С водосвет на Самарското знаме започнаха проявите посветени на 140 години от боевете край Стара Загора

На 18 май 2017 г. в катедралния храм „Св.Димитър“, Старозагорският митрополит Киприан, в съслужение със свещеници от всички градски църкви, отслужи водосвет по повод 140-годишнината от връчването на Самарското знаме на българските опълченци край град Плоещ в Румъния.
В средата на Божия дом, пред олтара беше поставено първото копие на легендарното знаме. Специално за случая в града-герой Стара Загора пристигна на първо официално двудневно посещение посланикът на Руската федерация в България Негово Превъзходителство Анатолий Макаров. Той, заедно с кмета на общината Живко Тодоров, председателя на Общинския съвет Таньо Брайков, зам.-кмета Иванка Сотирова, общински съветници, ръководители на културни институции и много граждани присъстваха на богослужението.
„Преди 140 години духовно мотивираните и жертвоготовни участници в Руско-турската освободителна война, извършиха неподражаем в човешката история акт на християнска любов, братолюбие и саможертва, реализирайки съкровеното въжделение на своите православни и славянски братя да живеят в свободна България и спокойно да изповядват своята православна христова вяра, каза в словото си митрополит Киприан. – Един от най- ярките символи на онези героични събития, донесли българската свобода е и Самарското знаме, което именно на днешния ден преди 140 години е било предадено на българското опълчение. Знамето, върху което монахините от Иверската света обител извезаха честния кръст с образа на Богоматер и славянските първопросветители светите братя Кирил и Методий. Знамето, което съоръжено с молитвите на руския клир и православие бе предадено на българските опълченци като символ на единството между православните славянски народи.
Ето защо, ние бихме желали днешния ден, да бъде честван именно като празник на единството. Ние сме честити да бъдем съучастници в това тържество на любовта и братството и сме преизпълнени с духовна радост при вида на този празник на единството и духовното общение между българското и руското православие и славянство. Уверени сме, че то ще има светло бъдеще и ще пребъде през вековете за слава на единния наш Бог“, произнесе в заключение Киприан.
В следобедните часове НП Макаров поднесе венец на Паметника на подполковник Павел Калинин. В утрешния ден той ще посети Регионалния исторически музей и ще положи венец на признателност пред Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“.

Знамето светиня е ушито от монахините на Иверския девически манастир край руския град Самара от тежък копринен плат от три цвята – малинов, бял и светлосин. От двете му страни има черен кръст, обшит с красиви златни арабески. В средата на кръста от едната страна е изобразена Иверската икона на Божията Майка, а от другата страна -светите братя Кирил и Методий и съответно надписи: „Города Самара, болгарскому народу в 1876 году“ и „Да воскреснет Бог и расточится врази его.“
На 6 май (стар стил ) 18 май (нов стил) 1877 година в Плоещ делегация от Самара връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от стария поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето взор произнася молитвата:„Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.“
Когато приключва церемонията, руква проливен дъжд, а над Карпатите блесва ослепителна светкавица. Всичко това било изтълкувано като знамение за добро начало и залог за успех на освободителното дело.
Докато траят военните действия на Бъларското опълчение, Самарското знаме се развява над сражаващите се опълченци и ги въодушевява да проявяват чудеса от героизъм. Известно е, че то е символ на Освобождението ни от турско робство. Но почти не са познати чудесата, които Божията майка извършва чрез Самарското знаме.
По време на тежките боеве за Стара Загора през юли 1877 г. Света Богородица се явила над сражаващите се с последни сили опълченци и с меч в ръка бранела знамето си. В боевете само за един ден загиват петима знаменосци, но Светинята била спасена от плен и поругаване. Така Самарското знаме поставя началото на традицията българско бойно знаме да не попада в плен.
Месец по късно започват епичните сражения на Шипка. Командирите нареждат всички руски войници и български опълченци преди бой да пеят химна, посветен на чудотворната казанска икона на Св. Богородица. Позициите на Шипка са задържани, а противникът отблъснат. Пленени османски войници разказват: „Ние виждахме, че сте малко хора, но изведнъж, неизвестно откъде при вас се озова пехота, артилерия и още кавалерия и ние бяхме принудени да отстъпим!“ Години по-късно тази случка описва руски офицер на монасите от руския манастир „Св. Пантелеймон“ на Атон. Своят разказ той завършва с думите: „Явна е била дивната закрила на Света Богородица над нашата войска…Тя именно се е сторила на противника голямото множество воини!“

За 140-годишнината от епичните боеве край Стара Загора по време на Руско турската освободителна война Община Стара Загора осъществява специална програма. С Решение на Общинския съвет 19 юли е обявен за траурен ден за възпоминание на хилядите жертви, дали живота си в името на свободата и православната вяра. Веществено-документална изложба посветена на събитието ще бъде открита с експонати от фондовете на Художествената галерия и Регионалния исторически музей на четвърто експозиционно ниво на музея. На 29 юли 2017 г. ще се състои възстановка на сражението. В нея ще участват над 200 доброволци от националното сдружение „Традиция“. На 30 юли 2017 г. от 20:00 ч. ще се състои тържествена заря-проверка, а от 21:00 ч. на Античния форум „Августа Траяна“ Старозагорската опера ще изнесе тематичен концерт-спектакъл. Кулминацията ще бъде на 31 юли 2017 г. от 21:00 ч. на Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“ с представяне на светлинно – музикален спектакъл „Молитва за Стара Загора“.

Росица РАНЧЕВА