Главният художествен ръководител на Детски ансамбъл „Загорче“ Венелин КРЪСТЕВ пред Долап.бг:“Логото на Ансамбъла е „Загорче завинаги!“

Венелин Кръстев е роден на 31 август 1954 г. в Стара Загора. Има две полувисши образования за строителен техник и хореограф и висше по психология. Директор и главен художествен ръководител на Ансамбъл „Загорче“ е от създаването му преди 40 г. За изминалите десетилетия през различните формации на трупата са преминали хиляди деца докосвайки се до красотата на българското фолклорно богатство.
На 20 май 2017 г. на сцената на Държавна опера Стара Загора Ансамбъл „Загорче“ ще изнесе юбилейния си гала концерт.

Господин Кръстев, кой и кога сложи началото на прославения Детски ансамбъл „Загорче“, който се превърна в една от емблемите на Стара Загора?
– Началото беше светло и перспективно. Първият концерт беше на 29 септември 1979 година – две години след взетото решение на Изпълкома на Окръжния народен съвет да се създаде към Пионерския дом детски представителен за окръга ансамбъл за народни песни и танци. Това решение е с дата 2 март 1977 г., която сме приели за рожден ден на ансамбъла, тъй като за това има официален документ.
Първият премиерен концерт обедини отделните състави – оркестър с диригент Димитър Колев, хор – с диригент Теньо Желязков и танцова формация с хореограф Стефка Михайлова. От 1953 г. датира школата за народни музикални инструменти. Малко по-късно се създава и хоровият състав, а през 1971 г. Той вече има турне в Португалия. Когато се сформираше танцовият състав, аз играех в него като чавдарче, т.е. Бил съм в първи-втори клас.
В края на 1979 г. на мене ми беше възложена отговорната задача да стана главен художествен ръководител на ансамбъла. Името се появи на премиерния концерт, на който щеше да присъства Филип Кутев. Поради заболяване, той изпрати да го представлява Михаил Букуришлиев, който предаде неговото пожелание ансамбълът да се казва „Загорче“. Това стана в тогавашния Дом на културата на транспортните работници.

За изминалите 40 години колко деца са преминали през „Загорче“?
– Под „минали“ разбирам само тези, които са участвали повече от пет години и техният брой е около 2000.

Кое според Вас е уникалното на Ансамбъл „Загорче“?
– Мисля, че това е нашият стремеж да погледнем към фолклора от гледна точка на детето. Първо да го убедим, че това не е изкуство на баба и дядо, а негово, принадлежащо нему. Да го приеме като нещо, което може да участва в неговите игри и веселия, да го почувства като нещо свое и да стане с времето негова потребност.
Ние почти никога не сме правили вносни постановки. Те винаги са били авторски, създадени специално за децата, които в момента участват, като се съобразяваме с техните качества, с тяхното амплоа и възможности. Всяко от детето е конкретен образ и колкото повече се доближим до неговата същност и му възложим задача, която да съответства на неговите качества, толкова по-интересно и живо става всичко. За някой от вече порасналите деца Борис, Венци, Андреяс, Коцето, Миленка… правех специални танци. Но останалите не са някакъв кордебалет. Всичко, което останалите правят е съобразено с групова специфичност. Когато работим нова постановка задължително се съобразяваме с възрастта и никога не е имитация на танците на възрастните. Трябва да бъде игра, която е различна за 7-8-годишните или на 15-16 -годишните. Затова игрите са различни и имат различна характеристика. Всъщност нашите програми са игра, в която децата се включват с готовност и радост.
Друга специфика на „Загорче“ е ,че всички деца в ансамбъла пеят, танцуват и свирят на народни инструменти. Тази моя ранна мечта се реализира все по-добре, макар и малко принудително. Вече няма много кандидати за хор и оркестър. Тази дейност започва със скучно разучаване на трудни неща. Всички искат да танцуват. И като видяхме, че нямаме избор, ние решихме, че тези които преминават ръста, приет за детски състав или приближават възрастовата граница 16-17 години, приобщаваме в музикалните състави. При това имаме изключителен успех, тъй като музиката вече е попила в тях, вкарали са музиката в тялото си, по-бързо и лесно се обучават. Освен това, когато свирят, танцьорите прекарват музиката през себе си, в резултат на натрупания вече опит. Например на юбилейния ни концерт ще свири оркестър, създаден от танцьори само преди един месец. Всъщност това не е така, защото те доста по-рано са започнали индивидуална работа, но като оркестър работят от месец. Надявам се, това да не е в ущърб на качеството, въпреки че за музицирането са нужни много години. Но те се справят добре. Най-важно е, че го правят с чувството, което преживяват като хора, които са играли преди това на сцената и чрез инструмента или чрез гласа си могат да се включат адекватно.
Друга особеност е, че традиционно в ансамбъла съществува приемственост, между по-старите и новите загорчета. От един месец децата, някои от които са на повече от 50 години, се събират и репетират, защото на концерта ще направят поздрав към малките, към родителите и гостите на Рождения ни ден. Те са толкова свързани, че когато се обадиш на един, можеш веднага да намериш всички останали. Те не са прекъснали връзките си от детството. Те са загорчета завинаги.

