„Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?“

за премиерата на ДТ“Гео Милев“ – „Полет над кукувиче гнездо“

„Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.“
Из „Алиса в страната на чудесата“

Между излизането на бял свят на двете книги – „Алиса в страната на чудесата“ /1865 г/ и „Полет на кукувиче гнездо“ /1962 г./ има 100 години разлика, а светът, който описват, е толкова еднакъв. Как е възможно това?!!! Лудницата е една и съща. Хората са едни и същи. И явно винаги ще е така.
Може спокойно да гледате пиесата „Полет над кукувиче гнездо“ в Драматичен театър „Гео Милев“. Големи хора сме, през какво ли не сме минали! Няма никаква опасност да психясате, както много си мислят. Или да бъдете натоварени негативно. Както си мисли другата половина, а третите, любопитните са тези, дето искат да видят актьора Станимир Гъмов като Рандъл Патрик Макмърфи и да го сравняват с Джак Никълсън.
Пиесата е жива, динамична, сурово красива /също като историята на Алиса/, посланията са силни, актьорите играят много добре. Но тъжният край не наранява сърцето като намушкване с острие, а се приема като ….леко одраскване с върха на рапирата. Примерно. По-скоро пиесата дава надежда, че животът има нужда от бунтарите, които го променят изначално. Че дори и на един човек да можеш да помогнеш и да промениш съдбата му – си струва и заслужава усилията и борбата. Това го знаят малката-голяма Алиса и малкият-голям Рандъл Патрик Макмърфи, който промения живота на 6 души завинаги – Хардинг, Вожда Бромдън, младия Били Бибит, Сканлън, Мартини, Чезуик.
Когато „Приключенията на Алиса в страната на чудесата” излиза за пръв път през 1865 г., литературните критици изпадат в ужас от това колко странна е тази книга. „Полет над кукувиче гнездо“ през 1962 година прави същото, но вече бунтарите по-бързо са „Уелкъм!“ /Добре дошли!/ в този свят, в който духовността е под прикритие.
Не сравнявайте пиесата в Драматичния театър, нито Станимир Гъмов с Кърк Дъглас или Джак Никълсън. И тримата са много различни. Имат една и съща неопитомима мъжкарска съставка в себе си, но другото е различно. По нашите ширини, балканските, също е различно. Режисьорът на „Полет над кукувиче гнездо“ в Драмата го знае, защото много интелигентно пресъздава събитията, сюжета, героите. Ние сме иносказателно племе – едно говорим, друго мислим, трето и четвърто казваме. Не сме много близо до прямите нации. Но не сме и много далеч. Обичаме бунтарите, но отдалеч. Възприемането за различните хора не е от най-силните теми в иначе обширната ни обща култура.
Спектакълът в Драмата е за мен най-добрият в последно време. Диалозите са изключително динамични, много добре звучат и днес /все пак са минали 55 години от излизането на книгата и 30 лета от излизането на филма с Джак Никълсън/. Няма нито минута покой в пълните 2 часа на действието, което не доскучава нито за миг. А Станимир Гъмов има своите върховни 5 минути, за които мечтае всеки актьор – в тях изглежда трансцендентално, като извънземен, като друг човек, като извън тялото си и постига тотално силно внушение.
Абсолютно всички актьори правят силни роли – и тези с опит, и младите. Дори коментирахме с приятели, че сякаш ролите са скроени по индивидуална марка. Което всъщност е и магията на всеки добър спектакъл, състоящ се от добър избор на режисьора за актьори и за техните задачи.
Дано младите не се изплашат, че бунтарите биват покосени на финала. Това е все пак е от крайността на изкуството и от неговата пресиленост. То и затова е изкуство – да увеличава нещата така, че да ги виждате по-добре. В живота не е точно така. Винаги може да промениш света в своите размери, стига да поискаш. Ще ти струва нещо, но няма да е неразумно много. Може да е съвсем прилично.
Важно е в днешно време да си дързък, любопитен, деен, борбен, да познаваш правилата и ако не са читави, да искаш да ги променяш към добро. Да си състрадателен и да вършиш добро.
Да се бориш за себе си, но и за другите и да променяш света си и света им – към добро.
Да се бориш за себе си, но и за другите – е основното послание на тази пиеса. Което мисля, че ще докосне и младите. Мина времето на дивия егоцентризъм. Сега всеки оцелява и има смисъл, само ако заедно с него оцеляват и имат смисъл и другите. Никой не е сам за себе си.

„ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО“по Кен Киси
драматизация на Дейл Васерман
режисьор Стефан Спасов
сценография и костюми – Теодора Лазарова
със специалното участие на Станимир Гъмов
в ролите: Диана Найденова, Христофор Недков, Димитър Митев, Цветомир Черкезов, Стефан Борисов, Георги Райчев, Стефан Делев, Димитър Карамалаков, Тодор Тодоров, Жоро Райчев, Весела Петрова, Светослава Иванова, Мария Пенчева

Нека си припомним думите на малката бунтарка Алиса от Страната на чудесата, изречени и изписани преди 100 години, за да се помолим тайно, че след още 50 лета /изминали са само 55 години от издаването на „Полет над кукувиче гнездо“/ ще се появи още един Литературен Бунтовник, който да промени света на своите читатели и зрители изначално. И да ги поведе. Нанякъде. Отново.

Вълшебните сентенции на Алиса:
– Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?
– Преди да отидеш някъде, трябва да си вземеш хубава пръчка, за да разгонваш слоновете.
– Ако нямате какво да правите, измислете нещо по-добро от гатанки без отговор.
– Ти все ще стигнеш някъде. Трябва само да вървиш достатъчно дълго.
– Ако твърде дълго държиш в ръце нажежена до червено маша, в крайна сметка ще се опариш; ако по-силно удариш пръста си с нож, обикновено потича кръв; ако изпиеш на един дъх шишенцето с надпис „отрова”, рано или късно ще ти стане лошо.
– Ако в стихотворението няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш.
– Ако не бях истинска, нямаше да плача.
– Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.
– Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да кажеш: „Е, най-сетне е утре!”?
– Де да можех да срещна един разумен човек за разнообразие!
– „Аз не мисля…“ „Значи не бива да говориш“, рече Лудият Шапкар.
– Тук всички сме луди.
– Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.
– Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!
– Една от най-сериозните загуби в битката е да си загубиш главата.
– За какво да устройваме шествия, ако всички ще падат ничком? Нали тогава никой нищо няма да види…
– Колко е хубаво да си у дома! Там винаги си същия ръст.
– Никога не разубеждавам хората с ръце!
– Няма значение къде е тялото ми. Умът ми непрестанно работи. Колкото по-ниско се намира главата ми, толкова по-дълбоки са мислите ми.
– Да убиваш Времето! Нима това може да се хареса някому? Ако не си се карала с него, би могла да поискаш от него всичко, каквото ти се ще.
– Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!
– Започни в началото и стигни до края. Тогава спри.

Евангелие според Макмърфи
1. Докато се смеете, сте в безопасност. Смейте се. Когато си изгубите смеха, губите всичко в живота си.
2. Истинската мъдрост е напълно вродена и присъща на хората. Чуждото влияние е отслабваща сила. Бъдете себе си, бъдете такъв, какъвто искате да бъдете.
3. Упорствайте. Не позволявайте на “даденостите” в живота да ограничават избора ви.
4. Животът е хазарт със залози. Играйте не за да печелите, а за да вкусите от невъзможното. Искреното себелюбие е равно на здрав разум.
5. Напрежението и разнообразието водят до пълноценен живот, а не до кариера и рутина. А сексът е основният замисъл на съществуването. Фундаментално добро.
6. Бъдете осведомени и анализирайте. Погледнете играта от високо преди да хвърлите карта.
7. Бъдете приспособими, а не безкомпромисни.
8. Свободата е предпазливост. Пазете си от обвързване, дори и да го желаете. Движете се бързо и чевръсто – подвижната мишена е трудна за уцелване.
9. Съдбата на човек винаги е в собствените му ръце.
10. Физическите състезания са необходими за запазване на вашата цялост. Перчете се и бъдете смел.

Уляна Кьосева