Фолклористът Крум ГЕОРГИЕВ, Почетен гражданин на Стара Загора пред dolap.bg: ”На децата най-напред трябва да вдъхнем български дух, а след това да последва всичко останало!“
Крум Георгиев е роден на 17 юни 1932 г. в Кърджали. Има висше образование – оперно пеене от Софийската музикална академия. Близо 60 години е отдаден на запазването и разпространението на българското фолклорно богатство. Носител на званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ (2002 г.), кавалер и на голямата международна награда „Оскар“ за фолклор. По случай 24 май през 2017 г. получи най-високото отличие на Министерство на културата – огърлие „Златен век“. Член е на Международната академия за традиционно изкуство. Автор на десетки песни и обработки, както и на 5 стихосбирки за деца. Председател на Народно читалище „Николай Лилиев“ – Стара Загора.
На 18 юни 2017 г. от 18:30 ч. в операта ще се състои юбилеен концерт в чест на 85-годишнината на Крум Георгиев.
– Господин Георгиев, 85 години, които ще навършите на 17 юни тази година, е мъдра възраст, каквато Бог не всекиму отрежда. На какво Ви научи животът за това време?
Абсолютно съм сигурен, че за съжаление, все още не съм помъдрял и може би няма да ми се случи в този живот. Първият и най-важен урок, който все пак съм научил е, че трябва да се прощава. Ако не за всичко и на всички, поне на тези, които неволно са те огорчили.
– Да се върнем при началото. Къде и как е минало детството Ви?
Родното ми място е Кърджали. И двамата ми родители бяха тютюноработници в складовете. Те са бежанци от Беломорска Тракия. След като идват в България, родът на баща ми най-напред се заселва в село Дервен, Тополовградско, а майчиният ми род – в Ак бунар, сегашното Генерал Инзово. След като гърчеещото се българско население отказва да се изсели от Гърция, каквато е навремето спогодбата, те се оказват без дом и препитание. Приемат ги тютюневите складове в град Кърджали, който тотално е бил с турско население по онова време. Според мене хубаво детство съм имал. Още като малък съм се правил на артист. В четвърто отделение, съм играл в пиесата „Зорница и Вечерница“, в която аз съм царят Слънце. В гимназията играех в танцов и в театралния състав, участвах в хора и оперетата на училището, в градския хор и в градската оперета. Дори като десетокласник бях режисьор-постановчик на пиесите „Царска милост“ на Камен Зидаров и в „Полите на Витоша“ от Яворов. Естествено играех и главните роли. В афиша беше записано, че аз съм режисьор, а като инспециент, дори не знаех, че това значи помощник-режисьор, беше посочена моята учителка по литература. Участвал към в оперетите „Наталка-Полтавка“, „Майска нощ“ и др. Безкрайно благодарен съм на един голям музикант – капел майстора Борислав Николов, който беше освободен от Пловдив и пристигна в Кърджали като капел майстор на Военния оркестър. От този човек започнах да опознавам европейската и българската класическа музика, композиторите Вебер, Моцарт, Доницети, Щраус, Пучини, Шекерджиев, Морфов, Добри Христов и пр. Той не само създаде интереса ми към музиката, но ми даде известни знания. Когато отидох на кандидатстудентски изпити в Консерваторията, знаех десетина арии на тенори от „Тоска“, Риголето“, „Палячи“… Имах вече репертоар, с който се явих на изпитите… В Българската държавна консерватория бях приет в класа на Цветана Дякович, но наскоро тя беше изпратена в Китай, да помага на братята китайци. Останах и завърших при Илия Йосифов. Това всъщност е началото и краят на моята певческа кариера. Участвах на Световния младежки фестивал в Москва като солист на хора на Строителни войски. От там се върнах със жесток хепатит и лекарите ми забраниха да пея, за да не натоварвам диафрагмата си, което ще се отрази на черния ми дроб. По съвета на преподавателите ми, след дипломирането ми като оперен певец, записах и завърших „Хорово дирижиране“ като втора специалност.
– Как след завършено висше класическо музикално образование се обърнахте към фолклора?
Първата ми диригентска работа беше в Перник с школувания хор на Пионерския дом. Една от най-големите български фолклористки Райна Кацарова ме препоръча на Филип Кутев, който ме хареса и ме въведе в това поприще. Между другото, моята майка беше народна певица. Имам над 150 нейни песни, чиито записи съм подарил на Даринка Славчева – солистка в Ансамбъл „Тракия“. Постепенно започнах да се интересувам от фолклора. Филип Кутев ме посъветва да започна работа с фолклорни хорове. Тогава поех ансамбъла на транспортните работници в Димитровград. Бях и учител в гимназия „Иван Вазов“, където направих народен хор. На Втория републикански фестивал на художествената самодейност завоювахме златен медал. После Тракийският ансамбъл в Хасково ме покани да поема ръководството му. След това бях в Ямбол и Сливен, Стара Загора, Хасково, Казанлък… и около 1990 г. трайно се настаних в Стара Загора.
