си тръгва. И аз съм щастлива, защото тези деца са много млади и талантливи и „пластелин“. Трудно е, защото не са опитни балерини и балетисти и им показвам всяко движение на всеки от тях. От тази гледна точка е изморително. Но това натоварване ме зарежда със страхотна енергия. Самото действие пре-по-даване е зареждане и възстановяване. Смятам, че докато съм в тази опера, те всички ще останат. Даже в момента има изключителен наплив от нови желаещи да влязат в трупата, защото те самите започнаха да се хвалят и да рекламират Старозагорската опера. При всички случаи това е път, през който всеки артист трябва да мине. Но ако иска да стане голяма звезда, трябва да се ситуира и да започне да работи на едно място и да гради репертоар.
Какви са Вашите изисквания към младите балетни артисти?
– Зная, че моите изисквания са много високи. В началото всички се стряскат, защото съм строг „лъв“ (родена е на 23 юли – б.а.). Но аз съм петербургски възпитаник и с огромен сценичен, преподавателски, репетиторски и хореографски опит. Всичко това ме е научило, че без постоянство и без стремеж към перфекционизъм и съвършенство няма успех. При нас не се получава по никакъв начин. Ние трябва да работим много и правилно. Към себе си винаги съм била и съм пре-взискателна! Зная, че това е единствената рецепта за успех. Постоянство и много работа. Освен това да си наясно с музикалната партитура, с ролята си, да притежаваш висока обща култура… Изборът е наш – или посредственост или успех! Друг път няма!
Този първоначален труден процес сега се случва по-бързо. След това балетистите започват да бъдат щастливи заедно с мене. Това е урок, който бързо научават. После разбират, че с всеки изминал ден прибавяш по малко към моженето си. Разбираш го със сърцето, с душата и мозъка си и най-вече с тялото си.
Госпожо Томова, от прочетеното за Вас констатирах, че имате биография за многосериен филм или многотомен роман. Кой и кога Ви насочи към балетното изкуство?
– С балет се занимавам от четиригодишна възраст изключително по лично желание. Моето семейство винаги ме е подкрепяло и угаждало на всичките ми желания, особено баба ми. За мене танцът беше най-важното нещо. И много четях. С книгата ставах и лягах. В Държавното хореографско училище в София започнах балетното си образование и три години след това заминах за Ленинград, сега Петербург и го завърших там. До края съм учила в Академия „Ваганова“, т.е. почти пълен курс от 6 години. След завръщането му в България – издържах конкурс в Народната опера и започнах да изкачвам стъпало по стъпало кариерата ми. Имаше група от много добре подготвени балерини и балетисти, които бяха предизвикателство на нас по-младите.
Последваха много, много конкурси. Те са много полезни за израстването. Конкурсите не правят големи балерини и балетисти, нито роли, но страхотно помагат за мотивацията, за техниката, за изработването на скокове, пируети, въртения. Помагат за сравняване с конкуренцията, да преодолееш вълнението… Вълнувам се много преди спектакъл , но сега повече се вълнувам отстрани, защото отговарям за много хора.
Изпълнили сте над 120 роли, от които 90 централни. Кои са любимите Ви? Кои от тях са в съзвучие с натюрела Ви?
– Много обичам да танцувам „Лебедово езеро“ – Одета -Одилия. В тази роля съм излизала стотици пъти и бях много добра. Поне така всички се произнасяха. Фактът, че Бисер Деянов избра мене да изтанцува последното си „Лебедово езеро“, значи има известна истина. Много обичах Аврора от „Спящата красавица“. Аврора в пълния вариант е най-тежката класическа роля. Докато в „Лебедово езеро“ все пак имаш някаква свобода при Аврора е абсолютна класика. Стилът е железен. Не го ли правиш правилно – нищо не става. Много ми допадаше с целия финес, невероятна хореография… Много обичах да танцувам Маргарита Готие от „Дамата с камелиите“. Ако сега с нашата трупа решим да направим това заглавие, бих поканила за постановчик Пиер Лакот – изумителен хореограф, от много висока класа. Чувствам се задължена да срещам младите си колеги с такива хореографи. Защото прогресът на една балетна компания се постига само когато трупата се среща с различни танцови техники и големи живи хореографи. Грешка е, когато един и същ хореограф прави сам постановките. И никога няма да го направя. Както и, че обичам да работя с млади и талантливи хора, защото в тях има друг заряд. Имам доста силна интуиция към талантите и с много голямо удоволствие им давам възможност да работят. Така постъпих с Йоана Влагули на балетната гала – номера с нейна композиция, тя свири на пианото, хореографията е нейна и изпълнението също… Ще вървим по този път.
