Ландшафтен архитект Тенко Дянков пред ДОЛАПбг: “Старите старозагорски дворове са отражение на романтичния дух и естетика на старозагорци през миналия век“

На 4 май 2017 г. (четвъртък) от 18:00 ч. в зала 33 на Регионалния исторически музей – Стара Загора  ще бъде официалната премиера на книгата  на ландшафтен архитект Тенко Дянков „Старозагорските дворове – традиция и приемственост“. Тя съдържа изследване, правено преди повече от 30 години за орнаменталната архитектоника на зелените партери от чимшир в старозагорските дворове, както и фрагменти, които препращат към хилядолетната история на Стара Загора.

Ланд. арх. Тенко Дянков  е потомствен старозагорец. Роден е на 26 септември 1935 г. След завършване на висшето си образование се връща в Стара Загора и работи 43 години по специалността си в Проектантска организация. Десетки са неговите реализирани проекти в парковото строителство на града и в страната.

– Архитект Дянков, какъв е поводът да напишете книгата си „Старозагорските дворове – традиция и приемственост“?

– Поводът е многогодишното ми проучване на растителността на Стара Загора. От друга страна стои любопитството и изследванията ми по орнаменталната архитектоника на зелените партери от чимшир, една изключителна красота, романтика и самобитност, която за съжаление е останала вече в миналото.

– Откога датира интересът Ви към растителността в Стара Загора?

Моето детство е свързано с Чадър могила. Там на времето  имаше 200 дка наш имот. Това беше бадемлъкът на града. Имаше и ниви и много малко лозя. Имахме крави и коне. Спомням си дните на прибиране на реколтата, вършитбата. Там имахме насадени кедри, туи  и кипариси. Някои от тях съществуват и до сега. Оттогава е моето любопитство и отдаденост към природата и най-вече към екзотичната растителност. Същите такива дървета виждах и на Аязмото. На върха му, там където сега са бадминтоновите игрища, имаше голям разсадник с оранжерия. С часове съм го обхождал и наблюдавал цветята и развитието на разсада.

След като завърших Строителния техникум в Стара Загора кандидатствах архитектура, но не ме приеха, защото баща ми по това време беше в затвора, набеден за нещо от комунистите. Записах и завърших геодезия и започнах да работя в общината. По същото време завърших и двата последни класа във Вечерната гимназия защото с дипломата от Строителния техникум можех да кандидатствам само геодезия, а след дипломиране във Вечерната гимназия, можех да кандидатствам и в други дисциплини. Тогава записах Лесотехническия институт и след завършването му започнах работа в Проектантска организация.

– За изминалите години как се промени ландшафтът на града ни. Откога датира неговото зелено богатство и определението, което заслужено му се дава „най-зеленият български град“?

– Зеленината не се промени кой знае колко. Първите липи  са засадени през 1912 г. Градът не беше толкова голям. По всичките улици имаше липи. Растителността на Аязмото, Станционната градина и Алана е на 100 години. Градската градина, в която също има екзотични видове, беше обградена с голяма желязна ограда и с врати, които вечер се заключваха.

В историята на Стара Загора има имена на няколко френски възпитаници, които са съдействали след опожаряването на града и началото на възстановяването му, да се започне с озеленяването с липи и гинко билоба. Това е много характерно за модерното озеленяване на градовете. Ню Йорк изцяло е озеленен с липа и гинко белоба. Животът на тези дървета е до 300 години.

Когато бях в Канада попаднах в Стенли парк – най-големият парк в света. Един ден се отзовах в разсадника, където ми предложиха да засадя дърво. Избрах кедър, така че има там и дърво засадено от българин. Нашето Аязмо е 3500 дка, а Стенли парк е 35 000 дка.

– С какво старите старозагорски дворове Ви провокираха да ги изследвате, да ги заснемате и да публикувате очарованието им?

– По литературни данни знаех, че в градовете съществуват чимшири.  Когато след следването си се завърнах в Стара Загора ги открих в много от дворовете и започнах да ги посещавам и да ги заснимам. Тогава констатирах, че има много добро развитие на чимшира. Това е вечно зелен храст, който може да се прави на различни фигури. Най-напред в двора на Донка Узунова намерих такива красиви фигурални композиции. Дължината на чимшировите ленти там е 154 линейни метра. Аз без кръст оставах, когато го подстригвах. Освен това тук имаше и малка оранжерия, в която тя съхраняваше саксиите с цветята. Между чимширите във фигурите имаше цветя. Техният цъфтеж започваше рано на пролет с кокичетата, игликата, зюмбюлите, нарцисите и черните  лалета и продължаваше до късна есен с хризантеми. Двадесет и два вида хризантеми имаше в двора на Донка Узунова. За жалост този двор вече не се поддържа.