– С какво Ви плени фолклорът?
Осъзнах много рано, че фолклорът събира у себе си цялата култура и цивилизованост, които сме унаследили от предците си. Традицията е в основата на цялото ни духовно богатство. Фолклорът не е само песен, танц и слово, обреди, обичаи, митове и легенди, хранителна култура, а преди всичко духовността на народа ни. Това е нашата способност да използваме всички знания от миналото ни и да ги внедрим в нещо ново. За да имаме материална култура, преди всичко трябва да притежаваме духовна. Положителното отношение към фолклора избуя през 1945-1950 година, но след това започна обратният процес на унификация и политизиране. Това нанесе огромни вреди в народното ни творчество. От висотата на моите 85 години, от които 65 отдадени на фолклора осъзнавам, че с действията си, ние вместо да помогнем, навредихме на фолклорните традиции в България.
– Обяснете кой и защо нанесе удара върху народното творчество?
Райна Кацарова и проф. Стоян Джуджев бяха против плановете на Филип Кутев да се създаде фолклорен ансамбъл по примера на съветския ансамбъл „Пятницки“, когото изкопирахме мотамо. Те не желаеха в оркестъра да има европейски инструменти, но бай Филип настани там така наречените „кутевки“, т.е. цигулки във формата на гъдулки, което беше недомислица. Те бяха против това да се отдели песента като хорово изпълнение от танца. Там направихме голяма поразия. Никога в България хорото не е било без песен. Особено женските хора. Ние направихме отделно танцови формации , отделно хорове. В българското народно творчество никога не е имало хорово изпълнение на жътварска песен. Там две певици пеят – две отпяват . До известна степен имаме общо изпълнение само на седенките, но то е едногласно. В България европейското многогласно пеене е непознато. В пиринския край и Родопите имаме такова, но то е друг начин на изява, където единият глас е основа, бордон, а другият „горе рисува“ нещо друго. Чрез налагането на тези практики народното ни творчество загуби изключително много. Същото се отнася и за инструменталните изпълнения. Основният изпълнител е бил само гайдарят и гайдата. При нужда от записи в радиото са се сформирали групи от гайда, кавал и гъдулка. Но това е било през 30-те години на ХХ в.,когато се създава радиото. С една дума големите фолклористи не бяха чути по какъв път да тръгне българското народно творчество. Стигна се до дам, че се низвергна автентичният фолклор. И сега много хора считат, че изворният фолклор е треторазрядно творчество, оставено в ръцете на хора неуки или неспособни да възпроизведат авторските песни, разпространявани по радио и телевизия, което е абсолютна грешка. Няма по-красиво нещо от народната песен, която в себе си съдържа хармонията, която не е вертикална – първи, втори и трети глас, а е хоризонтална по отношение на тембрите, които предлага. Но това може да бъде почувствано само от високо образован в музикално отношение човек. Това темброво богатство, което имаме е уникално и безценно.
– Кога и защо Вие създадохте Обществото за фолклор?
Това стана в началото на 1990 г., непосредствено след така наречената демократична промяна. В тогавашното правителство министър на културата стана старозагорецът, цигулар проф. Димо Димов, който с един замах унищожи центровете за художествена самодейност. Пак по същото време на политически борби, центровете загубиха онова значение на организатори на народното художествено творчество. Както професионалните ансамбли за народни песни и танци, така и цялата любителска художествена култура изпаднаха в безтегловност с дейци, които бяха в системата на самодейността, с диригенти и хореографи, които не знаеха накъде да тръгнат. Ние решихме да създадем неправителствено общество, което да поеме част от функциите на ликвидираните центрове за художествена самодейност. Събрахме се в Димитровград. Дойдоха съмишленици от Казанлък, Чирпан и Нова Загора, Айтос и Карнобат, Първомай и Пловдив, Хасково и др. и създадохме така нареченото Общество за фолклор – без устав, членски внос и пр. Задължихме се да поддържаме контакти. За почетен председател беше избран проф. Тодор Джиджев, а мене ме избраха за председател.
– Каква работа свършихте?
