Старозагорецът Косьо Минчев – носител на орден за съвременно изкуство „Венци Занков“

На 24 май в галерия „Аросита“ – София, за осми пореден път скулпторът Венцислав Занков връчи, учредената от него награда Железен орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков“. Тази, 2017 година, негов кавалер е скулпторът Косьо Минчев. За събитието вече разказаха сайтът „Площад Славейков“ http://www.ploshtadslaveikov.com/zhelezniyat-orden-za-savremenno-izkustvo-otiva-v-nyu-jork/ и Програма „Христо Ботев“ на БНР http://bnr.bg/hristobotev/post/100836580 Ние се забавихме със съобщението, тъй като искахме да получим специалното разрешение на двамата творци. А не можем да не отбележим това събитие, защото Косьо Минчев е свързан със Стара Загора.

Но да вървим поред! Кой е Венцислав Занков  – художник, скулптор, завършил Художествената академия, специалност „Скулптура“ през 1988 г., доктор по изкуствознание с дисертация на тема „Тялото на художника в изкуството на прехода“ (2013). Работи в областта на съвременното изкуство. Но, може да бъде определен и като широкоспектърен артист. Преподавател в Нов български университет и в Националната художествена академия. Основател и съосновател на редица сдружения, организации, онлайн групи, свързани с темата изкуство и култура. Автор на над 30 самостоятелни изложби в София, Варна, Пловдив и Виена, Австрия. Провокира интерес с пърформанси, акции и участие в хепънинги, видеопроекти, показвайки нетрадиционни материали, форми, теми и техники. Запомнящи са и участията му в редица конференции и фестивали у нас и в чужбина. Наред с това Венци Занков се снима и в няколко игрални филма. През 2009 година основава „Фондация за съвременно изкуство „Венцислав Занков“. През 2010 г. учредява и връчва Железен орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков“. Носителите на наградата досега са пловдивската галеристка Весела Сариева (2010), д-р Галентин Гатев (2011) – хуманен лекар, колекционер, куратор на изложби съвременно изкуство, автор на инсталации;  Руен Руенов (посмъртно – 2012) – критик, куратор, журналист, преподавател; Иво Димчев (2013) – артист, хореограф, режисьор, пърформър; Спартак Дерменджиев – скулптор и Росица Гецова – автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита“ (2014), Дан Тенев (2015) – художник концептуалист , изразяващ се чрез инсталации, видео, фотография, живопис, лендарт , Орлин Дворянов (2016) – професор, основател на Сдружение „Изкуство в действие“. Носители на Ордена са хора – творци в областта на съвременното изкуство. Както обяснява патронът на отличието Венцислав Занков опитва се да покаже, че „у нас се прави и друго изкуство, освен казионното, че съществува и друга култура, освен легитимираната от властта с ордени „Стара планина“ и „Златен век“. А също и че има и други поводи за отличаване, освен кръглите годишнини и други неясни заслуги и услуги“.

Отличието се връчва традиционно на 1 май – празник на труда  и рожден ден на основателя на наградата, но тази година традицията е нарушена, защото новият лауреат трябваше да долети в България от Ню Йорк, където живее и работи.

За носителя на Ордена за 2017 година Венци Занков обяснява: „Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем, форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа – и духът, който им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал връща към живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паметникарството…“

Косьо Минчев – роден в Стара Загора, художник, скулптор, създава съвременно изкуство. Завършва Националната художествена академия през 1996 г. През 90-те година на миналия век е един от създателите на кръга XXL заедно със Свилен Стефанов, Хубен Черкелов, Георги Тушев, Иван Кюранов и други. Групата създава преднамерено провокативни произведения с цел обществото да забележи и да реагира на изкуството. Манифестът на XXL е написан през януари 1995 г. и е публикуван за пръв път във в. „Култура“, а по-късно – с допълнения и в „Литературен вестник”. През 1996 г. групата създава галерия XXL и Фондация „Съвременно изкуство”, които съществуват до 2003 г. на площад „Македония” № 2 в София. Някои от най-популярните изложби, инициирани от кръга XXL са: „Косьо, Хубен, Тушев” (1997), „Измерения на насилието” (1998), „Gangstart” (1998), „Антифеминизъм/Антимачизъм” (2000), “Да нариташ културата” (2000), „Българският пейзаж като метафора” (2001), както и цикълът изложби „Нови радикални практики” (от 1997 до 2001). През 2003 г. галерията е закрита. Част от участниците в Кръга емигрират. Косьо Минчев заминава през 1997 г. за САЩ. Има над 20 самостоятелни изложби в София, Рига (Латвия), Монреал (Канада), Ню Йорк (САЩ), Люксембург. В едно интервю от 2013 г. http://www.kultura.bg/bg/article/view/21212 на въпроса „Какво се промени оттогава ?“ Косьо Минчев отговаря: „Когато напуснеш един културен регион, като България, и отидеш в друг, като Ню Йорк, където живея повече от 15 години, и видиш, че си преминал от концептуализъм през неоконцептуализъм и постконцептуализъм, си даваш сметка, че единствената цел е да си изясниш къде е истината с голямо „И“… Средата определя всичко това, което реших да правя и в което вярвам.“ А в едно друго интервю по БНР, в дните на получавана на Ордена, художникът изповядва „…за мене в цивилизационен план най-върховна форма на изкуството е била по време на Ренесанса… Вярвам в ренесансовия модел на поведение на мисълта… в някакъв синхрон между Човешкото, Човека и Абсолюта.“

Снежана Маринова