25 май 2017 г. – Възнесение Господне чества днес православната църква

Възнесение Господне или Възнесение Христово е християнски празник. Той чества  момента, когато Иисус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден, т.е. тази година 2017 е на 25 май.

Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница (тази година на 4 юни)  и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

В българският фолклор празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.

Вярва се, че на този ден душите на мъртвите, освободени на първия Велик четвъртък, се прибират отново в гробовете. По тази причина се спазва Спасовската задушница (тази година на 3 юни). Още в сряда вечерта или на самия празник жените отиват на гробищата и извършват обредните действия, характерни за всички задушници. Спазват се забраните за работа – не се пере, не се шие, тъче, оре.

На Спасовден се играят и хора, но без музика – само с пеене. Първото хоро винаги се играе на ляво в памет на умрелите и да помага на живите.

Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Яловата жена трябва да преспи тогава под цветето росен. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и започват да се „борят“ срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.

Вярва се и, че преспиването на росенова поляна носи магическо божествено изцеление от всякакви болести. Привечер срещу Спасовден нуждаещите се от изцеление пристигат на поляна, където цъфти цветето росен. Всеки от болните се придружава от „побратим“ или „посестрима“. Тези доброволни самаряни са имали задача да се грижат болните да прекарат спокойно нощта и да се осъществи целебното съприкосновение със „самодивското биле“ – цветето росен и загадъчните обитателки на нощните росенови поляни. Придружаващите завивали болните с бяло платно и слагали паничка с вода до тях. Слагала се и „вечеря на самодивите“ – може и само мед и погача.
При изгрев слънце болните поглеждали какво има в паничката с вода. Ако е свежо листенце или зелена трева – това значело оздравяване, ако е жълто листо, пръст или суха трева – прокобата била лоша.

Със Спасовден е свързана и култовата народна фолклорна реплика за нещо случило се неочаквано: „Те ти булка Спасовден“..

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. На много оброчни места на този ден се правят курбани за здраве и за почитане на мъртвите.

Имен ден имат Спас, Спаска, Спасимира, Сотир, Спасен

Тропар https://www.youtube.com/watch?v=T8VBDNtZ13U

Възнесение Господне – хор на Московския Сретенски манастир  https://www.youtube.com/watch?v=EKBTZcYuZ3w

Тропар и кондак https://www.youtube.com/watch?v=CqxZem-wTm4&t=36s