Едно от най-важните неща, които сме направили досега, беше че тръгнахме от община на община, от селище в селище, главно в Тракия. Разговаряхме и убеждавахме тогавашните ръководители, че трябва да се възвърнат старите, изконните празници на селищата като родови срещи, събори, календарни и религиозни събития. И постепенно в продължение на три-четири години успяхме да направим така, че селищата си възвърнаха старите празници. На много места започнаха да правят родови срещи. Без намесата на политиците, всички празници на бележити дати, наложени „от горе“, като 9 септември, Октомврийска революция, 1-ви май и т.н. отидоха в забвението и имаме сегашните празници, на които се радват масово селищата. Това е голямото дело, което свършихме. Започнаха да се създават събори и тематични събития, в чиито основи се възроди автентичното народно творчество.
– Господин Георгиев, къде и какво, лично Вие сте създали или възродили?
В Стара Загора създадохме Младежки международен танцов фестивал. Дойдоха състави от Мексико, Индонезия, Чили, Перу, Албания и т.н. Предстои 20-то издание на маскарадните игри, които ежегодно събират десетки формации от цялата страна. Направих Танцовия ансамбъл на Тракийския университет. Аз съм в основата на създаването на Клуба за народни хора в Община Стара Загора. Участвам активно в организирането и осъществяването на наложилия се вече в България Национален тракийски събор „Богородична стъпка“. Помогнах на Старозагорските минерални бани да направят Еньовденския фолклорен събор. Моя е инициативата и аз направих първите два-три фестивала на карнавалните игри „Кукериада“ в Ямбол, който дели мегдан с Пернишкия фестивал. Моя е инициативата за възстановяването на хасковската „Китна Тракия пее и танцува“. Аз съм един от основателите на Детския фестивал „Върбова свирка свири“ в с. Болярово, област Перник. Моя е инициативата за Петропавловския събор, който се прави от трите общини Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица. И още десетки фестивали в България.
– Възражда ли се фолклорът със създаването и разрастването на клубовете за български народни танци, в които хората си плащат, за да учат български хора и ръченици?
Беше прекрасна инициатива, която ние за пореден път омаскарихме. Само в Стара Загора клубовете са 16. Почти всяко селище има такъв клуб. Те имаха прекрасната задача да изучат местните хора и да ги поддържат. Бяха създадени, за да могат всички да играят, а не да се съревновават. За съжаление телевизията направи така, че ги превърна в танцови състави, които авторизират танците. Униформираха се, за съжаление и играят с костюми, които меко казано са кичозни. Беше ми драго, когато си играеха с дънки, с панталонки и поли – просто играеха.
– От какво е удовлетворението Ви?
Като отида някъде и чуя песен, която не съм чувал досега. Как е възможно тази песен да не я познавам, да не е стигнала още до радио и телевизия. Безкрайно любопитно ми е, как изпълнителите й не знаят и не искат да повярват, че това е необработен диамант, който те притежават. Много се радвам на почина на Министерство на културата, което започна да вписва в списъците си живите човешки съкровища, които все още имаме. Най-важните от тях са записани и в ЮНЕСКО.
– Вие сте кавалер на най-големите награди в областта на фолклора – Световен Оскар за фолклор, член сте на Международната академия за традиционно изкуство, носител на „Златен век“ – огърлие на Министерство на културата, Почетен гражданин на Стара Загора. Какво предизвикателство са тези отличия за Вас?
Световният Оскар за фолклор се дава на личности, които имат съществен принос в съхраняването и популяризирането на фолклора във всичките му разновидности. Моят Оскар ми връчиха през 2011 г. Засега двама сме българите носители на този Оскар – аз и Димитър Манов като хореограф в САЩ, където водеше танцови състави. Отличието се връчва от международна организация Ай Жи Ес с център Ница. Това е най-старата фолклорна организация, създадена през 1947 г. В навечерието на 24 май тази година „Златен век“ получихме седем души. Бях радостен, че до мене беше известният български оперен диригент Михаил Ангелов, проф. Николай Овчаров и т.н. Бях единственият фолклорист, което е висока чест за мене и за българската фолклорна култура. През 2002 г. бях избран за Почетен гражданин на Стара Загора заедно с артиста Георги Велев и композитора проф. Петър Жеков. Избирането ми стана случайно. СДС беше предложил професора, БСП – Велев и председателят на Общинския съвет проф. Иван Божков предложил да ме изберат като неутрален.
– Вие с партии и политики занимавали ли сте се?
