„Едно скандальозно приключение” в Стара Загора през 60-те години на XIX век
Появата на американските мисионери в Стара Загора намира различен отзвук сред българите. Преобладаващото негативно отношение е отразено в спомените на х. Г. Славов: „дойде в града ни …Т. Байнгтон заедно с фамилията си, която като постоя няколко дни и изучи положението и духа на българите в града ни в отношение към просвещението, един ден нарочно се намери в чаршията с Г. С. на един дюкян и в разговора мисионеринът каза…., че той имал намерение да отвори в града ни едно девическо училище за възпитанието на младите девойки, които даром щели да се учат и образоват… и се надявал, че общината щяла да погледне с добро око на това християнско и богоугодно тяхно намерение.”. В отговор на тези амбиции на пришълеца общината заявява, че тя „има грижата за възпитанието и образованието, както за момчетата си, тъй и за девиците си и няма нужда от чужди хора да и правят благодеяния….., а добрите мисионери могат да отидат и просвещават дивите народи в Африка, които нямат никаква грижа за възпитанието и образованието на младежите си.”
„Началото на скандальозното приключение в града ни от протестантския мисионерин Ч. Морса; Поведението му в туй трагическо обстоятелство и следствията от това приключение” – това е заглавието на глава от спомените на х. Г. Славов. Какво разказва старозагорският мемоарист за съдбата на една местна девойка, повлияна от протестантските проповеди на Морс.
Мария Янулчина е родом от Стара Загора. През 1867 г е асистент учителка в местното Американското девическо училище. Тя е „сиромашко момиче” и живее в мисионерския дом, където по вътрешно убеждение слуша религиозните проповеди на мисионерите. Приема тайно протестантството и се сгодява за Андрей Цанов (Андрей Цанов е родом от село Видраре, Ботевградско е един от първите ученици в Пловдивското Американско училище) без знанието на майка си. През новата учебна година нейните близки не позволяват на девойката да посещава училището. Ръководителят на протестантската мисия в Стара Загора Чарлз Морс смята, че това не е нейно лично решение и се обръща за съдействие към местните власти. Марийка и нейната майка са привикани в конака за обяснение. Момичето заявява, че е съгласно да остане да живее в родния си дом, ако може да изповядва свободно новата си вяра. След като се прибира отново и е забранено да посещава протестантските служби. Тогава тя бяга и се крие в мисионерския дом. В тази ситуация майката, за да прибере дъщеря си, започва да хвърля камъни по прозорците и атакува станцията с брадва в ръка. Според Морс събралата се тълпа пред мисията е била между 40 -100 души, 200 камъка са хвърлени от който 64 влизат през прозорците. След нападението мисионерът пише прошение до местния каймакамин Шакир бей, в което споменава имената на 40-50 души от нападателите. Сестриният син на Янулица (майката на Мария) също подава прошение срещу побоя, нанесен на леля му от протестанта Морс и неговия слуга Наню.
Мисионерът се обръща към английските консули в Пловдив, Одрин и Цариград, и обвинява общината, която, по негово мнение, подбужда простите българи да го нападат варварски. След като съдът отказва да привика мисионерските учителки Рейнолдс и Норкрос да свидетелстват в негова полза, Морс изисква намесата на английския консул в Одрин, Блонд. Това придава ново измерение на конфликта. Под надзора на консула се прави разследване на случая и се разпитват замесените в „приключението”. Има осъдени българи (мъже и жени). След обявяването на присъдите, някои от сродниците на потърпевшите молят Морс за съдействие и той телеграфира на пловдивския мютесарафин, че е напълно удовлетворен, че всичко прощава на осъдените, нищо няма да дири от тях и моли те да бъдат освободени. На следващия ден пристига заповед да бъдат освобождаването на задържаните по случая лица.
Една от целите на създаденото в Стара Загора девическо протестантско класно училище е да подготвя бъдещи мисионерки. Наред с някои тясно религиозни предмети и „женски“ дисциплини като ръкоделие и домакинство, ученичките изучават английски език и дисциплини, типични за светските училища на Запад. За най-изтъкнатите български (и православни) семейства в Стара Загора е гордост да запишат дъщерите си в това училище, защото то се е смята за най-доброто за онова време. И в началото не е толкова важно, че това е протестантско училище, а че е американско и затова родителите са склонни на образоват дъщерите си по чисто светски съображения. От една страна, те са горди, че децата им се изучават в „най-доброто“ училище за времето си, а от друга, те не приемат протестантския му характер. Тъкмо това противоречие предизвиква една от най-големите „афери“, свързани с протестантство и еманципация.
Защо е важна тази история? Най-малкото, тя дава възможност за интерпретации на съществуващите по онова време нагласи спрямо жените. Историкът Петър Шопов взема страната на майката и на старозагорската общественост, която се обявява против така наречената „протестантска пропаганда“. Православието се възприема като „българската вяра“, а протестантството – като „чужда“ (и следователно лоша) вяра. От такава позиция, американският мисионер (Морс) се явява похитители на девойката, чийто мозък е промил.
Случката може да се разгледа и като конфликт между патриархално и модерно, колективизъм и индивидуализъм. В българското патриархално общество, в което волята на родителите се възприема като „свещена“, а младите жени ( и младите мъже) нямат свобода на избор на брачен партньор, момиче се осмелява да продължи образованието си, вместо да се посвети на майчинство и домакинство. В общност, в която „православен християнин“ означава „българин“, момичето дръзва да изповядва различна религия. Отказът на американския мисионер да върне обратно вкъщи девойката може да бъде разчетен като зачитане индивидуалното решение.
Верни на протестантската вяра остават две старозагорки – Марийка Генчева и Еленка Христова, които заминават за Самоков. Спечелени са още младежът Пано Господинов, който учи в пловдивското училище и заминава за Америка, където остава и Начо Стамболов, който оставя семейството си и също заминава за Самоков, за да се готви за проповедник, на скоро след това умира.
Ваня Ценкова
