Странджа – лесна за влюбване от пръв поглед. И за обичане

Може би по-сетивните хора не тръгват към Странджа, за да се предпазят от болката, която ще изпитат при вида на обезлюдения край. На толкова лирична красота и толкова материална покруса. По-материално ориентираните не тръгват, защото все още няма известни СПА-курорти и модни забавления, които са по сърце на новобогаташите.
В Странджа се върви в две посоки – нагоре и надолу. И се пътува по прашни и порутени пътища. Но през цялото време си главозамаян от чистия рисунък на пейзажа, от прилежно разгърнатите панорами на хълмовете и ниските върхове, от сенките на гъстите дъбови гори, от сътвореното от най-големиятскулптор и ваятел – природата, от тишината на загадките, полегнали в дъбовата шума…
Странджа е планина на грижовни хора. Екопътеките са сковани с много вещина и доброта. В обновеното общежитие, сега база за нощуване „Велека” в Малко Търново за 15 лв. предлагат нови мебели и матраци, чисто спално бельо, хавлиена кърпа, тоалетен сапун и топла вода, колкото си щеш. И са го направили мило и гостоприемно.
Странджа е като протяжен блус за двама, танцуван от един. Споменът за миналата слава, спомени за стаени богатства и скрити земи унася танцуващият и той забравя, че е сам. Танцува с миналото и усеща, че надеждата също е жива в него. Надеждата, че ще падне входът към Гробницата на Богинята Бастет, че хората ще научат Най-голямата пазена досега тайна, че ще станат по-мъдри и по-добри. А Странджа ще стане туристически Лас Вегас . Ще се върнат 120 000те овце в старите кошари. Ще си дойдат семействата, преселили се в големите градове заради по-доброто бъдеще на децата си. Къщите в Малко Търново и по селата ще се населят с народ, който ще сади цветя по дворовете и в саксии по прозорците, ще вароса дуварите и дърветата и ще окачи дървени къщички за птиците, които те събуждат сутрин тук.
Невероятно е събуждането в Малко Търното от терасата на база „Велека”. Градът е сякаш заспало малко дете, почти усещаш как ухае детското вратле и телце на сън. Птичките пеят, тихо е, утрото се протяга с ръце и крака, върти се из леглото, не му се измъква изпод завивките. Тази тишина е безценна. В големия град точно този лукс не е познат, не може да се купи, нито придобие. На никаква цена.
Странджа е като Спящата красавица в замъка, скрит в гори, обрасли с дървета. Сякаш някой е поискал завинаги да останат скрити всички богатства, тайни, истории, думи, спомени за великото време и е ръснал над цялата територия като райграс тези ниски гори. И е скрил в корените им тайните. Странджа е като Атлантида, но не потънала в дълбините на океана, а засипана от пръст и поникнали, избуяли дървета. Тук-там някой дъб особено як и особено силно разклонен сякаш сочи като обозначител, че в корените му има особено ценни тайни.
Колкото и да продължаваш да си измисляш Странджа, толкова повече продължават фантазиите. Тя е планина на змейове, скрити съкровища, тракийски светилища, места за директна връзка с Космоса /от 7те такива места в България 3 са в Странджа/. И е истината, че в светилището Инди-Пасха има целебна сила. Първо я усетих за секунди с внезапно, но кротко разтуптяване на сърцето. На следващия ден последва изпитание, през което преминах кратко, буреносно и пречистващо. Странджа!
Невероятните икони в църквата „Свети Лука” в Заберново те гледат с очите и израженията на живи хора – виждаш сякаш образите на местния бунтар и любовник, на местната властна чорбаджийка…Толкова красива, чиста и светла енергия! И от женицата, която ни раздаде оставеното „За Бог да прости”, защото няма на кого друг да го раздаде, а е повече.
Снимка за спомен в Заберното с 95-годишен дядо, на когото забравихме името и се върнахме, за да го чуем и запомним. Дядо Стальо. Разбира се, че в спомените имената е хубаво да са точни. Колкото и другото да може да се досъбере от емоции, бележки, разкази и т.н.
Туристическа му работа….толкова много път, ходене, катерене, слизане, провиране, изкачване – за една трета /само!/ от Странджа. Тя се разкрива бавно, лека-полека, много е срамежлива…Не е свикнала на ухажване от туристи. За всичките три дни единствените коли край къщите в града и селата бяха коли от Бургас, на хора местни или хора с вили по този край.
Далечна е Странджа за софиянци. Нека! Така е по-добре. Найлонови торбички по дърветата почти не се виждат. Нито къщи-палати с по минимум два джипа отпред. Те са за другата една трета от Странджа– покрай морето.
Тази, която обходихме, беше дива и красива. Не много лесна за разгадаване. Много лесна за влюбване от пръв поглед. И за обичане.
Уляна Кьосева
/очаквайте подробен пътепис/