Режисьорът Стефан СПАСОВ пред Долап.бг:“Всеки, който изправи глава и тръгне срещу статуквото, заплаща много висока цена“

Стефан Спасов е роден на 18 юни 1974 година в София. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2000 г. в класа на проф. Снежина Танковска и Андрей Баташов, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър”.Защитава магистратура по театрална режисура при проф. Красимир Спасов.
Снимал се е в няколко филма – американския екшън „Влакът на смъртта”, италианските „Сорая” и „Далида”, както и българския „Коледата е възможна” на БНТ. Изиграл е много роли в театъра, но зрителите го помнят и като водещ на популярното телевизионно предаване „Минута е много”.
През 2015 г. в началото на кариерата си като режисьор ,на старозагорска сцена успешно постави „Иванов“ на Чехов с участието на Иван Ласкин. На 16 май 2017 г. ще представи режисьорската си концепция за „Полет над кукувиче гнездо“.

Господин Спасов, с какво Ви привлече „Полет над кукувиче гнездо“, та го предложихте да се реализира на сцената на Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора?
– С темата за свободата, която е изключително актуална, особено в днешно време. Хората не само у нас, но по целия свят не са свободни. Те само си мислят, че са свободни. Все по-зависими ставаме от какво ли не: от банки, технологии, наредби…Съвременният начин на живот все повече ни заробва, което за съжаление дори не осъзнаваме. Но свободата е свобода само когато е подчинена на някаква ценност. Слободията и анархията не са свобода. Темата за свободата е основна и в романа на Кен Киси, и във филма, и в нашето представление.

И има един бунтар, който…
– Има един бунтар, който казва: Аз не искам да живея като вас. Искам да живея свободно и съм готов да си платя за тази свобода. Само че не знае, че цената за тази свобода е много висока.

Всъщност паралелът между психиатрията и обществото, в което живеем, е очевиден?
– Да, това е извадка на обществото. И, ако трябва да бъдем честни, в живота е много по-страшно от психиатрията. В психиатрията си защитен: Има правила, които са ясни, друг поема отговорност вместо теб, хранят те, спиш си, не плащаш данъци, някой се грижи за теб. Друг е въпросът, че тези, които се грижат прекаляват -не с грижите си, а с лошото си отношение към пациентите. За да въведат някакъв ред, те използват диктаторски методи в клиниката. Това е основният конфликт между тях и пациентите и най-вече с новия пациент Макмърфи.

В живота, който живеем, можете ли да посочите подобни примери на диктатура на началници и на работодатели над работници и служители, на агресия в училищата и на улицата, в семействата и пр.?
– Сигурно има! За радост в моето обкръжение нямам чак толкова големи конфликти и изострени ситуации, но със сигурност има хора, които злоупотребяват с властта си.

Каква е съдбата на бунтарите?
– Никак не е лека! Всеки, който изправи глава и иска да върви срещу статуквото и конформизма си заплаща за това. Системата, машината така е устроена, че да не понася различните. Това унифициране на всички хора трябва да продължи да се случва. Не трябва да има смелчаци, които да вдигат глава!

Според Вас, съдбата не е ли в ръцете на всеки един от нас?
– Много ми се иска да е така. Но не знам дали е така.

Имате ли отговор защо ние сами правим всичко възможно да се унифицираме, ставаме жертви на рекламите по медиите, които буквално ежеминутно ни преследват, сами се обличаме по един и същи начин, татуираме се, слагаме си силикони..?
– Защото ни е по-лесно, защото сме конформисти. Това ни спестява енергия и усилия, спестява ни воля и много неудобства.

Срещу какво обаче?
– Да се опитаме да кажем на другите чакайте, този наш общ сговор, в който живеем, не е верен. Това не е правилният начин. Кой от нас има сили и кураж да каже:“Аз няма да живея така! Няма да се обличам като вас! Няма да мисля като вас! Мисля, че по друг начин трябва да се живее! Кой го казва?! Кой има енергията и силите да го каже, да застане зад това и да се опита да живее по този начин?! Много малко са онези, които се опитват да го направят. Всички сме в едно общо статукво, всички сме в едно общо течение…

И какво Вие казвате с „Полет над кукувиче гнездо“?
– Че си струва да опитваме да се променяме и да заставаме лице в лице срещу нещата, които не ни харесват.

На кои моменти искате публиката да обърне внимание?
– Те не са дедактически извадени. Разчитам на добре разказана история, която зрителят да следи. И чрез сюжета и взаимоотношенията тези акценти излизат. Те не са подчертани специално. Историята върви като разказ, който започва да възбужда някакви асоциации и емоции. Този разказ намества друг поглед, надявам се, у сетивата на зрителя. Да, опитваме се да разкажем добре история, която да развълнува.

Като какъв жанр определяте представлението – психотрилър, комедия, трагедия?
– Жанровете са много смесени вече. Има определено комични и драматични елементи, има моменти на напрежение, които наистина са от трилъра.

Какви предизвикателства в тази драматургия трябваше да преодолеете?
– Самата драматургия е голямо предизвикателство, но когато започнеш да я превеждаш на театрален език се появяват конкретни материални проблеми, включително и техническото осъществяване. Предизвикателство е решението на пространството, работата с актьорите, монтажа на представлението -защото драматизацията на Дейл Васерман е по романа на Кен Киси, но тя също има нужда от допълнителна преработка. Съкратих част от персонажите, слях някои от тях…Друго предизвикателство е този материал да бъде съобразен с човешкия потенциал в трупата. Предизвикателство е да си направиш точното разпределение на ролите.

Защо именно на Старозагорския театър предложихте тази висока драматургия?
– Защото мисля, че трупата има потенциал да покрие пиесата, а и за актьорите ще бъде предизвикателство да се пробват с такава драматургия. Има човешки материал, има добри актьори, има потенциал такова представление да се случи в този театър.

Вие ли поканихте Станимир Гъмов за главната роля на Макмърфи?
– Да, поканих го и съм много доволен. Дори съм приятно изненадан от неговия талант. Познавахме се, но не сме работили заедно и съм изненадан от някаква далновидност, без да си давам сметка за това. Той е изключително попадение за тази роля. Радвам се много на нашата среща и работа.
В постановката участва голяма част от трупата. Това е хубавото на Старозагорския театър, че има добри актьори на всяка възраст. Това я прави силна. Харесва им материала и имат добра енергия.

Росица РАНЧЕВА

Евангелие според Макмърфи
1. Докато се смеете, сте в безопасност. Смейте се. Когато си изгубите смеха, губите всичко в живота си.
2. Истинската мъдрост е напълно вродена и присъща на хората. Чуждото влияние е отслабваща сила. Бъдете себе си, бъдете такъв, какъвто искате да бъдете.
3. Упорствайте. Не позволявайте на „даденостите“ в живота да ограничават избора ви.
4. Животът е хазарт със залози. Играйте не за да печелите, а за да вкусите от невъзможното. Искреното себелюбие е равно на здрав разум.
5. Напрежението и разнообразието водят до пълноценен живот, а не до кариера и рутина. А сексът е основният замисъл на съществуването. Фундаментално добро.
6. Бъдете осведомени и анализирайте. Погледнете играта от високо преди да хвърлите карта.
7. Бъдете приспособими, а не безкомпромисни.
8. Свободата е предпазливост. Пазете се от обвързване, дори и да го желаете. Движете се бързо и чевръсто – подвижната мишена е трудна за уцелване.
9. Съдбата на човек винаги е в собствените му ръце.
10. Физическите състезания са необходими за запазване на вашата цялост. Перчете се и бъдете смел.