Емблематичната джазова певица Хилда КАЗАСЯН пред ДолапБГ: “Добрината, истината, искреността и усмивката са огромна сила!“
Хилда Казасян е родена на 27 март 1970 г. в София. Дъщеря е на българския диригент и композитор от арменски произход Вили Казасян (1934–2008) и певицата Надежда Ранджева. През 1989 г. завършва Националното музикалното училище „Любомир Пипков“ със специалност „Ударни инструменти“. Продължава образованието си в класическия отдел на Консерваторията отново с ударни.
Има издадени 6 албума – СD – Cover girl , Защо не (1996), Сложи си ципа на устата (1996) , Jazz & Samba (2005), Замълчи, замълчи (2009) – реаранжирана българска филмова музика и DVD – Гершуин, когото обичам (2004) – концерт.
Тя е успешно концертираща джазова певица.
В Стара Загора беше солистка на Биг бенд Русе по време на шестото издание на Джаз форум Стара Загора.
Госпожо Казасян , как се чувствате в Стара Загора?
Последните две мои турнета през миналата и по-миналата година , започваха от Стара Загора. И то абсолютно тенденциозно, защото старозагорската публика има много отношение към този вид музика, с изключително адекватни реакции и позитивно излъчване. Убедени сме, че щом тръгнем от Стара Загора, всичко ще ни върви по вода. И наистина е така, слава на Бога.
Носите музиката у себе си още преди да се родите. Целият Ви живот преминава в среда на музиканти. Имате ли определение какво е за Вас музиката?
Не! Нямам никаква представа и всъщност не ме интересува. Все едно да ме попитате какво е за мене лявата ми ръка. Тя е част от мене. Абсолютно несъзнателно като бебе са ме приспивали с песните на Франк Синатра, Ела Фицджералд, с Амстронг… Това се е слушало и се слуша непрекъснато в къщи- този стил музика, не само тези изпълнители. Това се е репетирало, това се е композирало. Като не се композира – се слуша… Целият ми живот, всичките ми усещания, спомени и преживявания са свързани с музика. Както за някои човек обонянието му води до някакъв спомен, така при мене е с музиката. Аз чувам например някакъв стандарт, и той ме връща към детските ми години… Абсолютно голяма част от мене е музика.
Вие сте завършили класически отдел в Консерваторията, специалност ударни инструменти. Защо и кога стартирахте певческата си кариера?
Най-напред съм завършила Музикалното училище с ударни инструменти, след това същата специалност в Консерваторията. Била съм дълго време инструменталист в различни симфонични оркестри. Май винаги съм пяла като мъничка, защото бях добра солфежистка. Като имаше нещо детско да се изпее в Радио София, викаха ме и изпявах песничката по нотите и текстчето… Като събирахме материали заедно с проф. Христо Йоцов за концерта през миналата година, посветен на татко, и се ровихме в много неща, така открих много песнички, които съм забравила че съм изпяла, а пише: “Пее Хилда Казасян“. Така че 4-5-годишна съм можела да припявам…
Лошото е, че започнах да пея на голяма сцена, преди да съм готова за това. Всъщност летвата ми като музикант, заради това, че съм била доста добър инструменталист, беше вдигната много високо и аз трябваше да достигам собствената си летва на сцената, което е подтискаща работа. Но пък тя води до трупане на опит и самочувствие. В един момент излизаш на сцената и се чувстваш все едно, че си си в къщи, което е най-големият кеф.
Колко голям е репертоарът Ви?
Въобще не мога да преценя. Никога не съм пресмятала. Много пъти час преди концерта, решаваме да направим определен стандарт или тема… Много слушам музика, зная текстовете и въобще нямам проблем с тоналности… Изпълнявам десетки различни теми. Имам 6 албума. Три от тях са изцяло авторска музика главно на Христо Йоцов. Другите са със стандарти… Толкова много концерти имам с различен репертоар…
Колко много са концертите Ви?
Също не си водя статистика. Повече от 20 години по 40-50-60 концерта и повече, може би…
Какво наследихте от забележителните си родители?
Бих била много щастлива, ако действително съм наследила нещо от тях. Аз съм огромна късметлийка, че имам тези родители и се надявам да съм взела колкото може повече от тях. От майка ми, мисля че съм взела отношението и вкуса към живота. Тя носи изключителен финес и много вкус към всичко около себе си, към красивото и уютното. От татко, това за което съм изключително благодарна, че го нося като ген, е тази широкоскроеност. Защото тя оулеснява много живота. Да не обръщаш внимание на дребнотемието, да заставаш над нещата, да забравяш изключително бързо проблемите. Това чисто егоистично е много полезно. Само това да съм взела, бих била много щастлива.
Освен като любима джазова певица, като член на журито на „Като две капки вода“, станахте широко известна и с ресторантьорството, като открихте първия в страната арменски ресторант в столицата. Каква беше провокацията за тази авантюра?
Тази авантюра, както точно определихте, не възприемам като бизнес. Защото да измислиш всичко от осветлението и музиката до целия интериор, включително и рецептите, а няма нещо, което да не е минало през ръцете ми, е творчество. Да не говорим, че по този начин съвсем естествено затворих кръга. Защото след концерт винаги музикантите отиваме да разпуснем в кръчмичка. Това е задължително. Това е продължение, доизживяване на емоциите. И така затворих кръга – имам местенцето, където след концерти отиваме с моите приятели. Хубавата храна, поднесена с красота и отношение в уютно пространство наистина е творчество.