Имате ли представа, как Вашите пораснали танцьори, певци и инструменталисти се реализират в живота?
– Мотото ни, което утвърждаваме е, че „Загорче“ е школа за живот и личностно развитие. Защото онова, което се случва зад кулисите, по време на репетиции, на пътувания, на концерти, на лагер школи, на общия живот, който живеем,изгражда най-важното- да бъдат свестни хора, да бъдат устойчиви, да се трудят, да довършват нещата докрай. Първото нещо, на което учим малките, е да концентрират вниманието си. Това е най-трудното нещо, с което едно дете на 4-5 години може да се справи, защото при нас те започват на такава възраст. Това отнема повече време, отколкото да научат „Криво Садовско“- да си концентрират вниманието. Следващият етап е да се ориентират в променливо пространство с много движещи се други обекти. Това значи, че те трябва да вземат много бързо стратегически решения в движение. Това е невероятно трениране на мозъка, което е гаранция за бърза адаптация навсякъде и във всичко. Ние имаме като наследство поне трима преподаватели във висше учебно заведение, имаме лекари, инженери, програмисти, учители, финансисти, прависти, управленци…Мисля, че ако не 100%, то 95% завършват висше образование и са реализирани в живота максимално добре. Най-важното нещо, което се опитваме да им кажем и то се налага непрекъснато да го повтаряме е, че всеки трябва да помага на всеки. Защото, когато помагаш на другите и те помагат на теб, се получава онова нещо, което се нарича ансамбъл. Така би трябвало да бъде в цялата ни република, в града ни, всяка човешка организация трябва да бъде ансамбъл. С различните неща, които можеш да правиш, да преследваш една обща цел, да се обединяват различията и да се превръщат в общ резултат. Най-хубавото нещо в човешкото изобретение е ансамбълът, т.е. събирането в една общност, която заедно с любов и отговорност сътворява нещо красиво.

Какъв е репертоарът на „Загорче“ за изминалите 40 години?
– Всеки път като извадим старите дискове,защото всичкият ни репертоар е качен на тях от 1984 г., това са стотици часове танци без повторение- нови и нови всяка следваща година.

Колко са концертите и турнетата ?
– Концертите са 1700, а турнетата по света 44.

Кои сте ръководителите на ансамбъла?

– Много години се опитвах да създам екип. Оказва се много трудна работа да събереш професионалисти, между които да има единомислие и единодействие. Първо да има единоначалие, без това да се превръща в подтискане на свободата на другия да си върши работата самостоятелно, свободно и спокойно, без зависимост. За да е ансамбъл има нужда от едно централно ядро, а в същото време има нужда от свобода всяка отделна частица да се развива самостоятелно в съответната специалност. Няма човек на света, който да може всичко и да управлява всичко от край до край. В този смисъл екипът ни е пример и за малките как може различни хора, с различни умения да изпълняват обща задача. Повече от 20 години ние работим заедно с Антоанета Крумова, която е диригент на хора и Красимира Манчева – диригент на оркестъра. Мога да добавя в екипа и композитора академик Кирил Тодоров, защото е един от важните участници в живота на „Загорче“.

Под какъв девиз и как ще мине гала концертът на 20 май 2017 г.?
– „Загорче“ завинаги!“ е девизът ни, а мотото е „Загорче“ е школа за живот и личностно развитие“. Избрали сме нестандартна форма на концерта – „Рожден ден“. В началото ще приемаме поздравленията, както се прави при отиване на гости на рожденик. След това ще има поздравления от стари към млади, от млади към стари, няколко приказки какво всъщност правим. Акцентът ще бъде какво става зад кулисите, защото на сцената всичко се вижда. Втората половина ще бъде чисто концертна програма, която няма да прекъсваме, за да може и публиката да се порадва на малките сега изпълнители. Ще участват две поколения: едните 6-9 годишни и големите на 14-15 години. Това са точно тези които танцуват, свирят на инструмента или пеят, после пак танцуват и т.н.

Господин Кръстев, какво е за Вас „Загорче“?
– Всичко! Има много неща, които не ми харесват и в града и в страната и аз като другите хора често съм искал да се махна. Толкова много съм ходил навън, толкова неща съм видял и зная, че всичко може да бъде много, много по-различно. Често съм се изкушавал да си грабна шапката и да замина. Е, не мога! Не защото не мога, защото цялото ми семейство е навън. Не мога, защото е „Загорче“. Ако го оставя или няма да съществува или няма да е запазената марка „Загорче“.

Значи играта продължава към 50-годишнината на „Загорче“?!
– Продължава!

Росица РАНЧЕВА