Писателят Нидал АЛГАФАРИ пред Долап.бг:“ Да се върнем към мъдростта, завещана от прадедите ни!“

Нидал Алгафари е роден на 18 декември 1965 г. в София. Баща му е сириец, а майка му-българка. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ специалност „Кинорежисура“. Автор и режисьор е на студентското предаване „Ку-ку“ (включително на предаването за АЕЦ-Козлодуй). Бивш делегиран продуцент на „Шоу и развлекателни програми“ в БНТ. Продуцент, сценарист, режисьор на игралния филм „Ла донна е мобиле“,продуцент и режисьор на телевизионните предавания „Наблюдател“ и „Анонси“. Нидал Алгафари е режисьор и на документалния филм „Сирия – история и легенди“. От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ.
Автор е на романите „Боже, защо Господ лъже“ (2014 г.), „Аллах, милост нямаш ли?“(2015 г.) и „Любиш ли, ти Бог си“ `(2017 г.)
Работил е като агент на Шесто управление на Държавна сигурност с псевдоним „Наско“.
По покана на Библиотека „Родина“ Нидал Алгафари гостува в Стара Загора за „Среща с автограф“. На нея представи третата част от трилогията си -„Любиш ли, ти Бог си“.

Господин Алгафари, какво Ви провокира та от водещ политически пи-ар, режисьор и сценарист, основател на „Ку-ку“ да се взрете в неглижираната българска духовност и да захванете да я разнищвате?
– А защо човек, който се занимава с пи-ар, с маркетинг на политици, коалиции и личности, да не се занимава и с бита на нашите прадеди. Според мене, за да си много добър пи-ар трябва да познаваш много добре народопсихологията на българина. И затова ми се е налагало често да се ровя и изучавам нравите, бита на нашите прародители, да се докосвам до оставената ни мъдрост. Така че това е мое естествено поведение. Друг е въпросът защо оставих политиката.

Защо оставихте политическите си наблюдения и коментарии?
– Защото осъзнах, че в продължение на много години в много красиви опаковки съм опаковал едни съдържания, които се оказват фалшиви. Опитах се да се извиня многократно чрез медиите и пред социалните мрежи, че участвах в тази голяма лъжа. Аз съм този, който е опаковал тези големи лъжи, за което искрено съжалявам.

Какво „опаковахте“?
– Опаковах неистини за хора, които твърдяха едно и се опитваха по всякакъв начин да изпъкнат до момента до който се докопат до постове, до власт и пари и след това се променяха, разболявани моментално от неизлечимото заболяване, което се нарича невроза на властта.

В този смисъл написаните от Вас три романа са може би новото Ви изразно срещу разпространението на болестта?
– Да така е. Досега моята работа беше да подготвям речи, слова, кампании, слогани, девизи, лозунги и т.н. Но да седна да напиша нещо, което душата ми иска, правя за първи път. И считам, че го правя добре.

Какви са Вашите открития проучвайки народните дълбини?
– Основното, което открих и с което се гордея, че в мене тече българска кръв, е мъдростта, която са ни оставили нашите прабаби и дядовци. Мъдрост, която за съжаление не ползваме, а сме я превърнали само в някакъв ритуал. Т.е. ще облечем едни носии, ще изиграем някакви стъпки, ще изречем някакви реплики, които сме заучили, но никой от хората в момента не вниква в духа, в онова наше завещано огромно духовно богатство. Нашите предци не само са били изключително мъдри, но и изключително прагматични, за да направят нещо за себе си. Всичко е свързано с някакъв дух, който да му вдъхвали и който ги е подпомагал да живеят, да мислят, да мечтаят…

Какво е състоянието на този заветен дух, не боледува ли вече десетки години?
– Не считам, че боледува българският дух. По-скоро обръщаме внимание и сме привикнали към телевизионни предавания, формати, едни или други автори, които в течение на години бяха забранени и сега сме се юрнали като на сеир да ги видим, но ще продължим да си тачим нашето българското и то ще бъде винаги у нас.
Дори ако забелязвате, през последните няколко години има възраждане на българския дух. Например 3-ти март чествахме като някакъв ритуал, да заявим, че сме изпразнували. Сега хората сами започнаха да си шият байраците и да излизат с тях, почнаха да тачат автентичния български фолклор. Така че от чуждото започна да ни писва и лека полека си отиваме при корените.

Как ще дешифрирате заглавието на третия си роман „Любиш ли, ти Бог си“?
– Това, което се опитвам и в трите книги да обясня, ще бъде и в четвъртата е , че Бог е във всеки един от нас. Той се нарича с няколко имена и едното от тях е любов. Обичаш ли, любиш ли, ти наистина можеш да бъдеш божествен. Защото любовта никога няма да ти позволи да си на обратната страна – на грозното, неприятното. Винаги ще бъдеш на страната на красивото и доброто. И в най-грозното започваш да откриваш красота. В най-лошото можеш да намериш доброта. Затова смятам, че Бог и любов са едно и също.