От кого наследихте арменските рецепти?
От моята баба, на която съм кръстена.
Какво значи на арменски език името Ви – Хилда?
Нищо не значи. Истинското име на баба е Хайгухи. Беше много суетна и много елегантна дама. Тя не излизаше без шапка никъде и по никакъв повод. Баба е считала, че името й трудно ще се произнася в България и се е прекръстила на Хилда. Така аз автоматично ставам Хилда. Но истинското ми име е Хайгухи. И много от рецептите ми носят това име.
Какво е различното между българската и арменската хухня?
Много голяма част от българската и турската кухня започват от арменската. Тя е с повече различни вкусове. Много смесици между сладко и солено. Използва се канела за солени неща, стафиди… Арменската скара е незаменима. Най-важно е, че при нея не можеш да направиш компромиси. Не можеш да приготвиш шишовете или кебапите от некачествено месо. Това те задължава да избереш най-хубавото и най-прясното месо. Салатите са много различни. Много се използва патладжанът. В много от солените ястия се използва националният арменски плод – нар. Изключително вкусни са всички ястия.
Навярно Вие вече не се занимавате с готвене?
Едно от нещата, с които си почивам най-много е да си пусна някое сериалче в кухнята и да сготвя нещо хубаво за детето. Много обичам хубава италианска паста, с домати, чесънче и босилек, която за съжаление не трябва да ям, защото съм непрекъснато на диети. Обичам да готвя вкусни супички за дъщеря ми, защото много държа да яде качествена храна. Правя много видове салати… Диетично готвя.
Вие сте зодия „Овен“. Овните май не обичат много да се занимават с домакинство?
По принцип съм малко сбъркан „Овен“. Нямам задължителното им упорство. При мене нищо и никога не е „на всяка цена“, освен здравето на дъщеря ми и на близките ми.
Ще разкриете ли тайната на идеалната фигура, която имате и която предизвиква мъжките въздишки? Каква е диетата, която Ви поддържа?
За съжаление съм взела муцунката на майка ми, но тялото на татко. Два дни, ако се храня като нормалните хора, загубвам всякаква форма. Минала съм през всички възможни диети, хапчета и прочие глупости. Мога да стана лице на всяка фармацевтична фирма за отслабване. И всичко беше временно до момента, в който не смених генерално режима си. Винаги съм се отнасяла с лека ирония към вегетарианците, докато дойде моментът, в който естествено, без да зная как, просто спрях да ям месо. Изведнъж се оказа, че започнах да спя много по-добре, имам два пъти повече енергия и започнах да отслабвам, без да правя абсолютно никакво усилие за това. И съм страшно изненадана, защото всичките ми предишни диети бяха с чисто месо и салата. Просто се оказа, че моят организъм не е имал потребност от месо.
Къде се чувствате най-комфортно – в къщи, на сцената, сред природата, в ресторанта Ви?
Навсякъде по различен начин. Като истински домошар много обичам да съм си в къщи. Да съм си по пижама, да си слушам хубава музика на канапенцето с одеалцето… Но пък като изляза на сцената – там си казвам, че се чувствам най-добре. Когато започнах да правя новия си ресторант в Банско, казах си че най-много обичам да аранжирам и да правя вътрешен интериор… Важно е, че се занимавам все с неща, които ми доставя удоволствие. Това е изключителен късмет, за което благодаря на Господ. Голям шанс е да изкарваш хляба си от неща, които ти носят щастие, когато хобито ти се превърне в професия. Това е огромен късмет.
Суеверна ли сте?
Вече не! Достатъчно вярваща съм не само в Господ Бог, но и в цялата вселена, част от която сме ние. Откакто се доверих на тази вселена, голяма част от страховете ми си отидоха безвъзвратно. Респективно и суеверията изчезнаха.
Убедена ли сте, че след смъртта, животът на човек продължава?
Нямам капка съмнение в това. С всичките си сетива с годините го чувствам все повече. Например продължавам почти ежедневно контактите с татко ми. Те не са чрез сънища. Усещам го, че е непрекъснато около мене. Освен всичко останало, той беше един от най-деликатните хора, които съм срещала. Това не е защото е мой баща, а защото имам привелегията да съм негова дъщеря. Нищо повече. За много неща не ми помагаше, когато беше с нас тук, за да не помислят хората, че ме лансира. В момента, в който си отиде, аз усещам как отгоре, като с магическа пръчка животът ми започна да върви по най-правилните пътища и да ми се случват неща, които той отгоре ръководи.
Госпожо Казасян, как успявате да запазите неизменно очарователната си усмивка, да излъчвате позитивна енергия, добронамереност и уважителност в този жесток и бездуховен свят, в който живеем?
Като не обръщаш внимание на дребните неща, които отравят дните и нощите на хората. Аз имам това качество генетично от баща си. Когато се обръщаш към хората искрено… Имам шанса да съм се родила така – усмихната и позитивна. Добрината, истината, искреността и усмивката са огромна сила.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Да са здрави и да имат късмет, да не мислят само за битовото си оцеляване, а повече за духа си. Защото животът е много кратък, а се забутваме в дребни мисли само за физическото си оцеляване. Да не забравяме, че на тази земя сме, за да научим духовния си урок!
Росица Ранчева
Снимки: Емил Енчев за Джаз Форум
