Албания – неразтваряната дълго време книга с приказки
Най-бялото пране и спално бельо, най-удобните за сън матраци, най-доброто кафе-еспресо за събуждане – и това е Албания, дълго пазената тайна на Балканите. Страната се е събудила от изолацията и успешно се адаптира в новото време, без да прибързва и прибягва към чудесата на козметичната хирургия и като разчита на естествената си хубост и свежест.
Да, всичко в Албания е свежо и истинско – хората, храната, природата, инфраструктурата. През Маказа и само надолу по гръцката магистрала, се стига до селището Игуменица, откъдето тръгват фериботите за остров Корфу и Италия. От Игуменица надясно е пътят за границата с Албания, която не е далеч. Пейзажът се сменя рязко за „Добре дошли“. Ниски и по-високи хълмове, обрасли с храсти, камъни… стада овце или кози… Край пътищата има и останки от бункери, за екзотика. Странно, но асфалтът е един такъв светъл, не е черен като по тукашните пътища. Веднага се усещаш някъде поне 20 години назад, в първите години на демокрацията, когато всичко още си беше натурално. Колите – стари модели, но карат смело. Хората – не с маркови дрехи, но се усмихват мило и с готовност обясняват (обаче на албански, пък ти каквото разбереш). Животинките – пасат си на воля из трънаците или пълзят по пътищата (тук-таме)… Страна от камъни! Усещане, че никак не е лесно да копаеш камъните и се бориш да строиш с тях къщи и да живееш…
Но никой нищо не казва за трудностите, не мрънка, не се оплаква. Хазаинът Шабан и жена му Милена с готовност разтварят вратите на всяка една стая на къщата пред нас – гости по никое време и не в сезона. Не говорят други езици, но след училище си идва синът им – тинейджърът Дориан и разговорът тръгва. Чаршафите в квартирата ухаят на най-чистото и свежото на света и са изгладени и сигурно колосани, както в най-скъпия хотел. На матраците се спи божествено, дълго и безпросветно, а наоколо, от близката къща, се довява силно ухание на жасмин.
Морският бряг на град Ксамил е поредица от малки плажчета с изумрудена вода. Квартирата ни е близо до едно от най-красивите заливчета – насреща се виждат две малки островчета, а по-надалеч – и остров Корфу. От ливадата на италианския ресторант „Зои“ гледката към плажа е като от картичка – много палми и смокини, но подрязани като дървета… Рамката, която прави зеленината на изумруденото море, е мечтателна. Кафето е превъзходно. Италианското влияние в храната и кафето в Албания е силно. Което си е направо райско – едно истинско еспресо… и калдъръмите и чакълите се преодоляват летейки. Защото албанците не си правят труда да асфалтират и вътрешните улици на Ксамил. Има една генерална – стига.
В близкия голям град Саранда кипи живот – търговия, туристи на тълпи, изобщо оживление голямо. Но Ксамил притежава всички условия за спокойна почивка. Оприличавам го на Равда на нашето море, преди да я зашият директно за Несебър с Голямото Застрояване. Спокойно. Тихо. Ходжата си пее няколко пъти на ден, животът си върви. Има и огромна църква. Улица на името на Нене Тереза (Майка Тереза) – най-известната албанка в света. Другите улици са с мюсюлмански имена. От време на време се вижда някой и друг турист с европейски вид и изражение на неслучайно попаднал тук. Определено Албания си е дестинация, която трябва да искаш специално да видиш и то при предварителна подготовка – вътрешна и външна. Не е като масовите туристически места Италия и Франция. Трябва нещо специално да си усетил, за да тръгнеш към Албания.
Интересно, по това и по други работи, ми напомня на Индия. Автобусите и колите спират на паркинга на историческия град Бутринт и те нападат деца, които продават сувенири. Лодкари, които предлагат тур по езерото и в морето. Насреща от паркинга работи сал, какъвто и през ума ти няма да мине, че може да съществува в 21 век. Дървен, допотопен, но търговията върви и опашката от коли чака, за да бъде превозена от нещо като усъвършенствана дървена платформа на другия бряг.