Какво е за Вас танцът – актьорска емоция или перфектна техника?
– Комбинация е от много неща. Първо е желязна дисциплина, огромна любов, висок професионализъм и пълна отдаденост. Балетът е начин на живот. Или можеш така да живееш, да се справяш с всички изисквания и да приемеш всички негативи или оставаш посредствен и само в очакване на успеха, който никога няма да те посети.
Госпожо Томова, 37 години получавате аплодисментите на публиката като прима балерина, като хореограф и педагог. Кои аплодисменти са по-вълнуващи – към актрисата или хореографа и педагога?
– Разбира се, най-съкровени са тези, които тебе лично оценяват като прима балерина. Най-много съм се емоцирала, радвала и преживявала, когато мои ученици стават звезди – кой в Мадрид, в Германия, в Рим и т.н. Това е велико преживяване. Това е мисия, както Господ е казал: “Даваш, за да получиш“. Смятам, че ученикът трябва да стане по-добър от учителя си и винаги така съм постъпвала.
Какво Ви отне балетът?
– Взема ти голяма част от личния живот. Няма как да се посветиш и на балета, и на личния си живот. Страдаме от неразбиране, от напускане, от разлюбване. И сега ставам свидетел на преживяванията на децата, с които работя – изоставят ги любимите им, не ги разбират… Артистът е много самотен човек, деликатен, чувствителен, емоционален. Но в крайна сметка, щом е избрал този път, трябва да понесе товара.
Но Вие успяхте да станете майка, което е прекрасно, нали?
– Много млада го направих. При нас в балета има някакъв момент – или на много млада възраст трябва да родиш, преди още да си тръгнал по големите стълби, или по-към края на кариерата, когато самото тяло отказва големите натоварвания, балетът започва да става по-труден… Много е силен стремежът на жената да стане майка. Щастлива съм, че имам дъщеря и прекрасна внучка, която ще стане на 5 години. И тя е „лъв“ – емоционална, танцуваща… Но балетът трябва да бъде неин избор, както аз съм го направила. Сега е по-лесно, защото децата имат много повече информация.
И аз израснах в операта, защото Люба Колчакова ми е леля. Моята дъщеря израсна в театъра и завърши училище и племенницата ми, но решиха със съвършено други неща да се занимават. И правилно. Щом човек осъзнае, че не може да се подложи на този строг вид дисциплина, по-добре е да се откаже о време. Детето ми ме виждаше, че всяка сутрин в 8:30 ч. съм била в балетната зала , без значение какво се е случило. Много репетиции, натоварване, редови спектакли, конкурси, пътувания, ученици, журиране и т.н. И ако някой не може да се справи, не бива да страда. Ако не станат балетисти, ще станат прекрасна образована публика, ще разбират добре онова, което става на сцената, защото са преминали през целия сложен процес – музика, танци, пеене… Някои станаха чудесни учители-педагози. Но всеки остана много близо до изкуството.
Казват, че вълнението преди срещата с любимия е много по-силно като преживяване от самата среща. Емоцията от творческия процес ли е по-силна или тази от представлението?
– Творческият процес е най-интересен, най-зареждащ и вълнуващ. Тогава търсиш, тогава си в процес на съграждане. Разбира се, прекрасно е да се изявяваш и на сцената, защото всеки път е все нещо ново, уникално, единствено. Не можеш да повториш собствения си спектакъл по никакъв начин. И винаги искаш нещо да подобриш. И пак е много интересно, защото е провокативно. Но творческият процес е нещо невероятно. Тогава се усеща Божията намеса. Това е призвание – „при-зван“. Тогава се отварят всичките ти сетива, раждат се идеите, музиката ти внушава варианти. Аз съм много търсещ човек и Божия милост е, че получавам нужната ми информация. Тази информация я има във вселената и ние трябва да я уловим.
Как поддържате идеалната си фигура?
– С много работа в залата. Сега не мога да се занимавам толкова активно, както преди години, но съм непрекъснато с балетистите и балерините. Старая се колкото може повече тренинг в класовете да им давам, тъй като имам сериозни изисквания към тях. После като започнем репетициите на представленията, трябва да показвам всяко движение, което ми доставя огромно удоволствие. Докато мога, ще го правя.
