Майстори на рисунката разкриха интимния си свят

На 2 май 2017 г., в зала „Лубор Байер“Стара Загора, петима живописци – Валентин Дончевски, Диана Петрова, Злати Златев, Милен Алагенски и Тошо Стефанов откриха колективна изложба „Рисунки“.
„Рисунката е най-сакралното, най-човешкото, най- искреното докосване на белия лист от твореца, – определи за Долап.бг Злати Златев. – Ако говорим за развитието на човешката цивилизация, можем да перефразираме написаното в Библията, че в началото беше словото. В изобразителното изкуство, в началото беше рисунката. Още неандерталският човек в пешерата „Ламадлен“ във Франция, както и в нашата пещера „Рабиша“ под Белоградчик, първите драсканици са фактически пиктограми, които изразяват нещо конкретно, но имат и знака на рисунката. Като рисува едно две-три годишно дете се забавлява с изобразителния материал, което му носи удоволствие. Това донякъде важи и за зрелия художник. Част от рисунките са направени по силата на интуиция за усещане на материала, с който работи – креда, молив, перо, акварел и пр. В същото време се раждат идеи, буквално се отприщва творческият дух.“
Доц .Златев се представя с нови вариации върху две негови любими теми- цикли: „Завръщане“ – носталгично пътуване към корените на своето детство, младост, спомени и „Далечно пътуване“- фантазия и мечти за откриване и покоряване на нови светове. В три големи формата посетителите ще видят и неговата запазена марка „актове“.
За Валентин Дончевски рисунките са удобен вид записки. Това са детайли, хрумки, миниатюри, които „на коляно“ се записват или нахвърлят. „Това са идеи, които след време могат да прерастнат в големи картини или цели цикли, сподели Дончевски.- Рисунката е път на художника, по който веднага или след време тръгва“.
В колективната изложба Валентин Дончевски показва 12 голямоформатни творби върху картон, които са на границата между рисунка и живопис. Това са едни от последните му експерименти, които го водят към реализирането в последствие на мащабни платна.
Западната стена на залата е заета от елегантните внушения на Диана Петрова. „Рисунката за мене е абсолютна свобода“- обясни за медията ни талантливата художничка. – Оставям се на хартията на момента, на творческия импулс и гледам да изчистя всички предварителни мисли. Това е необходим и много полезен катарзис на духа“.
Според нея преди да започне „флиртът“ с белия лист, художникът търси състоянието на преживяване на творческия момент. После сякаш с лекота се случва всичко и настъпва хармония между автора и материалите, които използва. Това е парекселанс имповизация.
Цикълът на Диана Петрова е създаден буквално преди няколко дни.
За деликатния Тошо Стефанов рисунката е много интимна работа. Каквото и да се работи – живопис или графика, първо се започва с нея. „Тя се прави самостоятелно, в интимни моменти, абсолютно сам и с мисълта за самата рисунка, за това, за което те води чувството“, сподели Стефанов. Публиката се среща с 9 негови рисунки -голям формат – сънища и спомени за близки хора.
За Милен Алагенски „рисунката е първият досег на художника с материала изобщо. Първият момент, в който започва дългия си път на творец…Тя е най-съкровеното и най-интимното нещо, в което са кодирани намерения и мечти“. Според него рисунките му са създадени на два сеанса, което по някакъв начин ги обединява с цветовото разнообразие.
Зам.кметът на Стара Загора Иванка Сотирова поздрави авторите с жеста да представят на публиката и скритата страна от творчеството си. Поради активната дейност, която развива Председателството на Съюза на българските художници – Стара Загора, тя препоръча да започне създаване на история за живота и реализацията на гилдията.
На 15 май т.г. отново в зала „Байер“ ще бъде открита самостоятелна изложба на Таня Шивачева. Следващата експозиция ще бъде с творбите на участниците в пленера „Дружба ‘2017“, в който ще участват едни от значимите художници на България, включително и председателят на СБХ.

Росица РАНЧЕВА