Стара Загора почете големия творец проф. Никола Кожухаров (1892-1971)
На 22 май 2017 г., в навечерието на най-големия празник на духовността – на българската просвета и култура и на славянската писменост, в Художествената галерия на Стара Загора се откри изложба от 60 творби на проф. Никола Кожухаров. По този начин старозагорци направиха своя реверанс към таланта, работоспособността, въображението и най-вече любовта му към всичко онова, което наричаме творчество.
„Миналата година по същото време се отбеляза 125-годишнината от рождението на проф. Димитър Гюдженов, а сега на проф. Никола Кожухаров, припомни при представянето изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев, директор на галерията. – Стана така, че когато се каже името на единия, почти автоматично се произнася и името на другия. Защото още като юноши, още преди да влязат в академията, те правят нещо изумително дори от сегашна гледна точка: Определят своята мисия да нарисуват историята на България. И го правят“.
Никола Кожухаров е една от онези фигури, които никой от почитателите на изобразителното изкуство, а и онези, които нямат отношение към него, няма как да не знаят. Ако не автора, то създадените от него творби. Защото четири поколения са оформяли представата си за събитията и личностите в нашата история, както и за онова, което вълнува нашето въображение – приказки, легенди, сказания, благодарение на професор Кожухаров. Нему дължим в голяма степен знанието за спасяването на Самарското знаме.
През 1914-1915 г. той е главен художник по време на Първата световна война. Но това, което прави впечатление за всички български художници по онова време е отношението им към войната. Стотици са онези, които отразяват безумието на войната.
В изложбата има една картина с черепи – „Защитници на отечеството“, която в продължение на 50-60 години въобще не е показвана. „Благодаря на Националната художествена галерия, че ни я предостави в настоящата експозиция, каза проф. Марин Добрев. – Тя за мен е метафора на отношението въобще на българските художници към войната“.
През този период се оформя движението „Родно изкуство“. Генерация от млади художници – Иван Пенков, Владимир Димитров-Майстора, Иван Милев, Никола Кожухаров и пр., които искат към новото и модерно европейско изкуство да включат нещо изключително важно – българската тема. От този период Кожухаров има няколко произведения, които са еталонни в творчеството му.
През 1914 г., когато Гюдженов и Кожухаров заминават на специализация в Париж, са застигнати от обявен конкурс за завеса на Старозагорския театър. Спечелват конкурса и правят завесата, която за жалост при пожара на операта през 1991 г. изгаря. Всъщност това е (беше) най-старата завеса, запазена в България. В Художествената галерия е съхранен проектът на завесата и всеки може да го види. Тя е част от съдбата и духа на Стара Загора.
От Франция Кожухаров се връща с няколко стотин рисунки на хора в театъра, в кафенета, сред природата. В експонирания в залата албум са показани 120 от тях.
Проф. Добрев съобщи на публиката малко познати факти от многостранната дейност на Никола Кожухаров. Той се е занимавал и със сценография. През 1924 г. печели обявения конкурс за сценографията на „Змейова сватба“ по Петко Тодоров, която Хрисан Цанков поставя на сцената на Народния театър. Сред кандидатите за това са художниците Иван Милев, Иван Пенков, Борис Денев, Сирак Скитник и др. През същата паметна за Кожухаров година е назначен за преподавател, а от 1929 г. е професор в Художествената академия.
През цялото време се занимава активно с илюстрации на издания. Особена популярност придобива творческата му дейност в областта на детската книга. Десетилетия се препечатват илюстрациите му към „Златка златното момиче“, „Майстор Манол“ „Крали Марко“, Тримата мускетари“, Клетниците“ и др. Заедно с това той прави оформление на книги и списания, проектира почетни грамоти, пощенски марки и пр. В изложбата е показано едно оформление за меню на ресторант, който посещава българската бохема през това време.
Никола Кожухаров е автор на десетки пощенски марки. В експозицията е представена само една по повод годишнината на Ярослав Вешин. Той е нарисувал и знак за пантеон на българската култура.
Емблематични за творчеството на Кожухаров са историческите сцени, особено през 40 -те и 60-те години на ХХ в. Това е времето, през което професорът създава десетки исторически композиции, посветени на Средновековието и Възраждането, които му носят славата на майстор на историческата тема. Сред тях са „Аспарух преминава Дунава“, „Симеон Велики“, „Ивайло“, „Иван Асен ІІ побеждава византийците при Клокотница“, „Школата на Теодосий Търновски“, „Залавянето на Васил Левски“, „Патриарх Евтимий“, „Спасяването на Самарското знаме“, „Славейков приветства ген. Гурко в Стара Загора“ и др. Занимава се и със скулптура. Негов е големият паметник в центъра на Видин, посветен на загиналите във войните, паметникът в Пловдив и др. За жалост Стара Загора също имаше паметник, дело на Никола Кожухаров – релефа на гроба на Митрополит Методий до параклиса „Св. Теодор Тирон“ на върха на Аязмото, който беше откраднат.
Никола Кожухаров е автор на стенописите на 27 църкви в България, сред които и катедралните църкви във Варна и Бургас, както и две композиции върху западната стена на катедралния храм „Св. Димитър“ в Стара Загора.
През 40-те и 50-те години на 20 век той проявява интерес към пейзажа и рисува с повишена цветност и артистична четка редица импресии от Бачково, Земен, Карлово, Стара Загора, Троян, Варна, Кавала, Тасос, Охрид и др.
Проф. Марин Добрев се спря и на педагога Никола Кожухаров. Десетки старозагорци са негови преки студенти.
Росица РАНЧЕВА
