Празникът на светите братя в Стара Загора
На 11 май 1858 г. учители, ученици и гражданство в Стара Загора за първи път отбелязват по тържествен начин деня на светите братя, просветители Кирил и Методий. Денят е неделя, света Петдесятница! Дописка в брой 381 на „Цариградски вестник“ от 31 май описва събитието: „… биде в двете ни главни училища (Светиниколското и Акарджанското) тържествен годишен празник на Българските просветители светих отец Кирилла и Методия… Тойзи тържествений народний праздник первий пут става в нашия град“.
В следващия брой дописникът по-подробно описва празника в Акарджанското училище: „Гласът и общото желание на нашите съграждани и учители е да се св. Кирилл и Методий светло прослави… Подир службата Божия тръгнаха священиците и учениците и сичкия народ що беше в църквата към Школото Акарджанско дето учениците, наредени чинно два по два с една запалена свещ и цвете в ръцете си, носеха и пееха тихо и умилно песента на школата.“
Събитието в Стара Загора е достоен отговор на поканата до всички българи от Йоаким Груев чрез „Цариградски вестник“, в която определя празника повече като училищен и всенароден, като ден на българската просвета.
И така, две години след честването в Пловдив и една след тържеството в Цариград, старозагорци са сред първите, преклонили се пред делото на славянските просветители. От този момент нататък са вплетени в едно църковният и светският ритуали – водосветът в църквата, тържествената служба, запалените свещи, венците от живи цветя в училищата, шествието по улиците на града, словата на учителите, рецитацията и песните на учениците.
Паметен е 11 май 1860 година, когато в Стара Загора, Казанлък, Чирпан и в още 20 селища демонстративно се отхвърля върховенството на гръцкия патриарх и духовенство.
Запомняща и вълнуваща е речта, произнесена от старозагорския учител Петър Иванов по случай 11 май 1914 г. на тържеството в салона на общинското управление. Словото е издадено от Епархийското свещеническо братство „Св. Ц. Борис“ в Стара Загора. в отделна книжка. В нея се огласяват въпроси, на които и сега търсим отговорите: „Време е вече да дадем нови идеали на нашето младо поколение; ние трябва да го превъзпитаваме… Днешният празник ни напомня, че ние сме един класически народ на Балканския полуостров; ние трябва да се гордеем с това. И това трябва да легне в основата на нашата възпитателна система… кой може да откаже, че България не е люлката на общославянската култура? Без България, може би нямаше да има и славянски въпрос на света. Великата руска империя лежи върху основата на българската култура и образованост. Понятията на цар и царство са пренесени из България в Русия. Това е безспорно. Класицизъм трябва да легне в основата за превъзпитанието на младото поколение. Реализма ни обезобрази и ни направи епикурейци, народ без всякакви идеали и светини…“
Определянето на 11 май за празник на светите Кирил и Методий е някъде назад във времето. Специалистите посочват ХII-XIII век. Първият им паметник в България е издигнат в Казанлък през 1932 г. Автор и организатор на създаването му е учителят в Казанлъшкото педагогическо училище Иван Топалов.
Дали на 11 или 24 май, независимо от конкретната дата, празникът на първоучителите, народни будители светите Кирил и Методий е обичан и отбелязван от нашия народ. С песни и цветя се славят имената и делото им. Почитат се техните ученици и последователи. Всеки пази в сърцето си почит и благодарност към един учител, отворил ни очите за красотата на знанието!
Снежана Маринова