„Човек трябва винаги да се смее, особено когато не е смешно!“- Любимият български актьор Станимир ГЪМОВ пред Долап.бг:“

Станимир Гъмов е роден на 1 август 1974 г. в Стара Загора. Основно образование завършва с пълно отличие във Второ основно училище „П.Р.Славейков“, а средно – в ГПЧЕ „Ромен Ролан“. През 1993 г. е приет в специалността „Актьорско майсторство за куклен театър“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и в продължение на четири години се обучава при проф. Боньо Лунгов. Още докато е студент участва в постановки на Театър „13“ и Театър „Албена“, а през 1997 г. се дипломира успешно. От 2001 г. е на щат в Столичен куклен театър.
Придобива голяма популярност в телевизията с образа на „културоведа Гъмов“ в предаването „Сблъсък“ по bTV. Особен успех му донася ролята на погребалния и сватбен агент Живко Здравков в ситкома „Етажна собственост“ излъчван по Нова телевизия. Участва в реалити форматите „Като две капки вода“ и Vip Brother, води предаването „И аз го мога“ и пр.
В предстоящата премиера на 16 май 2017 г. на Драматичен театър „Гео Милев“ „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси, по покана на режисьора Стефан Спасов, Станимир Гъмов изпълнява главната роля на Рандъл Патрик Макмърфи.

Господин Гъмов, кога и къде е началото на отдадеността Ви към музите Талия и Мелпомена?
– Когато ме приеха в Езиковата гимназия се засякохме със Стефан Вълдобрев. Той беше четири години по-голям от мене и продължава да е толкова по-голям. На коридора в училище съм направил нещо, дори не помня какво и той ме покани да кандидатствам в самодейния състав, защото трябвало да има обновяване на поколенията. До този момент не ми беше хрумвало да ставам артист. Отидох в Младежката студия „Съвременник“, която се ръководеше от Ради Радев, приеха ме и това най-вероятно предопредили съдбата ми. Така че, Стефан Вълдобрев е „виновен“ за това, че избрах театъра и той да си носи последствията.

После пътят Ви продължава във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, нали?
– Бях приет и драма при проф. Коко Азарян и кукли – при проф. Боньо Лунгов. Бях прецедент в историята на ВИТИЗ, че някой избира кукли. Това наистина е факт. Смятам, че всеки трябва да влезе на общо основание и „да краде“ от всичко, както се казва. Да минеш през кукли, през драма, през кино…Не бива да бъдем строго профилирани…Да ходиш на танци, на фехтовка, да можеш да пееш…Трябва да си многопластов. При Боньо, например, точно това се случи и в неговия театър после като съм играл, можехме абсолютно всичко. Проф. Лунгов много ми даде, особено дисциплина, изключителна дисциплина. Чак на такова голямо трудолюбие не можа да ме научи, но с годините може би и това ще стане.

Определят Ви като комедиен актьор, но се оказва, че сте „дялан камък“. Вие как се самоопределяте?
– Като актьор. Всеки трябва да може всичко. Но комедията като че ли ми допада повече. Тя е и по-трудният жанр. Много по-трудно е да разсмееш публиката, отколкото да я разплачеш.

Как поддържате фигурата си ?
- Това е може би Божа работа. Не спазвам никакъв режим. Не зная какво представляват диетите, фитнеси, спортуване…

Жени?
- Жени-достатъчно.

Как сте със здравето?
- Слава Богу добре! Надявам се и така да изглеждам.

Кое е най-ценното, най-скъпото Ви нещо?
- Без колебания казвам -синът ми. Като се замисля, друго нищо чак толкова хубаво не съм свършил. Вероятно това важи за абсолютно всички хора. Можеше и да не съм актьор, можеше да съм в цех за болтове и да не давам това интервю, но пак детето ми щеше да е най-важното и най-смисленото нещо в живота ми.

Синът Ви има ли Вашите театрални наклонности?
– Надявам се да няма. Искам отрано да му пресека подобни мераци. Той е доста умно момче, което ще му пречи в актьорлъка. Не че аз съм тъп, но актьорството не е много хубав занаят. Актьорите трябва да сме малко по-глупави. Бяха питали един много голям актьор, защо е избрал тази професия, а той казал:“Бях толкова глупав, че нямаше какво друго да стана!“

Кой е Вашият връх в професията от десетките изиграни роли?
- Винаги предстои. Ако съм стигнал върха, то значи че сега вървя надолу.

Рандъл Патрик Макмърфи желана роля ли е?
– Много хубава роля. Може би всеки артист се блазни да му се падне да я изиграе. Така че аз в това отношение съм щастлив, че режисьорът Стефан Спасов ме покани, а съвсем дружелюбно ме прие този прекрасен театър.

В обществото сте си изградил образ на бунтар, на човек, който се блъска напред с глава срещу статуквото. Така ли е? Това сте Вие или са поредица от роли? Ето и Рандъл Макмърфи е отявлен бунтар, впрочем много симпатичен с нестандартното си поведение.
– Може би си приличаме по някакъв начин. Аз съм много честолюбив и често заемам позиция, хващам се за каузи и тръгвам с цялото си същество за реализирането им. И така трябва да бъде, според мене. Човек да е непримирим!

Политиката интересува ли Ви?
- Не, не, омерзен съм. Няма какво да ги коментирам дори. Опитвам се да не обръщам внимание на политическите ежби и интриги, но като знам, че завися от тези малоумници- политици, ща не ща ги коментирам.

В книгата на Киси има редица сентенции, които вероятно присъстват и в тази висока драматургия. Кой е текстът, който изключително Ви допада?
– .“..Защо не се смееш? Човек трябва винаги да се смее, особено когато не е смешно!“

Има много текстове за свободата?
– Моят герой през цялото време говори за нея. И през цялото време е в конфликт с другите, че са се примирили, че по този начин живеят като зайци. Той иска да им повдигне духа, да ги нахъса …

Може ли по време на демокрацията, в която живеем, човек да бъде свободен?
- Може разбира се. Аз на това уча и сина ми- да се чувства абсолютно свободен да казва това, което мисли. Разбира се не става дума за анархия. На нас на времето ни забраняваха какво ли не, например да не се гази тревата. Защо да не се гази, нали затова е посадена – да ходиш по нея, да полегнеш върху нея. Трябва да не се спазват глупави норми и правила.

Как се играе пред публиката в родния град?
– Играл съм много пъти в Стара Загора с различни театри и винаги е по-различно. Усеща се добронамереността, но и взискателността на публиката, която има по-специално отношение към „нашия човек“.

Но ние наистина се гордеем с Вас и изкуството, което създавате.
- Аз също се гордея, че съм заралия. Стара Загора е мястото, където винаги гледам и ще гледам да се върна. Домъчнява ми понякога. Изпадам в умиление като се разхождам…Помня като деца къде сме играли. Родителите ми са тук и сега са много щастливи, че съм при тях и се грижат за мене …

Без какво не можете?
 – Би трябвало да няма такива обстоятелства, но през последните години се забелязва абсолютна зависимост от телефони, компютри, телевизия, от ненужно потребление на всякакви стоки. Добре би било да се отървем по някакъв начин или поне да се отдръпнем, ще бъде много хубаво, но е неизбежно. Мисля, че няма такова нещо, без което да не мога. В крайна сметка с всичко можеш да се разделиш.

Какво искате да пожелаете на старозагорската публика, която ще Ви гледа в „Полет над кукувиче гнездо“?
- Да продължава да ме гледа! Няма да я разочаровам! И с всеки изминал ден хората да са по-усмихнати!

Росица РАНЧЕВА