Освен чимшири и цветя, всеки двор имаше плодни дървета – череши, круши, сливи, ябълки, дюли и вишни и задължителните смокиня, дрян, нар и хинап. Отделно от това са чардаците с асмите.

Димитър Георгиев – Шопа е стар паркостроител, който е организирал направата на старозагорските дворове. Той е правил схема как да изглежда дворът. По негови чертежи са насадени чимширите в голяма част от старозагорските дворове.

– Колко дворове сте проучили?

– Двадесет и седем двора. Освен старозагорски, в книгата съм поместил и павелбански дворове, които са уникални по своята архитектура и величественост.

Моите наблюдения показват, че орнаментите са част от шивиците на престилката на старозагорката. Това е изключително интересен факт, който говори за пренасяне на фигуралните композиции от дрехата върху растителността и респективно природата . Т.е. сливане на едното с другото.

– Каква е съдбата на тези 27 двора?

– От тях все още са запазени само три: В къща -музей „Гео Милев“, на Коста Костакиев на ул. „Братя Жекови“ и „Гладстон“ и на Деньо Денев и Бончо Мерджанов.

– За какво говори един добре подреден двор?

– Говори за желанието на собственика да има и красота и естетика в него.

– Има ли приемственост между добрата стара практика и съвременността? Може ли, според Вас, в междублоковите пространства, които от година две Община Стара Загора реновира, да се възпроизведе старият старозагорски двор?

– Не е възможно! Преди години на домоуправители в северозападната част на града предложих да се направят чимширени партери. Дори бях начертал подходящата фигура, но нищо не се получи. Тези уникални за Стара Загора чимширени партери не стоят на вниманието и на младите колеги ландшафтни архитекти. Те проектират само поляни с растителност от много цветя. Чимширът дава усещане за целогодишно присъствие на зеленината , т.е. през цялата година има живот в твоя двор.

– Преди 2-3 месеца се водеха ожесточени спорове около реновирането на Аязмото. Какво е мнението Ви по този въпрос?

– Във всички големи паркове по света, където съм бил, задължително има една централна алея, която води от единия до другия край и една обиколна алея.  Това е класиката на проектирането, изпълнението и на съществуването на един парк. В нашето Аязмо това изискване е налице. Повече от 40 вида са дърветата – кедрите, кипарисите, туите, борът са по 4-5 вида и т.н., но за съжаление не се поддържа както трябва. Има храсти, които трябва да бъдат прочистени. Има стотици паднали иглолистни дървета. Никой не ги отстранява, а това пречи да се възстановява почвата, защото много бавно гният. Аязмото ни е уникално и сакрално място, белите дробове на града ни. То се посещава целогодишно от хиляди хора. Трябва, според мене, да му се назначи специална група работници, които с любов, знания и грижовност да го поддържат, а не да бъде между другите обекти. Разбира се, че трябва да се реновира, но много внимателно. И това да не бъде кампанийно, а перманентно упражнение.

– Какво Ви е мнението за парк или квартал „Бедечка“?

– През 1960 година аз съм правил проекта за парк „Бедечка“. По моя проект са прокарани алеите и са засадени дърветата – липи, кипариси, кедри, туи, орехи… Дори имахме намерение да направим разсадник  до река Бедечка. По това време бях във временната градска управа. На всички собственици, чиито имоти бяха отчуждени, им се дадоха парцели в квартал „Кольо Ганчев“. Всички си ги получиха, а сега искат да се върнат отново в парка. Това е меко казано наглост. Всички бяха обезщетени. За да докажа това, започнах да си издирвам от Общината чертежите. За моя голяма изненада всичко се оказа унищожено. След като има направен парк с алеи и растителност да се унищожава със жилищно строителство е повече от недалновидно и грешно.

– Архитект Дянков, удовлетворява ли Ви сега зелената дреха на Стара Загора?

– Да, поддържа се добре, но в центъра на града. В новите квартали няма молекула растителност. Навремето в кв. “Зора“ имаше разсадник на Горското стопанство и на Общината, в който отглеждахме дървета и всяка година в края на м. февруари засаждахме алейни дървета по улиците. Сега това нещо не се прави.

Според мене трябва да се обръща по-голямо внимание на декоративните дървета по улиците. Да се поддържа и Чадър могила, което е едно от сакралните места с величествения подход към Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“. Във всеки парк задължително трябва да има разсадник.

– Към кого адресирате книгата си „Старозагорските дворове – традиция и приемственост“?

Адресирам я към всички, които се чувстват близки на града ни, както и към тези, които прочитайки я, ще му спечелят нови приятели.

Благодарен съм на Община Стара Загора и на Регионален исторически музей за съдействието тя да стигне до читателите и за възкресим и съхраним спомена.

Росица РАНЧЕВА