Никога не съм бил член на никоя партия. Имал съм и имам предпочитания, но не съм ги афиширал. Но винаги съм уважавал всички кметове на Стара Загора от времето, когато живея тук. Всеки от тях е оставял по нещо в този град и ние сме длъжни за това да ги уважаваме. Ако ме питат, всеки кмет, който приключва своя мандат, би трябвало да бъде обявен за почетен гражданин на Стара Загора
– С какво бихте искали да бъдете запомнен?
Ямболци ще ме помнят с това, че съм им направил „Кукериада“, с който празник се гордеят. Възобнових им и коледарския празник, който по социалистическо време се правеше за Нова година. Ако в Стара Загора се запомни, че съм направил маскарадните игри, ще се радвам. Бил съм главен художествен ръководител на толкова много и професионални и любителски състави. Все някой нещо, някъде ще запомни. Оказа се, че доста музика съм написал. На моя юбилеен концерт ще се изпълняват предимно песни, които аз съм композирал или танци, на които музиката е моя. С умиление разбрах, че хасковският ансамбъл „Китна Тракия“ ще изпълни една песен за Капитан Петко Войвода, която съм писал преди 55 години. Радостен съм, че тази моя песен все още живее.
– На 18 юни тази година ще се състои Вашият юбилеен концерт, кой ще участва в него?
В концерта ще бъдат представени мои произведения от състави, които ги изпълняват. В началото деца от Детска градина No 8 „Българче“ ще изпълнят стихотворението „Роден край“, което съм посветил на тяхната детска градина. То е публикувано в една от стихосбирките ми за деца. Имам пет такива стихосбирки: „Бягай,Зайко“, „Подадена ръка“, „Песнички и забавалки“, „Зрънца за посев“ и „Децата от нашия дом“. Под печат е избрано – „Песни, стихове и забавалки за деца големи и по-малки“. Към книгата ще има и диск за детските градини със 7-8 детски песнички, които ще подаря на всички детски градини и ясли. Две деца от Студията „Розов свят“, които са направили записите на песничките, ще изпеят две от тях – „Пролетно утро“ и „Ездач“. След тях ще пеят децата от село Пандаклий, днешно Тенево и затова се казват „Пандаклийчета“. Ще чуем женска група „Меранза“ и „Мъжки глас“ от Нова Загора, Танцов ансамбъл „Балканска младост“ от град Етрополе – един от най-добрите танцови състави в България, Ансамбъл „Китна Тракия“ Хасково, Народен хор от село Крепост, община Димитровград, „Златен грозд“ от Кортен, Фолклорен ансамбъл „Гайдуница“ от с. Подем, общ. Долна Митрополия. Дарина Славчева ще изпее две песни, бавната е „Седнала ми е Марийка на гергеф риза да шие”, от моята майка; клуб „Чанове“ с ръководител Кирил Кирчев от Стара Загора, Мъжка и смесена групи от село Ценово, община Чирпан и накрая носителите на множество национални и международни награди Представителен танцов състав при Национално училище за фолклорно изкуство „Филип Кутев“ град Котел.
– Какво още не сте сторили и Ви предстои да го направите, господин Георгиев?
Иска ми се в България да поощряваме изкуството на децата и на младите хора. Според мене всички начинания на Министерство на образованието са обречени на неуспех, защото най-напред наименованието му е калпаво. Навремето ние имахме министерство на просвещението – каква красива дума, изпълнена със съдържание. Нашите първоучители са го измислили. Това означава да си просветен, да имаш вътрешна светлина, която да раздаваш, да светиш и тези, на които си дал, да са просветени, т.е. да ги осветиш. Какъв е бил този главанак с каскет, който е измислил „министерство на образованието“. Образ значи лик, значи външност, лустросване… За какво ти е този образ, след като си имал просветител. Иска ми се да се промени отношението към децата. Нека да имат компютри, да усвояват съвременната техническа култура, но ние трябва да се научим най-напред да им вдъхнем български дух и след това всичко останало.
– Как на Вашата възраст се поддържате в изряден, изискан вид – джентълмен, толерантен, неуморим в пътувания, журиране, консултации и пр.
Всички интересни хора, с които поддържам контакти и работим в името на фолклора ме зареждат максимално. Благодарен съм на много от жените, с които съм имал отношения. Най-хубавото нещо, което съм получил е от жените, с които съм имал и творчески и емоционални контакти.
– Какво е посланието Ви към хората?
Да се борим денонощно срещу завистта, подлостта и лицемерието. Да се стремим да ставаме по-добри, по-усмихнати и по-смирени. Да опознаваме и се гордеем с уникалното фолклорно богатство, завещано ни от предците. Хора, нека да се обичаме!
Росица Ранчева