В първата си книга от тетралогията „Боже, защо Господ лъже“, доказвате разлика между Бог и Господ. Обяснете това съждение.
– Не я правя само аз. Това са правили много по-мъдри хора от мене във вековете преди мен. Аз смятам, че душата на човека е част от Бога. Даже в светите писания пише, че Господ е събрал от пръст и кал човешкото тяло, но за да оживее, му е вдъхнал от себе си. Дъхът Му, е по-скоро душата, която е по негов образ и подобие. Тя не изисква, тя не очаква, тя не наказва, не се сърди, не иска подчинение, не очаква подчинение. Докато Господ създадоха тези, които последваха така наречените пророци, и го създадоха по техен образ и подобие. И затова той е този, който иска да господства, да бъде господар. Затова той има иерархии от най-различни архангели, херувими, серафими, сатани, подредени в стройна иерархия. Всички са подчинени и ако обърнене внимание на Вехния завет, ще видите, че описанието на Господ е с най-лошите човешки черти, които съществуват. Например историята с Мойсей и Фараона, когато Господ изпраща Мойсей и му казва, да каже на Фараона да ги пусне за три дни в пустинята, Господ лъже, защото знае, че това няма да се случи. Мойсей отива и казва на Фараона. В Библията пише:“ И Господ ожесточи сърцето на Фараона и той отказа“. Това не е ли чисто човешка характеристика? В лицето на един човек да си едно, а зад гърба му да правиш друго?! И като финал, независимо, че ожесточил сърцето на Фараона, и той отказва, не наказва Фараона, а целия египетски народ, със скакалци, избиване на децата му и пр…защото сам Господ ожесточил сърцето на Фараона. Това може да направи само един деспот и то в човешки образ.

В този смисъл не отъждествявате вяра и религия?
– Ре лигия означава да се върнем към себе си, а вярата е част от нас. Не приемам тези, които се опитват в продължение на хилядолетия да институционализират вярата ни. Тези, които правят всичко възможно да ни вкарат в един калъп на подчинение, които се опитват по всякакъв начин да направят така, че храмовете и вярата ни да приличат на продукт, който да се продава и купува. Сега храмовете са се превърнали в хипермаркети за духовност.

Как човек да се научи да обича?
– Защо трябва да се учи, той обича. Когато се роди бебенце, то само обича. То не може да мрази. То обича гръдта и млякото на майка си, обича всички около него, защото тесе държат изключително добре. В началото всеки от нас е самата доброта и чистота. Лека полека ние, с нашето възпитание и виждания за живота, вклбючително и чрез догмите, които са ни нанесли 10-те божи заповеди, започваме да го превръщаме в зло. И колкото повече има такава намеса, толкова по-зло става човечето.

Вие имате „специално“ тълкуване на 10-те божи заповеди!
– Ако вярваме, че Бог направлява нашите стъпки, карма, „драснатото“, както казва народът, тогава ще изпаднем в изключително сложен казус, например за заповедта „Не убивай!“. Ако Господ решава съдбите на човеците, той решава кога те ще живеят и кога ще умрат, това означава, че ако аз убия някой, се явявам инструмент божии. Защото Господ е поискал точно в този момент дадения човек да умре. Ако аз не го сторя като негов инструмент, ще падне покривът върху него, ще се разтвори земята, земетресение да стане…Т.е. ако вярваме в това, че Бог ни е предписал всичко, значи че всичките ни действия са по негова воля. Това не е така. Бог не участва в нашата карма, а ни е дал свободна воля за избор. С всяко наше действие, ние ставаме по-добри или по-лоши в зависимост от възпитанието на родителите, на учителите, на улицата, на общността.

С книгите, които написахте, какво искате да кажете на читателите?
– Основното ми послание е да се върнем към мъдростта, която са ни оставили нашите предци. Там има много мъдрост. Когато се разгледат всички народни празници, традиции, обреди и обичаи ще се разбере, че те нямат нищо общо с тези, които институционализираха вярата ни. Че нашите прабаби и дядовци са приобщили църквите и джамиите към обичаите си и традициите си, а не обратното. И затова ние сме от много малкото точки на света, в които никога не сме имали религиозни фанатици. Такива каквито има в Русия и Гърция като православие или като католици -в Полша, Испания и Италия, като шиити и суити в ислямските държави. Защото сме приобщили религията към нас.

Според Вас, винаги ли обичта трябва да се изстрада?
– Защо трябва да се страда? Обичта не се страда! Страдаш от очакванията за обич. Зависи от очакванията. Ако си си представил , че някой човек трябва да вдигне 200 кг, а силиците му са за 20, се разочароваш. Но когато искаш от него да вдигне 1 кг, а той вдигне 10, се възхищаваш.

Как си представяте един хармоничен свят?
– Когато успеем да премахнем границите, да премахнем оръжията, армиите и ще стигнем до заключението, че престъпникът не е престъпник сам за себе си. За да стане престъпник, заслугата е на цялото общество, което го е докарало или му е помогнало да стигне до тази престъпна дейност. В хармоничния свят хората ще получават и ще даряват повече любов. Това е възможно да стане. Аз съм оптимист.

Росица РАНЧЕВА