А дори да се разходи из историческото селище Бутринт си заслужава човек да измине 12-часовия път от Стара Загора до Ксамил. Уникална красота, запазена сред зеленина, секвои, храсти. Огромни зидове от гръцко и римско време, амфитеатър, бани, църкви, кула… На входа пише, че през 2014 г. посетителите са били с 20 000 повече от 2013 г., през 2015 г. с 40 000 повече, като през 2014 г. за първи път са над 100 000 годишно, а през 2016 г. се очаква да надхвърлят 150 000 за година.
„Античното и средновековно селище Бутринт е разположено в Южна Албания, в близост до град Саранда. Мястото е сравнително недостъпно, от едната страна е Йонийско море, а от другата – езерото Бутринт и река Павла. Самото антично селище е включено и в територията на национален парк „Бутринт“. Градът е част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство от 1992 г. Селището съществува още от дълбока древност. Възниква като гръцка колония, през VII в. пр. Хр. и в последствие става римски град. Възходът на града настъпва по времето на византийското му управление. След това за кратко е бил окупиран и от венецианците. Бутринт е изоставен през късното средновековие заради образуването на блата около самия град. Градът става важна спирка по търговските пътища и достига връх в развитието си през IV в. като един от главните морски и търговски центрове в античния свят. Укрепленията на града, които се датират от VI в. пр. Хр., предизвикват военния и икономическия потенциал на град. Хълмът, на който е бил разположен Акрополът, е ограден от стена с огромни камъни. Амфитеатърът, датиран от III в. пр. Хр., свидетелства за културното богатство на града. Каменните банки, разположени на 23 реда, могат да поберат 1500 души публика. Самият театър е разположен в подножието на Акропола в близост до два храма, единият от които е бил посветен на бога на медицината Асклепий. Под управлението на римляните градът постепенно запада. Въпреки това са построени три монументални фонтана, три обществени бани, физкултурна зала, украсен с мозайки, и особено аквадукт от времето на Август, което доказва че градът не е напълно изоставен. Първите систематични археологически разкопки са започнати в началото на XX в. от италиански археолози. След освобождението на Албания от фашистка окупация през 1944 г., албански археолози предприемат по-мащабни разкопки. Калта и растителността, която е покривала Бутринт, го е защитила от природни и човешки опустошения и градът се разкрива почти непокътнат.“ – това ви го преписах от един географски сайт, а и го има на много места, като се напише Бутринт.
Наистина е много, много интересно за разглеждане и разхождане. Високите и запазени стени те пренасят директно във времето назад, няма какво да си доизмисляш и представяш. Всичко е пред очите ти. Усещането е за град насред морето, точно както в приказките.
Дааа, Албания е една неразтваряна дълго време книга с приказки, която сега четат изследователите със специално отношение към скритите и засекретени истории. Чете се равно и гладко, върви увлекателно. Под влиянието на съседните Гърция и Италия, страната бързо се ориентира към всичко, което носи приходи. Няма следи от кой знае колко развита пазарна икономика, но има всичко, което е нужно за човешките душа и тяло. Натурални, с вкус на отдавна забравените у нас чисти продукти, достъпни на цена – не казвам евтини, не…
Една интересна дестинация, която си струва да посетиш, опознаеш, усетиш… И за връщане пак и пак би била интересна. Да разгадаваш движението напред, например в туризма, от какво е породено?
Силно се надявам, да не е като при нас – от алчността. Защото няма да е напред, а само нанякъде….
Уляна Кьосева
Послепис: Откакто съм си дошла, благодаря всяка сутрин на всяко дърво, което срещам по пътя си в града – за сянката и зеленината, за прохладата, която носи в летните жеги. Само човек, който не е имал никъде, къде да се скрие под неоновото слънце над чуждо море, където по улиците няма нито едно дърво, а палмите не пазят сянка, може да оцени тунелите от зеленина на Стара Загора. Обожавам ги!