Спазвате ли някакви хранителни режими?
– Не, но все пак внимавам каква храна приемам. Зная, че когато ям нещо, което не ми харесва или нещо което зная, че не е добро за моя организъм, не се чувствам добре. Всичко, което е в умерените рамки и дози е добре.
Обичате ли да домакинствате, когато имате време?
– Не бих казала, че съм обсебена от домакинстване. Аз съм като всяка котка – обичам уют, край мене да е чисто и луксозно. Обичам да готвя, но го правя все по- рядко. Домакинството нито ме изморява, нито ме изтощава, нито ме отегчава. И повечето балерини сме така. Ние сме много подредени. При нас всичко е под час: от 10 до 11 ч.- репетиция на Ромео…“, от 11 до 12 ч. – репетиция на „Лебедово..“. И ние някак си свикваме да влизаме от едното в другото бързо. Това е някаква творческа и физическа хигиена. И после се прехвърля и в бита ни. И зная, че колкото по – набързо и с удоволствие си свършиш домакинската работа, толкова по-доволен ще бъдеш.
В края на творческия сезон сте. Горещо ли ще бъде за Вас лятото?
– Тепърва ни предстои участие във Фестивала в Правец. Участваме с няколко миниатюри във вечер, посветена на Шуберт – Хайне с два номера, мои хореографии и „Пепеляшка“. Имаме вечер „Бесаме мучо“ с по-модерни и латино танци и участие в „Кармен“. След което се връщаме и започваме да подготвяме балетната гранд вечер на Античния форум „Августа Траяна“. Следва малка почивка и на 26 август имаме участие със „Селска чест“ и „Делвата“.
Как ще изглежда новият творчески сезон?
– Непрекъснато се увеличават предложенията ни, защото станахме атрактивни и привлекателни за хореографите, за това, че операта в Стара Загора е на изключително високо ниво като сцена, екипи, атмосфера, силен директорски екип начело с Огнян Драганов, който ни привлече и събра и с когото хармонично работим. Много е добре в театъра да се твори спокойно.
Сезона ще започнем с модерен проект на Росен Михайлов, който се казва „М като жена“. Считам, че трябва да пообработим телата си в модерната техника. Ще направя „Снежанка и седемте джуджета“ по музика на Александър Йосифов. В него участват много деца, а ние имаме студиото „Маргаритки“, има много хубави актьорски задачи. Всяка трупа трябва да има своите касови заглавия. Ще направим „Ла ботега фантастика“, в превод „Вълшебното магазинче“ на Респиги – един много красив балет, който ще постави невероятният хореограф Пауло Ночега. Имам съгласие да възстановя голямата версия на балета „Нестинарка“ по музика на Марин Големинов и хореография на Маргарита Арнаудова. В него имах удоволствието да танцувам под диригентската палка на маестро Големинов. Поводът е, че той има годишнина. Това е спектакъл, който ще адаптираме към ХХІ век. Смятам, че това ще бъде огромен диамант за Стара Загора, който спокойно може да бъде показван навсякъде.
Госпожо Томова, за по-малко от година време, балетът на Старозагорската опера стана популярен, има многобройна публика, а лично Вие получихте специалната награда на кмета на Община Стара Загора Живко Тодоров за особени заслуги към изкуството. Това е красив комплимент към Вас и приноса Ви в културната палитра на Стара Загора.
– Много съм впечатлена и благодарна за отношението към мене. В Стара Загора се чувствам много добре. Има някаква особена атмосфера и положителна енергия, страхотно отношение и светкавична реакция към нещо добро, което се случва. Това е огромно завоевание. Явно хората тук са такива. Това зная още от времето, когато всяка година се провеждаше Фестивалът на оперното и балетното изкуство и аз съм участвала в представленията на Софийска опера, както и в други проекти. Познавам добре публиката и съм радостна, че имаме взаимно приемане и вдъхновение. Когато преценя, че сме на необходимото ниво ще се представяме и пред други публики – първо в София, а след това навсякъде, където има форуми и сцени на високо ниво.
На нашата вярна публика благодаря! Пожелавам й здраве и добър дух и да сме заедно – ние да показваме тази прелест – балетът, а тя да се радва на нашите постижения. Никога не съм се съмнявала, че публиката е най-верният критерии за твоята работа!
Росица Ранчева
Снимки: Рад Димитров за Опера – Стара Загора
