С две нови икони църквата „Св. Паисий Хилендарски“ среща храмовия си празник

„На 19 юни 2017 г., за девета година,  църквата „Св. Паисий Хилендарски“ в старозагорския квартал „Зора“ ще чества своя храмов празник, съобщи за dolap.bg предстоятелят на Божия дом отец Йордан Карагеоргиев. – Тази година отбелязваме две големи събития – 295 г. от рождението на Св. Паисий и 255 години от написването на „История славянобългарска“. Хубавото е, че в навечерието на празника ни подариха  две „целувателни“ или аналойни много силни в излъчването си икони. Те са на Спасителя и на Майка Богородица и са на над 100 години. Дарителите дойдоха и ги положиха на определените места, като не желаят да се афишират имената им. Това е второто голямо дарение след първото през миналата година на 160-годишната икона „Събор на всичките свети отци“. Тя е сътворена по време на турското робство. Пред нея са се молили стотици  хора с много болка и мъка и тя им е помагала. Наши енориаши споделят, че иконата  и сега носи благодатния си характер, наречен чудотворство. Всички тези неща не са без значение“, казва отецът. Според него, даренията са знак, че Свети Паисий се грижи за храма си.

Духовният живот е надстройка. Когато всеки човек застане пред иконата и се моли, мъката някак си пробива път между Бога и човешкото сърце. Всеки път, когато ние сме искрени, Бог е готов да ни чуе. Защото Той по-добре от нас ни познава и по-добре от нас вижда, когато сме искрени. Когато се случват неща, които на нас не ни се искат и ни боли за това, трябва да ги приемаме с разум. Защото тази болка, по думите на митрополит Атанасий,  „пробива вкаменените ни сърца. Ние сме вкаменени от егоизма си, от тщеславието и егоцентризма си, от постоянното си себевглеждане“.

Социалната сграда вече е завършена в първоначалния си вид. Голямата зала се използва като библиотека, за провеждане на курсове по музика. Логопедичният кабинет е там,  училището за възрастни и разбира се, тук  се провеждат разговори с енориаши след служба. Отец Йордан сподели, че е възникнала идея за построяване на кухненски блок. Става дума за два парцела, които трябва да се обединят в едно, за да започне строителството му. Блокът ще бъде прикрепен към социалната сграда.

„Искам да благодаря на Тинко Василев, който за 60-годишния си юбилей е помолил гостите си, поднесените му подаръци да бъдат в пари, предназначени за изграждане на кухненския блок. Така са събрани 10000 лв.“, с благодарност подчерта отец Карагеоргиев.

Първата копка на църквата „Св. Паисий Хилендарски“ е направена на 17 август 1996 г. от митрополит Панкратий. За съжаление, две години по-късно той почина, което забави строителството. Изграждането на Божия дом започва през 2001 г. изцяло с дарения.

„Бог помогна на много хора и вразуми много хора, които са дали своята лепта, припомни отец Йордан. – Били са моменти, когато сме нямали с какво да платим на бригадите и в последния момент, преди работата да спре  – някой дойде и направи дарение. Бяха хубави години. Когато човек прави нещо добро, то го зарежда. Затова всеки трябва да има някакви цели, които да следва“.

Изографисването на храма е дело на Ваня Сапунджиева, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Архитектурният проект е дарение от покойната вече арх. Ваня Тончева. Освещаването на църквата става на 19 юни 2008 г. от митрополит Галактион.

Честванията на храмовия празник ще започнат от предния ден  (неделя, 18 юни) с вечерня. На самия ден ще има Света литургия, отслужена от свещеници от други старозагорски църкви.

Цялата отминала седмица Народно читалище „Св. Паисий Хилендарски 1947г.“ организира поредица от инициативи, посветени на годишнините от рождението на патрона си и написването на „История славянобългарска“ – четене на Историята, откриване на фото-документална изложба и др. На 19 юни от 18:30 ч. в двора на административно бюро на кв. „Зора“ ще се състои голям празничен концерт.

Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия Синод на Българската православна църква през 1962 г.
Паисий е роден в днешна Самоковска епархия, вероятно в град Банско. Той се установява в Хилендарския манастир в Атон през 1745 г., където по-късно става йеромонах и заместник-игумен. С упорита работа той две години събира материали, като дори посещава германски земи и написва своята История Славянобългарска през 1762 г. в Зографския манастир. Книгата е първият опит да се направи пълна история на България, с цел възраждане и подсилване на българското национално съзнание.

Росица Ранчева